Проблемът не е в моя телевизор.
Антена нямам. Кабелна върви.
Но влиза в него тягостната криза
и после от сърцето ми кърви.
Вълни щуреят. Бързат из ефира
и правят битието вълнолом.
С едни и същи образи дрогира
светът на електронния погром.
Едни и същи ментори, естети.
Един и същи евтин слугинаж.
Досущ като Халееви комети.
Дори насъщни… като „Отче наш!“
Не свършиха ли мазните тотеми,
с дежурните си пози и слова?
О, Бога ми! Какво измамно време
на сухи и отсечени дърва!
От бистър извор с шепи ми се пие!
Да пия! До забрава! И до сън!
Сам себе си отново да открия –
не вътре в кинескопа, а отвън.
Да бъда там… Сред хората, наблизо!
Ръка с ръка! Или очи в очи!
Проблемът не е в ничий телевизор!
Изключих го! И ти го изключи!
Ясен Вeдрин
