Тази нощ. Тихият шепот.
Дума едничка, толкова нежна.
Времето, времето – Ти си в него.
А Аз – Дирята търся. Преплитат се!
Обичта и лабиринтът. Някъде
Любовта отново ражда се.
Звезди блестят. Разумът!
Сърцето сякаш докосва се.
Утрото и вечерта. Това ли е?
Не искам, няма да те чакам.
Ще те гоня. Гори ме
Страстта и още нещо.
Вечността и едничката ласка.
Дори и тъжен – Листопадът.
Няма нищо случайно.
И там в безкрая. Виждам те.
Дирята ще търся.
Реката целува морето.
Песента няма да отмине.
Тази нощ – тихият шепот.
Винаги ще помня. Съдбата.
Нури Джурин