Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.
Г. Специален интерес представлява и изключително огромният брой факти, отнасящи се към т. нар. „Схеми” или „Механизми на ограбването”, описанието и систематизирането на които, естествено, не е и не би могло да бъде предмет на настоящето изследване.
Самото начало на „Великото ограбване” на т.нар. Българско Национално богатство е било поставено още в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век с предварителното прецизно съгласуване, планиране и пускане в ход на най-мощната, най-глобалната и безпрецедентна съвместна операция на специалните служби на двете уж намиращи се в „състояние на конфронтация” световни системи – комунистическата и капиталистическата; в тази именно схема на оперативните мероприятия, която бе получила официалните легитимни наименования „Перестройка” и „Нежна Революция”, България като държава и българският комунистически елит като управляващ тази държава са били участвували като структурно звено на системата на СССР и на съветския управляващ комунистически елит.
Самата същност и предназначението на т. нар. „Перестройка” и „Нежна Революция” се свеждали именно до обезпечаването на мощно по сила и тотално по характер трансформиране на политическата власт на комунистическия елит и в икономическа власт.
Конкретното осъществяване на този замисъл е било включвало две главни неща:
Първо, създаване на механизъм за изключително интензивно „отклоняване на вниманието” на масовите граждани от истинските процеси чрез провокиране на изкуствена политическа поляризация и/или плурализация на населението чрез захвърлянето му в мрежата на тотално и мощно набиваните в главата му илюзии за възникването и наличието на „качествено нова политическа реалност”, за „гласност”, за „Революция” и за „Преход”;
Второ, интензивно включване в действие на вече предварително създадените от органите на КГБ и ДС институционални и персонални механизми за интензивно изсмукване на т. нар. „Национално богатство”: първоначално чрез интензивно изсмукване на реално намиращото се в държавната хазна богатство и на прибавеното към него количество на постоянно нарастващия външен дълг на държавата – резултат от сключването на множество външни заеми; впоследствие чрез интензивно изсмукване на богатството, кондензирано вътре в държавните икономически структури; и накрая – чрез интензивно изсмукване на богатството, намиращо се в ръцете на гражданите (според изчисленията на експерта от отдел „Банков надзор” при Националната българска банка Петър Игнатов, само в периода от началото на 1990 до края на 1997 г. „от джоба на народа са източено поне 4 милиарди долари” ).
Осъществяването на така посочения механизъм на изсмукването, разбира се, съвсем не е ставало в посочената последователност, а е протичало едновременно, синхронно, макар и при различно акцентиране в конкретни моменти върху отделните форми. Самите отделни конкретни форми на осъществяване на механизма на изсмукването на богатството са изключително разнообразни, и към най-известните от тех може да бъдат посочени: пирамидалните структури; кредитното милионерство; системата на паяка; освобождаването от данъци и мита; бюджетното субсидиране; тоталното обвързване на служителите на държавната администрация със структурите на мафията; организирания бандитизъм; ембарговата търговия; механизмите на банковите фалити и преструктурирания; механизмите на прехвърлянето на банковите активи в ръцете на мафията и на прехвърляне на банковите пасиви върху населението; и много, много други.
Д. Специален интерес, разбира се, представляват механизмите на формирането, утвърждаването и функционирането на отделните мафии и на мафията като цяло.
Като правило се приема:
че самото название „мафия” произлиза от съществуващия през ХІХ век сицилиански диалект в Палермо, и означава „почтено общество”;
че другото широко използувано понятие „камора” също така има стар диалектен, но неаполитиански произход, и означава „блуза”, или по-точно „разгърдена блуза”, и че води началото си от основаването през ХІХ век на Съюза за самозащита „Камора”, създаден от затворниците в неаполитанските затвори;
че третото широко използувано наименование „ндрангета” е свързано със старокалабрийския диалект и означава „почитан, уважаван, скъп човек, който помага на другите”;
и че френското название „мильо” е било дадено на корсиканския подземен свят в Южна Франция с център Марсилия, като символно обозначение на „френската връзка” на италианската и американската мафия.
Онова, което е характерно за всичките световни мафии, съществуващи до възникването и утвърждаването на сцената на руската мафия е, че като правило всички те са били възникнали и са се били утвърдили чрез механизма на организационното структуриране „отдолу нагоре”; или иначе казано, чрез постепенното им хоризонтално и вертикално разполагане в обществените структури, при което въпреки постигнатото от някои от тех изключително мощно проникване в обществената и държавната структура и фактическото им превръщане в ПЕТА ВЛАСТ, те винаги са били организационно чужд елемент и на обществената, и на държавната организация; и в този смисъл както обществото, така и държавата са разполагали и разполагат с известна висока доза възможности за ограничаването или дори за ликвидирането и унищожаването на мафиотските организации и за техното премахване като реална „пета власт”.
Съвсем не е такъв, обаче, механизмът на възникването и утвърждаването на Руската мафия, удачно наричана също така и Червената мафия.
Като правило в научната литература се приема, че погледнато от историко-генетична гледна точка, първо винаги е била възниквала държавата, след което са били възниквали нейните (т.е. подчиненените й) структурни елементи, сред които водещи са силовите структури на армията и на вътрешните работи.
Което, обаче, не е съвсем така, и именно същото обстоятелство има изключително силно обяснително значение при разглеждането на тук визираната проблематика. В историята има съвсем немалко примери за съществуването на съвсем друг механизъм. Така напр. първо е била възникнала Армията на Александър Македонски, като именно благодарение на нейния успешен държавно-творчески дух впоследствие са били възникнали можество отделни държавни образувания, включени във Великата Империя.
Същият механизъм се е бил проявил и в Русия, където успешното възникване и утвърждаване на т.нар. Червена армия е било довело не само до възникването и утвърждаването на Съветска Русия, но и до възникването и утвърждаването на локалното империално формирование СССР, и накрая – на континенталното и дори трансконтиненталното империално формирование, наречено Социалистическо съдружество, Социалистическа система, или Съветска Империя на Злото, съществуването на която вече е било обезпечено от т.нар. Армия на Варшавския договор, в която, разбира се, тотално водеща роля е играела именно Съветската Червена армия.
В научната литература липсват каквито и да са адекватни обяснения „Защо и как точно Съветската Червена армия просто изчезна от историческата сцена, сякаш никога не е съществувала?”.
А според нас обяснението е пределно просто: Червената Армия просто се е трансформирала или трансмутирала в Червена Мафия, при което нейната откровено явна власт е била превърната в камуфлажно прикрита власт, продължаваща както и по-рано, така и сега да стои над абсолютно всички други власти – както държавни, така и обществени.
В този именно смисъл е пълно безумие да се твърди, че съществуващата в т.нар. „посткомунистически” страни мафия е била имала статуса на ПЕТА ВЛАСТ.
Истината е, че Червената мафия има характера на надобществена и наддържавна власт, и в този именно смисъл тя дори НЕ Е ПЪРВА ВЛАСТ, а е власт, стояща над всички, включително и над Първата власт.
Това обстоятелство, разбира се, съвсем не пречи на режисьорите да обособяват определени „жертвопринесени структури”, които да бъдат набедявани като „мафиотски”, за да може по този именно начин:
от една страна, именно тези „жертвопринесени структури” да бъдат обяснително изведени (а ако се наложи – дори и да бъдат официално „обвинени”) като единствените носители на стратегията на „претоварване на всичките обществени системи, и преди всичко на подсистемите на реда и правото”, „за да налагат в съзнанието на хората схващането за света като „джунгла, в която всеки оцелява сам за себе си”;
и от друга страна, на т.нар. Първа, Втора и Трета власт да бъде возложено да играят забавната, комичната, фарсовата и маскарадната роля на „напълно чисти от мафиотско съдържание” държавни власти, водещи „непримирима” и „героична” борба срещу „петата власт”.
