Призрачността на политическите теории и противоречивите и лъжливи изявления на съперничещи си партии и организации влече след себе си отчуждение и объркване.
Предвиждайки възмущението на българите от поразителната лекота, с която им се отказват права и възможности, те се опитват да замаскират безизходицата на сегашната система с невероятен юридически фетишизъм.
Отричането на социално-националния, и оттам – на обществения интерес, е пряко посегателство срещу сърцевината на обществото. То би представлявало накърнение на интересите не на отделна група хора, а на интересите на цялото общество.
Държавата ни се е превърнала в удобно дюкянче за онези, които умеят да се ползват от нея. Особено това важи за хората, намиращи се на горните стъпала на йерархичната стълба. Те печелят от „лотарията“ всекидневно и смятат това положение за закономерно, понеже мислят за себе си като за избраници на съдбата.
Нашите политици и амбициозните от първата редица не са способни да си представят друга политика, освен безропотното подчинение на think tank–ове. Каквото и да се говори за тях, а и каквото и да си мислят те, всички тези честолюбиви хора се вълнуват само за кариерата си. Те могат спокойно за заплюят страната си.
Смяната на системата и оттам произтичащото обновление е възможно в едно с пробуденото обществено съзнание. Държава, достойна да носи това име, трябва да има своя собствена политика.
Между държавата и нейните граждани доверието е изгубено отдавна. Необходимо условие за възвръщане на доверието в държавата е единството на нацията. Страната има нужда от институции, работещи в синхрон и формиращи един общ „ансамбъл“, който да отговори на очакванията и аспирациите на народа.
Затова са необходими осъзнати усилия, концентрирани към политически действия за установяване на конституционна форма и политически институции в защита на обществения интерес.
Действията на властта трябва да бъдат подчинени на закони, отговарящи на интересите на мнозинството хора, и всеки закон трябва да важи по еднакъв начин за всеки гражданин. Само така гражданите на страната ще могат да гласуват свободно и ще виждат смисъла от работата на институциите и изискванията на законите; само така от европейска държава „от Третия свят“, ще можем да се превърнем в нормална, уважаваща себе си и своите граждани страна.
Светослав Савов
