Ерозията на държавността, която течеше през целия период на прехода, през последните три години премина в ново качествено състояние: на тотален разпад.
Наглед всичко е наред: България има конституция, но тя не действа; назначените да охраняват нейните норми и правата на гражданите вземат решения в полза на силните на деня, а не на обществото; силовата власт измества властта на независимите институции; автокрацията яхва демокрацията.
Това състояние може да бъде окачествено като крими-демокрация. Фасадата на общественото здание е изградена по тертипа на демократичните европейски държави (затова все още ги търпят в ЕС). Но вътрешният ред се поддържа от хора с изкривени, уродливи и в този смисъл – криминализирани представи за начина, по който функционира правовата държава.
Иронията на историята се изразява в обстоятелството, че същите тези хора (имам предвид днешната управляваща партия ГЕРБ и нейният безспорен лидер Борисов) бяха легитимно избрани и то с внушителна преднина преди близо 4 години. Излиза, че суверенът – гласуващите граждани- сами са предрешили своята недемократична съдба на поданици.
Предрешили и сгрешили! Защото са повярвали на обещанието за Възмездие. И са очаквали, че Възмездието ще застигне корумпираните върхушки, които преди днешното правителство са се разпореждали в държавата. Грешките са поправими. Но не винаги и не толкова лесно. Както и без гаранции, че няма да се повторят в бъдеще, при един нов „свободен” вот. Затова е толкова важно да си дадем ясна сметка какво точно се случва в българската политика през двете десетилетия на прехода.
Доживяхме да наблюдаваме как пред очите ни се разпада държавността, т.е. крехката постоталитарна демокрация. Не защото едни лоши хора на върха на властта се сменят от други , още по-лоши. Проблемът не е персонален, а обществен, политически.
Видният американски изследовател на преходите Манкър Олсен характеризира посткомунистическата трансформация (следователно и българската) като верижна смяна на преразпределителни коалиции. Който и да дойде на власт в условията на т.нар. формално плуралистична, фасадна демокрация, се интересува единствено от това: да я закрепи и ползва за вземане/отнемане на онази част от националния ресурс, която не му принадлежи по право, но е достъпна именно чрез властовите правомощия.
Когато си на върха на държавата, можеш свободно да преразпределяш национални и европейски бюджетни средства към свои фирми; да продаваш за един долар държавни активи, струващи милиарди; да откупуваш външен дълг, като печелиш лично от сделката; да реституираш незаконно държавни имоти; да даряваш безценни природни богатства на чуждестранни лица и т.н. и т.н. Заслуга за изброените дотук криминални сделки, извършени от името на държавата и благодарение на нея, имат всички известни нам партии: социалисти и монархисти, христяндемократи и етнолиберали, земеделци, националисти и национал-популисти.
Дойде ред и на най-странната на пръв поглед формация: ГЕРБ. Самообявила се за дясна и проевропейска, тя издигна на ново качествено равнище преразпределението на богатствата чрез властта. И тази политическа „иновация” е анализирана блестящо от социолога Манкър Олсен. Ето кратко описание на неговата теория за скитащите и уседналите бандити:
Скитащите се появяват, грабят и бягат, без да оставят нищо на местното население. Уседналите яхват същото това население, въвеждайки авторитарни порядки, насърчавайки предприемчивите. Защо го правят? Не от милосърдие, а за да им вземат впоследствие повече.
Предполагам, че интелигентните читатели вече са се досетили: без да си е поставял такава изследователска цел, Олсен визира и нас, българите. Той не е идвал в родината ни, докато е бил жив, но е предугадил още преди две десетилетия онова, което ще се случи в края на прехода: криминализация на висшата политика. Колеги социолози и независими журналисти нарекоха този процес другояче: мутризация. И може би са по-точни. Но въпроса не е в етикета, а в съдържанието.
Уседналите бандити се отказват от конвенционалния рекет/грабеж, защото имат на разположение цялата държава. Тоест, рекетът от частно-криминален става държавно-криминален. Когато съсипваш бизнеса на някого чрез поръчкови данъчни проверки или трудово-инспекционни акции, когато искаш огромна комисионна за държавна услуга, когато приканваш един собственик да прехвърли 50% от активите си на овластен политик или упълномощен посредник, резултатът е един и същ: държавността е изчезнала; вместо нея, действа „правото на силния”.
Държавността се разпада, но държавата като конструирана реалност остава. Тя се ползва не за обществени, а за частни, корпоративни цели. Следователно, тя е криминализирана отвътре и от върха на властовата пирамида. Властта в нея е узурпирана – състояние, известно като “State captured”/псд/.
Този конституционен преврат се извърши пред очите на всички български граждани и на цяла Европа. Дотук – безнаказано!
От Блога на проф. Кр. Петков
