Маскарадът „Пета власт“ – първа част

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.

А. Преди всичко в практическата журналистика – но, разбира се, и в политологията – често пъти се казва, че след средствата за масова информация, определяни като „четвъртата власт”, като т.нар. „пета власт” встъпва организираната престъпност, и преди всичко мафията, като нейна най-висша форма на битиейна същност.

В специализираната научна литература е писано изключително много както по въпроса за същността на мафията като цяло, така и за отделните видове и форми на проявление на мафиотската дейност. Така напр. от гледна точка на техната регионално-национална форма на организационно структуриране и функциониране мафиите като правило биват подреждани в осем основни и най-общи обединения, а именно:

Итало-американска мафия;
Италианска мафия;
Китайска мафия, която е считана за наследник на създадените от монаси-воини в Южен Китай през ХVІІ век влиятелни тайни организации, наречени триади, които си били поставили за цел да свалят Манджурската династия и да възстановят властта на владетелите Минг. Приема се, че по-късно тези организации били приели формата на взаимоспомагателни дружества-синдикати и на политически организации, със строго определена йерархична структура и различни наименования на всеки техен пласт или клан. Приема се, също така, че след създаването през 1911 г. на Китайската република, с което триадите фактически били изпълнили част от мисията си, те били преструктурирани за изпълнение на нови задачи. Тъй като през 1927 г. триадите били помогнали за потушаването на бунта на комунистите, когато през 1949 г. Мао Цзе Дун дошъл на власт, той предприел грандиозна дейност по издирването и екзекутирането на членовете на триадите, повечето от които били поели пътя на изгнаничеството. В литературата се приема, също така, че съвременната китайска мафия е базирана преди всичко в Хонконг, Тайван и Китай, и че основните зони на нейното действие са страните от Тихия океан, САЩ и Европа;
Японската мафия, която води началото си от ХVІІ век и носи названието „я-ку-дза”, означаващо „осем-девет-три”, с което по онова време в хазарта е била наричана „особено лошата карта”, т. е. „особено лошият късмет”; като нейна специална териториална локалазация се приема районът на Япония, Южна Корея, Австралия и САЩ;
Турската мафия, която се счита за наследник на могъщи структури, формирани още по времето на Отоманската империя, съвременните разклонения на които се простират преди всичко в Западна Европа и някои страни от Ориента;
Мексиканската мафия, чиято локализация е преди всичко района на Латинска Америка и САЩ;
Колумбийската мафия, която контролира около 70-80% от световното производство на кокаин, както и целия колумбийски селскостопански и транспортен сектор;
Руската мафия, относно която през 1996 г. в Москва бил организиран специален научен форум, на който било съобщено, че нейният „личен боен състав” се състои от 600 000 модерно въоръжени бойци, който брой почти напълно се равнява на броя на сегашния числен състав на Руското Министерство на вътрешните работи, или на 10 съвременни напълно екипирани и разгърнати общовойскови армии; като териториална локализация на тази мафия литературата сочи не само Русия, не само цялата територия на бившата комунистическа империя, но и почти цялата Западна Европа и САЩ.

Б. Като основни дейности на мафиите в литературата се сочат:
Производството и пласирането на наркотици;
Търговията с оръжие;
Нелегалната емиграция;
Прането на пари;
Кражбите и търговията с крадени коли;
Контрабандата на ядрени материали;
Търговията с човешки органи;
Проституцията;
Изработването и пускането в оборот на фалшиви пари;
Корупцията и рекетъта;
Контрабандата на произведения на изкуството;
Нелегалното изхвърляне на битови и промишлени отпадъци;
Отвличанията;
Трафикът на малолетни и криминалните осиновявания;
Поръчковите убийства.

В.

Без тук да навлизаме в същността на отделните видове дейности, в порядъка на „нагледна илюстрация” ще посочим само некои, до известна степен, хаотично, поднесени факти.

През 1998 г. в европейските медии се появиха информации, че повече от 1600 души български граждани са включени в активната контрабанда на наркотици, и че 112 български стопански и други организации и дружества са използувани като прикритие на международния трафик на наркотици.

През първите години от т.нар. „Перестройка” или „Преход”, когато Западните хуманитарни институции денонощно изпращали за Русия и Източна Европа колети с хуманитарна помощ за бедствуващото население, служителите на Западните паспортно-гранични пунктове били смаяни от „нашествието на руснаците”, идващи не с танкове, както доскоро се е било очаквало, а с пълни куфари с пари.

Пак по същото време неимоверно голем брой комунистически функционери и служители на КГБ и на нейните филиали в Източноевропейските страни прекарали милиони и дори милиарди долари през сметките на различни задгранични търговски дружества , след което накрая ги легализирали в швейцарски, американски, британски и в редица други световни банки. Според американски специалисти в продължение на неколко години всеки месец от бившите източноевропейски държави под ръководството на бивши служители на КГБ и руската мафия на Запад били източвани по един милиард долари. През 1994 г. в руския Парламент били изнесени данни, че мафията контролирала 55% от паричните средства на страната и 80% от търговските акции на държавите от бившия СССР; което признание, разбира се, е било признание само за една съвсем скромна част от истината.

Според публикувано през май 1995 г. журналистическо разследване парите, които били изпрани в България само през 1994 г., са имали количествено измерение, което е било два пъти по-големо от приетия за същата година от Парламента бюджет, и единствената реална и неоспорима власт в страната през това време е била властта на тези пари, които именно „отглеждали” и характеризирали същността на новото общество и на политическия строй.

През септември 1995 г. Комисията по здравеопазването при българския Парламент официално бе отчела, че не съществува нито едно доказателство, че е живо поне едно от децата, които са били обект на осиновяване от чужденци през последните пет години; и че има всички основания да се счита, че те са били използувани като донори на органи. Впрочем, отделно индустрията на донорството в България е постигнала такива масови размери, че неотдавна стана публично известно, че благодарение на т.нар. морги, съществуващи при всека българската болница, България ежегодно изнася поне два пъти повече замразени човешки биологични продукти, отколкото е общото количество на животинското месо и неговите продукти.

През м. септември 1996 г. т.нар. Централна комисия за борба срещу престъпленията, извършени от непълнолетни официално съобщи, че в България съществува мрежа, в която са включени неколко хиляди проститутки на 10-13-годишна възраст; според информация на агенция „Франс-прес”, съобщена през м. октомври 1997 г. непълнолетните български проститутки на възраст специално между 10 и 13 години са повече от 10 хиляди (при общ брой на населението около шест милиони души). Според публикувани през 1995 г. данни на германските специални служби общият брой на нелегално внесените в Германия от Източна Европа непълнолетни момичета, заставени да проституират, е около 15 хиляди. По публикувани през 1993 г. в медиите данни на полицията от град Видин общият годишен икономически ефект от дейността само на 52-те жрици на любовта, действуващи само на територията на ферибота Видин-Калафат, е около пет милиони германски марки, или повече от три милиони долари. През м. ноември 1996 г. в София била проведена предварително официално оповестена в медиите Национална конференция на босовете, контролиращи бизнеса с проституцията в България, на която било отчетено, че годишният приход от дейността само на 10 хиляди непълнолетни проститутки е около 22 милиарди германски марки, или около 17 милиарди долари. През лятото на 1998 г. в българските медии се появиха съобщения за функционирането на група, специализирана по отвличането и продажбата в чужбина на 16-22-годишни момичета, всека от които е била продавана за около 2 хиляди германски марки, и че полицията и правосъдието въобще не се интересували от тези факти. През август 1998 г. бе съобщено в медиите, че еднократната цена на непълнолетно българско момиче, продадено в Европа, се движи от 2 до 5 хиляди германски марки, а годишната му доходоносност за купувача е между 75 хиляди и един милион германски марки.

Специален интерес представляват и т.нар. неразкрити поръчкови убийства, които – според официалното признание на един бивш Секретар на вътрешното министерство – всъщност са останали неразкрити именно защото са били извършени с участието на най-висшите управленски етажи на същото това министерство.