През настоящата седмица, посветена от ООН на религиозната толерантност и хармония, нека да признаем и подкрепим огромното постижение на България по време на Втората световна война – спасяването на над 50 хиляди евреи и 150 хиляди роми от нацистките „лагери на смъртта“. България е единствената държава в Европа, при това съюзник на хитлеристка Германия, в която след края на войната е установено на базата на естествения прираст увеличение на населението с еврейска и циганска етническа принадлежност.
Сдружение Източноевропейски Форум за Диалог – „Мостове“ Ви призовава да подкрепите номинирането на България и българския народ пред Европейския съюз за Нобелова награда за мир с писма за подкрепа, което би спомогнало за успешната интеграция на милиони европейски граждани от ромски произход в началото на 21 век и третото хилядолетие.
Може да изпращате подкрепящите си писма директно до Европейската Комисия или до Сдружение Източноевропейски Форум за Диалог – „Мостове“:
Е1: [email protected] – Ангелина Владикова (Председател);
Е2: [email protected] – йерод. Петър Граматиков (Зам. председател),
или да използвате страница ни във Facebook: http://facebook.com/bridges.forum
.
–––––––––––––––––––––––––––
.
ЗАБРАВЕНИЯТ ХОЛОКОСТ
(70 години от спасяването на българските евреи и роми
по време на Втората световна война)
По повод предстоящата годишнина от великия хуманен акт – спасяването на 150-те хиляди български роми от „фашистките лагери на смъртта”, заедно с 50-те хиляди български поданици от еврейски произход през 1943 г., сдружение Източноевропейски Форум за Диалог – „Мостове” подема кампания за номиниране на България и българския народ пред Европейския Съюз за Нобеловата награда за мир.
Няма ясни сведения колко точно роми са били избити по време на Холокоста, като бройката им варира между 220 000 и 500 000. Тяхната съдба в следвоенна Германия и Европа не предизвиква особено внимание, поради съсредоточаването на вниманието върху изтреблението на 6-те милиона евреи. Едва през 1982 г. западногерманския канцлер Хелмут Шмит публично заявява, че синтите и ромите са били „преследвани заради тяхната раса и тези престъпления са акт на геноцид“. На 23 октомври 2012 г. в берлинския парк Тиергартен, с участието на германския канцлер Ангела Меркел, официално бе открит Мемориал на европейските синти и роми, жертви на нацисткия режим. Този паметник, дело на израелски скулптур Дани Караван – „забравеният Холокост”, по думите на един от оцелелите отдава почит на стотиците хиляди роми, екстерминирани от фашистите, и напомня необходимостта от общо противопоставяне на дискриминацията, която и днес тази етническа група среща в Европа.
Преследванията на ромите в Европа започват още в началото на XVI в., но те достигат връхната си точка по време на Втората световна война (1939–1945), в Германия, при управлението на Адолф Хитлер. Хитлеристката идеология за защитата на „чистата арийска“ раса от смесване с „нечисти“ племена като славяни, евреи, роми се превръща в практика, когато хитлеристите вземат властта в Германия през 1933 г. Циганите са били подложени на расова дискриминация от самата зора на нацистката идеология и управление. Преди берлинското домакинство на Олимпиадата през 1936 г., стотици от тях са интернирани, През 1936 г. е създаден и специален изследователски институт за расова хигиена, чийто директор Роберт Ритер обявява ромите за „примитивни същества“ без индивидуалност, история и култура. Най-ранният нацистки документ, отнасящ се до прилагането на тотално решение на циганския проблем на национално или международно равнище, е чернова под ръководството на държавния секретар Ханс Пфундтер от Министерството на вътрешните работи на Райха от март 1936 г., а първата специфична референция към „окончателно решаване на циганския въпрос” (endgültige Lösung der Zigeunerfrage) е направена от Адолф Вюрт от Научно-изследователския отдел за расова хигиена през септември 1937 г. През 1938 година шефът на СС, Хайнрих Химлер, обособява нарочна служба за систематическото унищожаване на циганите, наричани още синти и рома.
След активизирането на политиката срещу ромите и евреите, германското правителство изисква и от България да предаде своите евреи и роми и да ги депортира в „лагерите на смъртта“. Цар Борис III отказва, с което спасява живота на около 150 000 роми и 50 000 евреи. Този акт на героизъм от страна на българския народ, световно неизвестен и непознат на света, заслужава да бъде удостоен с престижната Нобелова награда за мир, за да служи като истински пример за междуетническата и междурелигиозната толерантност и мирно съвместно съжителство. Една от съществените причини за това забвение е, че дълги години след войната България беше в Източния блок, под режима на комунистите и под тоталитарния контрол на СССР. За комунистите представляваше крайно неудобно и голямо препятствие да признаят и обяснят на народните маси и световната общественост спасяването на българските евреи и цигани, чиито реални спасители са православната църква, българските профашисти и монархията – трите основни противника на комунистическата идеология и режим.
Искрено вярваме, че подобно признание ще подпомогне усилията на България по отношение на българските граждани от ромски произход и тяхната успешна интеграция в голямото обединено семейство на европейските държави. Вярваме, че ще подкрепите инициативата ни в рамките на провежданата за трета година Световна седмица на хармонически междуконфесионални отношения, приета с Резолюция от Генералната Асамблея на Организацията на Обединените нации в 65/5 сесия, 34-то пленарно заседание, 20 окт. 2010 г. за Световната седмица, на база резолюции 53/243 A и B от 13 септ. 1999 г. за Декларация и Програма за действия в областта на културата на мира, 57/6 от 4 ноем. 2002 г. за поощряване културата на мира и ненасилието, 58/128 от 19 дек. 2003 г. за поощряване на религиозното и културното взаиморазбиране, хармония и сътрудничество, 60/4 от 20 окт. 2005 г. за Глобалния дневен ред за диалога между цивилизациите, 64/14 от 10 ноем. 2009 г. за Алианса на цивилизациите, 64/81 от 7 дек. 2009 г. за поощряване на междурелигиозния и междукултурния диалог, взаиморазбиране и сътрудничество за благото на мира и 64/164 от 18 дек. 2009 г. за ликвидацията на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основата на религия или убеждение.
Кралят на Йордания Абдула, който е в основата на тази идея, проведе множество срещи за промоциране на Световната Седмица за Междурелигиозна Хармония с президента на Европейската Комисия Хосе Мануел Барозо, в рамките на срещата на Европейската Народна Партия (ЕНП) в Мейзе край Брюксел и двудневната среща на европейските ръководители в белгийската столица на 16-17 декември 2010 г. Европейските лидери, сред които и българския премиер Б. Борисов, в присъствието на крал Абдула, подписаха Декларация за Междурелигиозния и Междукултурния диалог, поемайки ангажимент да подкрепят разпространението на идеята за междуконфесионална хармония в национален план.
Източноевропейски Форум за Диалог „Мостове“
