Няма българин, пътувал или работил в чужбина, който да не е констатирал, че пътната мрежа на България не е европейска. Нито настилката е качествена, нито пътните знаци са достатъчно видими. Иначе ги има, но не са нито както във Франция, нито както в Германия. В близко бъдеще същото мнение ще се отнася и за българските институции. Има ги, но ефектът от дейността им е различен от този на европейските. По неразбираеми причини, Брюксел упреква само правосъдната система. Магистратите и прокурорите отговарят, че спазват стриктно Конституцията, и спорът приключва с поредния критичен доклад. Шенген се отлага отново и „потенциалните инвеститори” отлитат към по-сигурни географски ширини. Тези дни Европейската комисия започна наказателни процедури срещу България, с тежки финансови глоби. Въпреки санкциите от редиците на управляващите се чуват реплики, че българските закони имали предимство над европейските. Докато недоразумението между София и Брюксел расте, абсолвенти и абитуриенти, които боравят отлично с интернет, отдавна са научили къде се ядат домати с колци и къде без. Кой за учене, кой при леля, кой деца да гледа, правят всичко възможно да са по-далече от родната стряха.
Ако наистина Европейската комисия разчита на независимостта на съдебната система, за да пусне българите в Шенген, тя чака „под вола теле”. Въз основа на Конституцията, партията, която има мнозинство в Народното събрание, „държи” чрез парламентарната квота Висшия съдебен съвет. След като Президентът е от същата партия, „мнозинството” разполага с 14 члена от всичко 25 и разделението на властите се превръща в химера.
Тези дни Бойко Борисов се намеси успешно в конфликта между Булсатком и БиТиВи. Преди време министър-председателят раздаде заплати на работниците от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Миналата година благодарение на него бе уреден конфликта между Министерство на финансите и Лукойл. На пръв поглед тази намеса във всичко и навсякъде е много положителна. Но тук възниква въпросът – за кого? За него лично, за партията ГЕРБ или за страната? Френската и немската системи са различни по форма, но си приличат по същество. И двете почиват върху съмнението, че никой не е безгрешен. Нито Наполеон, нито Бисмарк. Във Франция Парламентът има като противовес Сената и в краен случай Президента. Взаимната зависимост между властите позволява на държавата да си върши работата, дори когато членовете на институциите са от различни политически цветове. В България няма сенат. Никой, дори и Бойко Борисов, не може да разпусне Парламента. Тази „демократична безнаказаност” доведе до манифестациите през 1989 и 1997 година, които принудиха депутатите да се разотидат. Подобни кризи могат да се избегнат чрез разделяне на законодателната власт на две камери – Горна и Долна, или на Парламент и на Сенат. Това не означава удвояване на броя народни представители, а обратното – разделянето им на две и, според преценка на обществото, дори намаляване на общия им брой. Ролята на Президента също би могла да бъде променена, като му се поверят повече правомощия.
Реализацията на тези промени е възможна. Референдумът е за предпочитане пред манифестациите и насилието. Така става навсякъде в Европа. Инвеститорите не обичат монополите – нито политическите, нито икономическите. Те знаят, че ако Айфеловата кула беше на един крак, тя нямаше да издържи 100 години. Що се отнася до работоспособните българи, които не ядат доматите с колците, те ще продължат да се пренасят в страните, в които има истински инвестиции.
.
Божидар Чеков
Париж, 25.01.2013 г.
Подобни кризи могат да се избегнат чрез разделяне на законодателната власт на две камери – Горна и Долна, или на Парламент и на Сенат.
Божидар Чеков
Основната причина българският парламент да е еднокамарен е в ДЕМАГОГИЯТА, користно възвеличаваща НАСЕЛЕНИЕТО като НАРОД.
Ето как Симеон Радев в „Разискванията по повод сената“ (Глава II.Търновската конституция, т.1 на Строители на съвременна България) описва провала на добрата идея:
„…В такова време бяха се учили в Европа авторите на доклада: д-р Стоилов, Греков, Помянов, Балабанов; господствующите идеи не можеха да не се отразят върху тях. При това самата организация на западноевропейските държави бе за тях един голям урок на консерватизъм. Навсякъде те виждаха системата на двете камари. Дори и младата Френска република бе признала нуждата от един Сенат…
…Думите за равенство всякога подкупват многолюдието. Особено силно трябваше да бъде тяхното действие върху един народ като българския, който никога не бе допускал основателността на съсловните различия. Тия различия се явяваха сега олицетворение на предложението за Сенат. За това учреждение простите депутати нямаха, разбира се, никакво ясно понятие. Те виждаха в него само един опит да се възстанови в законна форма властта на чорбаджиите, едва понасяна в турско време. Колкото за тъй наречения „разумен консерватизъм“, те подозряха в него едно презрение към народния дух. С една реч, получи се впечатлението, че „старите“ искат да посегнат върху извоюваната от руското оръжие свобода.
…Тънък познавач на народната душа и хуморист, Славейков можа едно по друго да възбуди слушателите си, като разтрогна у тях чувствителните им струни, и да ги очарова със своя весел игрословен език. Без риторически увод той атакува доклада остро и свойски. Първата му дума бе: „Какви са тези бабини деветини?“ Веднага в събранието избухнаха смехове и ръкопляскания. Ръкоплясканията не утихнаха до края на речта. Славейков биеше на слабостите на народния характер, както и на неговите добродетели, намесваше твърде майсторски името на Русия и величаеше свободата, която бе в опасност.
…Намесата на Славейкова реши окончателно съдбата на доклада. Славейков бе в това време най-популярната личност в България. Неговият живот бе обгърнал всичките почти форми на обществена деятелност; неговият талант бе създал почти всичките родове на народната литература. В неговите стихове младежта бе се научила да скърби за миналото, да мечтае, да люби, да пее. Неговият хумор бе утешавал две поколения. Две поколения бяха пили от извора на неговата ясна мисъл. По Църковния въпрос Славейков бе известен като борец срещу чорбаджиите и ето че сега пак бе въстанал срещу техните нови съблазни, неуморим, както го знаеха, остроумен, весел, ловък и свръх всичко – приятел на народа и защитник на неговото достойнство…
…Впечатлението от речта на Славейков бе извънредно. Самите консерватори бяха тъй смутени от нея, че не посмяха дори да направят някакъв опит за защита на своето дело. Само софийският митрополит Мелетий представи едно боязливо възражение и Климент повтори думите на Madame Rolland пред гилотината: „Свободо, какви не злоупотребления не стават с тебе?“ Събранието не искаше обаче да слуша; то викаше: „Стига! Въпросът е изчерпан!“ Посред голям шум стана гласуване и докладът биде отхвърлен. Българският либерализъм има своята първа победа и демагогията влезе официално в политическия ни живот.“
Така че:
Да „благодарим на „дядо Славейков“ и С-ие…