Франция е на ръба на фалита, но дебатът в обществото е изместен към това да има или не равен брак за всички
Жан Соломонов, Лион
В предизборната си програма Франсоа Оланд бе включил и обещанието равен брак за всички. Тоест членовете на т.н. общество LGBТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) да могат да сключват граждански брак помежду си, както всички останали граждани на страната. Засега, според действуващия във Франция закон, бракът между лица от един и същи пол не е разрешен.
С допълнение от 8 ноември 2012 г. към този закон бе прибавен терминът PACS (Pacte civil de solidarite Пакт за гражданска солидарност). С него на еднополовите двойки се разрешава да притежават общо имущество и съвместното им съжителство не е конкубинат, а брачен съюз. Но пактът не е равнозначен на граждански брак.
Това решение на правителството бе посрещнато с доста резерви от заинтересованите и широко коментирано от останалите граждани. Чуха се мнения, че следващата стъпка ще е логичната промяна в брачния закон. Последваха редица телевизионни дебати, статии, анализи, интервюта, коментари. Всичко това малко по малко нажежаваше публичното пространство, защото законопроектът вече витаеше из коридорите на властта. Официално текстът бе връчен на депутатите на 29 януари тази година и на 12 февруари предстои той да бъде гласуван.
Първи реагираха представителите на официалните религии: католици, протестанти, израилтяни, мюсюлмани и евангелисти. Те се срещнаха с президента и му изказаха своето несъгласие, като се позоваха на изричните за подобен еднополов съюз забрани в свещените текстове на Библията, Евангелието,Талмуда и Корана. Преди Коледа папа Бенедикт ХVI изпрати до католиците във Франция послание в същия дух.
В парламента шест от опозиционните партии заявиха, че не могат да приемат такова равенство. Към тях се присъединиха няколко движения, формации, секти, групи и сдружения на кметове, чиновници по брачната церемонии. Мотивите, вече не религиозни, а чисто граждански, са, че двуполовото семейството е основа за възпроизводството на нацията и че детските надбавки се дават за децата в брака, а не заради самия брак като такъв.
В някои от по-големите градове на страната започнаха и демонстрации. Някъде даже станаха сбивания и полицията трябваше да се намеси. На 26 януари, на контра митинги в страната излязоха близо милион протестиращи.
Привържениците на „Равен брак за всички” отговориха с Национална манифестация в Париж, която започна от историческото място площада на Бастилията. По данни на полицията в нея участваха 125 000 души, според организаторите – 400 000.
Мотивите на привържениците на еднополовите бракове не са лишени от логика. Щом гражданите на групата LGBT плащат данъци, еднакви с останалите граждани на републиката, не е редно някои от правата им да бъдат сведени до нула.
Накратко, един типичен конфликт между нравствените ценности на християнско-патриархалния морал и идеята, формулирана още от Русо, че човек се ражда свободен и независим. Лошото е, че този чисто хуманистичен спор се развихря в много неподходящ за страната период. Защото Франция отива от зле към по-зле. Това вече го разбраха и тези, които досега правеха всичко възможно да не би случайно да го научат. Но нямаше как. Министърът на труда в правителството на Саркози – Мишел Сапен още през септември 2007 г. се изпусна и изрече знаменита си фраза: “Франция е в тотален фалит.” После дълго се опитва да обясни какво точно е искал да каже, но камъчето вече беше изплюто.
В началото на 2012 г. страната изгуби кредитния си рейтинг ААА и тя вече няма репутацията на сигурен платец. През първото тримесечие на миналата година икономическият растеж е 0%, за последното 0.2%. Официално регистрирани като безработни са 3 милиона души, които с разни временни курсове и стажантски места маскират истинската цифра – близо 5 милиона души. Хората, които след дълъг период на безработица получават помощта RSA (Revenu de Solidarite Active – Доход на активната солидарност), са малко над 2 милиона души и са принудени да вегетират с 400 евро на месец при официален праг на бедността от 850 евро. Двете категории продължават бавно, но сигурно да растат.
Минималната заплата е фиксирана на 1073 евро и според Министерството на труда за 2012 г. 11% от работещите французи разчитат само на толкова. В тези проценти не влизат селскостопанските работници и служителите в администрацията. Резултатът? През 1985 г. актьорът Колюш създава мрежа от столови за бедни (Restos du C?ur – Ресторанти на сърцето). В тях се хранят главно клошари и хора с временни затруднения. В първата година безплатно или срещу символична сума са сервирани 8,5 милиона порции. През 2011-та те са вече 115 милиона и са главната опора на студенти и пенсионери.
За момента cоциалистическото правителство на Франсоа Оланд, което дава всички признаци на крайно ляво, не е показало, че може да изправи икономиката на крака. Все повече и повече предприятия се „делокализират“, т.е. напускат Франция в посока бившите страни от Източния блок или Магреб. Ясно защо. Други просто бягат, за да не плащат високите данъци.
Да, според специалистите една огромна икономическа реформа би могла да започне стабилизирането на икономиката. Някои други страни от Европейския съюз вече са го направили. Уви, за социалистите с техните тежки социални програми това ще е по-скоро като Сизифов камък. А полумерките в тази насока показват само огромното им желание и твърде скромни възможности. Затова в момент, в който неплатените сметки се трупат в много френски семейства, дискусията „за” и „против” равен брак за всички ужасно ми прилича на спора за пола на ангелите в обсадения от варварите Константинопол.
Източник: Politika.bg
