Не напразно у нас и в „близката чужбина” отдавна наричат страната ни Абсурдистан. Основанията за това са достатъчно много. Страшно изглеждащият отстрани последен „терористечен” акт, се оказа водевилно, оперетно представление. Тапешникът на Октайчо, зареден с два звукови и един пиперлив куршум, бе като пушката на селския пъдар, с патрон, зареден с английска сол. И последва такава медийна диария, която дълго ще размирисва общественото пространство.
Но „атентатът”, както се казва на правен език, е извършен с „негодно средство” за нанасяне на каквото и да е телесно увреждане. Мотивите за постъпката и правната квалификация на деянието и извършителя следва да се оставят за изясняване на представителите на съдебната власт, а конкретните обстоятелства от МВР. При тези огромни бюджети, да свършат и те за пет пари работа. Но, дори и при това, слава Богу благоприятно развитие на нещата, със страшна сила възникват редица въпроси:
Ако оръжието беше годно и бeше убит Доган, или някои от високопоставените чуждестранни гости на конференцията? Съществува ли у нас все още държавност? Какви хора ни управляват? Каква е компетентноста и грамотността им?
Та нали, ако гардовете от НСО бяха на мястото си, проблемът щеше да е ликвидиран в зародиш. Ако охранителната фирма бе на нивото на изискванията, този „терорист” нямаше да попадне в залата. А шефовете им си прехвърлят вината, типично „по нашенски”.
На пресконференция в НДК бригаден генерал Тодор Коджейков, началник на Националната служба за охрана, казва: „Вътрешната охрана на пунктовете за пропуск на гостите и делегатите се осъществява от страна на фирма „Крон”, охраняваща сградата на НДК. Националната служба за охрана – НСО не отговаря за организацията по охрана на мероприятието. НСО не е ангажирана с охраната на този форум.” По думите му – НСО е получило още на 10 януари писмо от ДПС, че на 19 януари ДПС ще проведе своята Осма национална конференция в Зала 3 на НДК. А защо не са се подготвили своевременно?
Запасният генерал Кирил Радев и бивш шеф на НС БОП – сега управител на „Крон Секюрити”: „Нямаме отношение към пропускателния режим, нито към техниката, с която се извършва. Освен това „Крон Секюрити” нямаше отношение нито към регистрацията, нито към раздадените баджове. Допреният пистолет до слепоочието на г-н Доган не е отговорност на частна фирма! Където и да се намира той! Дали е на конференция, в болница или в движение по пътя! Това е отговорност на НСО! НСО има проблеми! Явно новото ръководство на НСО, не е способно да се справи с тази некомпетентност и некадърност, която е повсеместна там!”
А тяхната кадърност сякаш е на ниво. Колко познато прехвърляне на отговорността!
Един от управленските абсурди в държавата ни е свърхпроизводството на чиновници. Както в държавната администрация, така и в армията и МВР. В момента, по щат във въоръжените сили има 51 генералски длъжности. От тях 6 са в НСО и НРС. При всяка смяна на караула във властта, генералитетът се подменя почти поголовно. Но означава ли това, че той попълва армията на безработните? Броят на чиновниците в Министерството на отбраната, които са пенсионирани военни, но назначени на работа в администрацията, се пази в строга тайна. Това стана ясно от отговор наскоро на Министерството на отбраната до OFFNews. Тогава отправеното искане за справка за броя на пенсионерите под пагон, назначени в администрацията на ведомството, е отклонено към НОИ, с обяснението, че в МО не се пази подобна информация. Отговорът дойде на фона на твърденията на синдикатите, че от общо 980 щатни бройки в МО – цивилни и военни, над 400 длъжности, предвидени за цивилните, са заети от военни пенсионери, част от които бивши генерали. Те са и в други звена на държавната и общинска администрация.
Каква е тази мода, след като излязат в запаса, пак да им викат „г-н генерал”? От близо 70 години насам, някой от тях да е помирисал барут? Разнасят си униформите по канцелариите като оперетни герои. А някои и без униформи продължават да ги титулуват пожизнено, па били „генерали” и 6 месеца. Като погледнеш останаха няколко полка армия, а имаме стотици, действащи и запасни (от резерва) генерали и адмирали. Като приказката за вождовете и индианците. Но абсурдът продължава.
Апропо, по времето на „соца” имахме един „заешки” генерал Русев, председател на БЛРС – Ловно-рибарския съюз. Тогава все още зайците бяха повече от ловците. След това имаше и „кучешки” генерал Киров – директор на кучкарника „Екоравновесие”. Имахме и пожарникарски, т.е. полицейски генерал, а всъщност се оказа медиен и нине управляващ държавата ни. Почти всички, с промяната на професионалния си статус, достигат автоматично нивото си на некомпетентност. За справка – прелюбопитния американски труд за парадоксите на бюрокрацията – „Принципът на Питър”.
Но няколко изречения за охранителния бизнес, неговия генезис, възход и мизерната му същност. Всъщност, той не е непознато явление в нашата история. Охранителят се е подвизавал под различни имена като пазвантин, пъдар, пазач, портиер, охранител, бодигард и т.н. И преди, и днес винаги е вардил имота и личността на чорбаджията си. Впрочем, така модерната сега дума „бодигард” просто липсваше в „Речник на чуждите думи в българския език”, издаден през 1970 г. Тогава всенародната, социалистическа собственост се пазеше от самата държава и то твърде строго, а за телесата на богопомазаните бдеше вездесъщото УБО. Преходът към уж „пазарна икономика”, а всъщност пладнешки грабеж бе съпроводен от огромен „бум” на охранителния „бизнес”. Та нали набързо заграбеното трябваше да се опази от чужди апетити и набезите на конкурентни, криминални, ромски и други банди. Отначало бизнес с мутренско лице, но постепенно лустросано до сегашния си, уж законосъобразен и законопослушен „фейс”, но запазил рождените си белези. Сега собствеността е разнолика и охраната на обществената и частната собственост се осигурява от охранителните фирми, в тясна симбиоза с МВР.
За значимостта на този проспериращ бизнес говори фактът, че по данни на същото МВР са издадени над 1600 лиценза за охранителна дейност. Броя на фирмите е над 2 хиляди, а армията на охранителите надхвърля общия брой на служителите на МВР и МО, взети заедно. Всъщност, някога могъщите като състав и въоръжение ведомства демокрацията маргинализира до импотентни структури със затихващо значение. Необузданата и ненаказуема престъпност и жалките опити за противодействието й го доказват. Функциите на армията са сведени до чуждестранни мироопазващи мисии, с изцяло охранителен характер. Тези ведомства са и основният донор за редови и ръководни кадри в тази необявена армия. Показателно е, че един от тях, от баш пазвантин на Величеството, изкатери стъпалата до Първи в родината ни. А болшинството от съкратените и пенсиониралите се, повечето от споменатите ведомства и все още в трудоспособна възраст, за да оцелеят, бързат да започнат да припечелват като охранители към прехвалените си пенсии. Използвайки факта, че имат постоянен доход от доживяната пенсия, работодателите им всячески се стараят да окастрят полагаемото им се възнаграждение, ощетявайки и тях, и държавата. Проверките във фирма с название на отровен зодиакален знак и собственик бивш зам. министър на МВР бяха красноречиви.
Може би над 80 процента от физическата охрана във фирмите са възрастни хора. Тежко куцукат около бариерите, с труд изкачват високите етажи, избягват да влизат в конфликт с агресивни млади хора. При реално нападение над обекта им, в повечето случаи са бити и малтретирани, понякога и ликвидирани. Криминалните сводки изобилстват с подобна фактология. Въпреки това са самоотвержено на поста си за унизително възнаграждение, подчинени на дисциплината на необходимостта и глада. Всъщност дисциплината им е втълпена от уставите, които стриктно са изпълнявали през годините.
МС прие постановление, с което привежда категориите на служителите на МВР и ДАНС по званията във военния закон. Първият въпрос е – а защо? Та полицията е девоенизирана, защо трябва полицаите да носят военни звания? Нали това се счита за едно от достиженията на демокрацията – демилитаризацията на полицията и гражданския контрол над силовите структури? А сега се оказва, че хем армия няма, хем офицерски (инспекторски и нагоре) чинове в резерва й – колкото щеш!
Впрочем, в САЩ – нашият предпочитан идеал за копиране, изобщо няма допирни точки между армия и полиция. Има си военна полиция, има гражданска гвардия, има различни образувания с различни цели. А у нас се пръкнаха предостатъчно комплексари, които се опитват да се видят като велики пълководци. Като нямаме полкове, поне звезди да падат.
Може би не е зле да си припомним, че на 10-ти ноември България има един армейски генерал (Добри Джуров) и 17 генерал-полковници. Другият армейски генерал беше починалият преди това Иван Михайлов. Като информация – на Тодор Живков предлагат да стане академик и армейски генерал. Отказва и двете.
А как е днес? С постановлението на МС категорията „главен секретар” в министерство се приравнява в резерва като „генерал” или „адмирал” – четиризвезден чин. Дребна подробност е, че „главен секретар” е длъжност, а „генерал” – чин. И длъжността се заема и освобождава, а чинът се дава лично и само висшестоящ орган след съдебно решение може да го отнеме.
Та сега в момента имаме генерал Калин Георгиев, специалист по руска филология, четиризвезден комисар. Бойко Борисов е САМО генерал-лейтенант. Това звание са му купили сикаджиите, сега дори и нему е неудобно да се предложи за производство. Което не означава, че неговият човек на президентския стол няма да подпише подобен указ. Заместникът на Калин – Станимир Флоров също става армейски генерал – четиризвезден, пълен генерал. Шефът на ДАНС – който година и половина вече работи усилено по структурирането на службата си, става генерал-майор.
По официални данни в България има 47 000 полицаи и се говори за над 60 000 души, заети в структурите на МВР (чиновници, секретарки и т.нар. волнонаемни). Армията ни в момента се състои от около 30 000 души, които по план до 2013 г. трябва да останат 27 000. По същество това са няколко формирования, подменящи се „ландскнехти” – платено пушечно месо в „мироопазващи” мисии.
Армията на САЩ се състои от 488 579 активни военнослужещи, По неофициални данни имат САМО около 50 генерали. Нито един шеф на полиция, шериф, какъвто и да е служител в местните охранителни органи, никога не е получавал в тази си функция офицерски, та камо ли генералски чин.
В разплитането на казуса с „атентата” срещу Доган се ангажира целият доблестен актив на правозащитната ни система и МВР, во главе със „заешките” ни генерали. А истинския на бургаското летище е с перспектива от сериала „Студени досиета”.
Светослав Атаджанов
