.
Та казвам
да престанем с глезотиите
поете мой
да не хабим хартията
не ще остане
за естествените нужди
не виждаш ли
че всички сме си чужди
светът край нас
се е превърнал в рана
а ние като черни врани
кълвем очите на прогледнали
и истината е заседнала
във трафика с лъжи и мръсотии…
Румяна Симова
Свидетели сме на поредната чиновническа истерия. От 1 януари 2013 г. започна въвеждането на задължителното разделно събиране на отпадъците от хартия, пластмаса, стъкло и метал за всички фирми в страната. Според закона, фирмите и учрежденията са длъжни да събират отпадъците си и да ги предават на специализираните дружества, или на организации по оползотворяването им. Според последните промени, публикувани от Министерството на околната среда и водите, магазини и учреждения задължително трябва да имат кошчета за разделно събиране на отпадъци. Има възможност за събиране и в торби, които да се оставят на тротоара. Това ще е поредно охарчване и изпитание за малкия и среден бизнес. Съответните инспекторати ще извършват проверките. При първоначално нарушение санкцията ще бъде от 2 до 6 хил. лв, при повторно нарушение тя ще се увеличи до 20 хил. лв.
Дълго време преди това започна „образователна” кампания и чиновническо обучение за покриване на ниво „олигофрен”, лесно постижимо и за 5-годишни малчугани. С цветни картинки на къщички, контейнери, камиончета и цехчета с коминчета, онагледяващи дву- и триконтейнерния модел на събиране, сепариране и рециклиране на отпадъците.
В сайта на Нониното министерство попаднах на обява за кръгла маса „Образование за околна среда”. Предвиждащо, при откриването, произнасяне на приветствия от напористата министърка Караджова, както и от двама председатели на съответните парламентарни комисии. Следваха доклади (Боже, какво говоря, какви доклади… „презентации” разбира се) на по-низши чиновници от образователното ведомство. С купища купешки лафове в два раздела (панела) се описва елементарната трикульорна система по събиране и обработка на отпадъците. Естествено, накрая и хапване за участниците, отбелязано с невинното „кетъринг”.
Фирмите по оползотворяване на отпадъците от опаковки са Екопак, Екобулпак, Репак, Булекопак, Рекопак и Импак Корпорейшън. Но къде са представителите на основните изпълнители в тази дейност? На РОМПАК, КЛОШАРПАК и ПЕНСИОНЕРПАК? Тези, които виждаме ежедневно да ровят и пресортират изцяло съдържанието на контейнерите, за да съберат в студ и пек заветните боклуци за 5-10 лв. Или хилядите безработни и изпаднали в крайна нужда хора?
Живея срещу три пункта за вторични суровини в покрайнините на град Варна и съм непосредствен свидетел на случващото се. Конкуренцията около казаните е голяма и често се разиграват истински битки за разфасоване на изхвърлен хладилник или печка. Големите градове с контейнерите си за смет и все още ненарязани за скраб промишлени и други обекти, съдържащи метал и други полезни суровини, привличат като магнит всички несретници от социалното дъно. Виждайки как всеки втори бута раздрънкана детска количка, някой страничен наблюдател би помислил, че страната ни изживява демографски „baby-бум”. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочето си, а поредните събирачи на отпадъци. Фактът, че досега в страната няма изграден нито един завод за оползотворяване и изгаряне на отпадъци говори, че сегашното статукво е „социалното” решение на управляващите за самоиздръжка на увеличаващата се армия от бедняци, за които липсва каквато и да е друга алтернатива. Твърде възможно е, като се поопразнят контейнерите от полезно съдържание, да се увеличат криминалните набези. Много шахти да останат без метални капаци и решетки. Да дерайлира влак заради демонтирани релси. Или да започват да се разбиват и изчезват дори цветните контейнери.
На фона на това бедствие и истински, стържещ глад за някои, в мрежата гъмжи от реклами за разделно хранене, диети и рецепти за отслабване. Хиляди страници с инструкции, рецепти и разбира се реклами на вълшебни средства за отслабване – хранителни добавки, витамини, антиоксиданти, специални еластични колани и корсети, спа процедури в петзвездни хотели и балнеолечебни комплекси. Цяло направление в туристическата индустрия. А накъде в нея без „дебелариума” на д-р Емилова? Влизайки в сайта на клиниката с нейния петзвезден хотел „Азалия”, на първо място се мъдри списъка на услугите за тежкотелесната й клиентела.
Соленият ценоразпис естествено е „фирмена тайна”. А „лечението” е сбор от еклектнични терапии и физически упражнения, като китайска гимнастика „ци-гун” и „тай-чи”, индийска йога и репертоар от общо 28 инквизиции, като от филм за оцеляване, често непосилни за мъчениците на кантара. И разбира се, не особено ефективни. Горките барбарони, свиващи се и раздуващи се, досущ като филмовите си прототипи.
Особено ме разсмя услугата „масаж с рациново масло по метода на Едгар Кейси”. Интересно, масажът външен ли е или вътрешен, на дебелото черво? Но новобогаташите, максимум до едно коляно назад, са бивши плебеи, със заложен в гените и навиците им инстинкт за яко плюскане, че утре може пак да си гладен. Епичната борба с килограмите и вредния навик на преяждането са в диалектично противоречие, правещо усилията им почти излишни. Но, както с гордост е отбелязано в сайта, вече 40 000 души са преминали курс на лечение в спорното здравно заведение. Какъв възход за д-р Емилова! От обикновен диетологт-рехабилитатор в санаториума на МВР във Варна – до ментор на богатата класа на Родината!
Но има и по-проста и ефективна терапия от нейната. Когато част от тях попаднат в ареста или затвора, оставени на хляб и вода, могат да възвърнат бързо човешкия си вид.
От панти века е валидна сентенцията „Разделяй и владей” – Divide et impera. Правилото “Разделяй и владей” е било сред любимите принципи на римските императори. Разделяй народите, които побеждаваш, за да можеш да господстваш над тях столетия. Разделяй своите поданици, за да се страхуват от теб и да не загубиш първенството си дълго време. Разделяй враговете си, за да не се обединят срещу теб…
Властниците на прехода превърнаха този принцип в основополагащ. Страната ни никага не е била така разделена, както сега. Много повече от раздробеността преди падането ни под османска власт. На сини, червени, зелени, жълти, пембени. На християни и мюсюлмани. На природаразрушители и природозащитници. На пушачи и непушачи. На живущи в страната и емигранти. И най-вече на БЕДНИ и БОГАТИ! Разделението отдавна вече не е кастово, а класово. И прокарвано именно от тесния кръг на възпроизвеждащата се в различни цветове, но с едни и същи банално познати лица, клика на прехода. Част от нея е още от тоталитарно време, но играчите вече са подновени с порасналите им и обиграни наследници.
Настъпило е време разделно. Непредизвикано от нас, редовите т.нар. обикновени хора. Всеки трябва да избере правилната страна. В името на оцеляването на нас, децата ни и на страната ни.
Светослав Атаджанов
Сит на гладен не вярва…
Така е било от памтивека, приятелю Атаджанов.
Чета и се възхищавам на талантливите злободневни памфлети, които пишеш, и усещам, че са продиктувани от дълбините на сърцето (надявам се да не ти прозвучи трафаретно, но по-важното е, че е истинско; то аслъ светът приема истината за ненужна и изживяла времето си подробност, докато лъжата му е добре дошла).
Удивлявам се обаче на пълното мълчание както отсам, така и отвъд океана, липсата на нормална реакция от страна на засегнатите по един или друг начин нашенци. Все едно нищо не се случва, а и да се случва – то е с някого другиго, „мен не ме засяга“.
Едва ли е така, но е страшно. Значи населението (което постоянно се докача, ако не го назовеш „Народ“ – виж „Очерк на един англичанин „Няма по-прост народ от българския“) дотолкова е обръгнало на ГЕНОЦИДА, че вече не реагира на ежедневното страдание – за него то е норма, стандарт на живот.
Напоследък в „тая страна“ през час рекламират някакъв вампирски филм на някаква си американска нашенка Нина ДобреВ (голям успех – „пробила“ в щатската Света Гора!). Същевременно някакъв си нашенец вече „отснимал“ филм за зомбита, сега го „монтирал“ – и него го славословят катаден по телевизиите.
Най-корумпираната клика от юридически никога несъществувалата БКП, ведно с най-долната (като душевност) пасмина от ДС, се оказаха вампирите на Прехода, изсмукващи и последната кръвчица от снагата на зомбираното българско население.
Мълчаливият читател на покъртителните ти памфлети си казва, подобно на героя на Смирненски, „Това не се отнася за мене“…
Един над седемдесетгодишен българин, който за три години загуби тридесет килограми живо тегло (изядено от вампирите) – от 97 на 67 кг. при 192 см. ръст – и едва бе спасен от лекарите след месечен престой по болници, казва обаче:
-Няма страшно, докато Духът е бодър – дори и в немощна плът.
Смъртоносно е, когато Духът е умрял – което личи от безразличието на зомбираните тълпи, претендиращи да се наричат „български народ“.