Аз не съм политик, а поет.
Мога тъжни сълзи да пролея.
Да изплача човешкия гнет
и душите със стих да милея.
Мразя всяко удобно кресло,
на което простакът царува.
Наскърбява душата ми зло,
но в утеха перото си струва.
На подлец не поднасям цветя,
нито кърша гърба си бичуван.
Дълг и искреност трудно пестя,
ако ще и превратно тълкуван.
За пари не написвам и ред.
С бесове на белот не играя.
Даже пътят мизерен и клет
да измъчва духа ми до края.
Ще се случвам – ни в клин, ни в ръкав.
Рафаело, платно с драскотина…
Да беснеят критици от гняв,
че развалям едната картина.
Няма сделка. Отказвам рушвет.
Бог не ме е родил на сергия.
Аз не съм политик, а поет,
и скръбта си докрай ще изпия.
Ясен Ведрин
