На 17 януари т.г. в българското Генерално консулство в Ню Йорк бяха представени резултати от съвместно изследване на екипи от Нов български университет и Американския университет в България, отнасящо се до историческата памет.
Методологията на първото по рода си проучване на историческата памет, проведено от екипи от Нов български университет и от Американския университет в България от 2009 г. до 2011 г., е сложна и научно обоснована. Въпреки това на професорката по история от Американския университет в Благоевград Евелина Келбечева се отдаде много добре, по достъпен и интригуващ начин, да представи резултатите му на публиката, събрала се в средата на януари в Генералното консулство на Р. България в Ню Йорк.
В изследователския проект са взели участие 1009 души от всички райони на страната, с различни пол, възраст, социален статус, образователно ниво, религия, етнически произход – българи, турци, роми, помаци, руснаци, арменци. За да се стигне до резултатите, са използвани форми като стандартното и нестандартно интервю, наблюдения, житейски разкази. С цел да предизвикат спонтанна реакция, въпросите от анкетата са оставени отворени – те не се отнасят до определен период от време или до дадена географска и културна среда. Всеки един, участвал в допитването, е трябвало да съобщи кои за него са най-важната личност, най-важното място и най-важното събитие.
Оказва се, че 75 % от хората намират отговор на въпросите в десетилетието, предхождащо 1878 г. Те определят Васил Левски като най-важната фигура; връх Шипка – като най-важното място; и Освобождението от отоманско владичество – като най-важното събитие. Апостолът на свободата е следван по значение от Христо Ботев, цар Симеон I, хан Аспарух, Тодор Живков и Иисус Христос. Връх Шипка – от Велико Търново/Царевец и Перперикон. Освобождението от отоманско владичество – от Създаването на българската държава през 681 г., 10 ноември 1989 г. и Втората световна война.
За Евелина Келбечева отговорите на същите въпроси, дадени от представители на турското и ромското малцинства, са особено интересни и показателни. Те носят информация не само относно историческата памет на интервюирания, но и за това доколко малцинствата в България са приобщени към мнозинството от населението. Проф. Келбечева сподели, че по време на двегодишната си обиколка из страната е констатирала, че често пъти отговорите на представителите от дадено малцинство не са били съвсем искрени – даденият човек е отговарял така, както е мислил, че се очаква от него.
Лекторката направи сравнение между трите основни етнически групи, участвали в проучването: българи, турци и роми.
По отношение на най-важната личност 575 разпитани българи степенуват героите си по следния начин: Васил Левски, цар Симеон I, хан Аспарух, Стефан Стамболов, Христо Ботев, Иисус Христос.
Отговорите на същия въпрос на 152 етнически турци изграждат следната класация: Васил Левски, Тодор Живков, Кемал Ататюрк, Ахмед Доган, Христо Ботев, хан Аспарух. Будещият учудване факт, че диктаторът Тодор Живков – бащата на така наречения възродителен процес, за тях е втората най-важна личност. Мюсюлманите обясняват това с убеждението си, че Живков ги е спасил в края на асимилационния експеримент.
Като че ли най-разнообразни и колоритни са отговорите на 111-те български роми. Техните любимци са Васил Левски, Христо Ботев, Иисус Христос и Тодор Живков. Предпочитанието им към Христос Келбечева обясни с факта, че през последните години ромите в България с удоволствие посещават протестантски служби, където пеят и имат възможност да изразяват своите емоции.
Цитираните отговори са дадени от донякъде образовани роми. Другите, които са останали далеч от всяко обучение, често определят като най-важна фигура баща си, дядо си, детето си или Господ; като най-важно място – Централната баня или църквата; като най-важно събитие – сватбата на братовчед си или годежа на най-добрия си приятел.
За българите най-важните места са връх Шипка, Велико Търново, Батак. За турците: Перперикон (намиращ се в близост до Кърджали, район с преобладаващо турско население), връх Шипка, Велико Търново. За ромите: връх Шипка, България, площадът в София с паметника на Васил Левски.
Освобождението от отоманско владичество, Създаването на българската държава, 10 ноември 1989 г. и Съединението през 1885 г. са най-значителните събития за българите. Според представителите на турското малцинство те са: Освобождението след Руско-турската война от 1977-78 г., т.нар. възродителен процес, демокрацията, Втората световна война. (Само един български турчин квалифицира Освобождението от отоманско владичество като отрицателно събитие. За останалите то е свързано с облекчението, че са се отървали от “империята на злото”.) За ромите първите три отговора са: Освобождението след Руско-турската война, комунизмът и Възкресението на Иисус Христос.
Евелина Келбечева съобщи на присъстващите и някои любопитни данни от анкета на ББС. През 2006 г. българите определят Васил Левски, Петър Дънов и хан Аспарух като най-важните за тях личности. В Испания първенство заемат: крал Хуан Карлос, Мигел де Сервантес и Христофор Колумб. В Англия: Уинстън Чърчил, Брумел, лейди Даяна. В Италия – Леонардо да Винчи, Джузепе Верди и двама съдии срещу мафията. В САЩ: Ронадл Рейгън, Абрахам Линкълн, Мартин Лутер Кинг, Джордж Вашингтон. Списъкът на най-популярната личност в Гърция води Александър Македонски. В Русия на първото спонтанно допитване челното място е отредено на Александър Невски, второто – на Пьотр Столипин, третото – на Йосиф Сталин. На втората “поправена” анкета резултатите са променени. Водещият листата е цар Александър II, следван от Фьодор Достоевски, царица Екатерина Велика. Владимир Илич Ленин заема петото място в списъка, а Йосиф Сталин – десетото. Тук известната историчка разясни на публиката, че за разлика от Русия, където името на Сталин все още се радва на популярност, в Германия е абсолютно забранено Адолф Хитлер да бъде споменаван в каквито и да било анкети и проучвания.
След интересната лекция последва оживена дискусия, по време на която проф. Келбечева даде допълнителни обяснения, свързани с изследването. Според нея историите с щастлив край са винаги предпочитани от хората. Затова Възраждането през XIX век и Освободителната война от 1977-78 г. имат голямо значение за участниците в анкетата, за сметка на периода на комунизма, който и до днес не е изяснен и почти не се изучава в образователните институции в България. Преподавателката историчка подчерта огромното значение на митологизирането на историческите събития и личности. Семейната среда, учебните заведения, литературата, медиите и интернет също оказват своето силно въздействие при формиране на историческата памет.
Евелина Келбечева духовито заключи, че в България има седем милиона историци и всеки си има свое собствено мнение. И все пак добрата новина е, че отговорите на въпросите, дадени от представителите на малцинствата, до голяма степен съвпадат с тези на православните българи.
Нася Кралевска-Оуенс
