„Неудобни“ страници от историята

Из „Размисли за руската ‘обич'“,
Константин Каменов

…Прави чест на всички големи революционери и хуманисти, че са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество. Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: ”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

Не по-малко важни са и вижданията по въпроса на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Ето и някои от техните писания по въпроса, като цитатите са по реда, по който са изброени революционерите ни:

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”(Г. Раковски)

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”(Л. Каравелов)

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”(Хр. Ботев)

Откъде идват тези прозрения и тази ненавист към Русия? Едва ли изказаните думи са само плод на лично отношение и антипатия. На всички споменати до тук наши патриоти, както и на голяма част от българската интелигенция е било ясно как са се отнасяли руснаците към поробените кавказки българи, останали още от времето на Бат Бай и Волжко-Камските българи на Котрагова България, която най-безцеремонно преименували в Татарстан. Обяснението на руската страна за това асимилиране е, че Волжка България била завладяна от ордите на Чингис хаган, след което българите били избити и останали само татари. Хайде де! Ами по същата логика ордата на Чингис хаган, която завладява и Русия, би трябвало да е избила и руснаците и в техните земи да има също само татари. Подобно нещо е трябвало да се случи и във вътрешността на огромната страна, създадена от Чингис хаган, но там все още си живеят старите етноси. Дори в Северозападна Индия и Североизточен Афганистан още са останали хора, които при преброявания се пишат българи (защото и там са живеели българи, но чудно защо не са били избити от ордата, която завладява и тези райони).

Най-невероятното в тази руска “приказка” е появата на татарите. От тайната книга на монголите всеки може да научи, че Чингис хаган три пъти разбива татарите преди да предприеме похода си на запад, че той е монгол и води със себе си монголи. Ако Волжките българи (нанесли единственото поражение на Чингис хаган) бяха асимилирани от тази орда, то тогава трябваше да се наричат монголи, а не татари и страната им да бъде назована Монголстан, а не Татарстан. Да, но ако бе сторила това, Русия се излагаше на опасността Монголия да претендира за национално малцинство, за автономия или независимост на Монголстан. Подобно нещо не може да се случи с Татарстан, защото държава Татария няма и по тази причина не би могла да атакува политиката на Русия спрямо татарските сънародници.

…В по-ново време, през първата половина на XVII в., подлъгани от Руската империя, казашки отряди от българи нападат и плячкосват градовете на родствениците им по днешното българско Черноморие, които по това време са в пределите на Османската империя. Стигнали до Истанбул, но целта им не била да освободят местното население, а по-скоро да се присмеят на султана и ограбят земите му, включително и българските. Така, опожарявайки много селища на дедите ни, те принуждават хората да напуснат родните си места и да се заселват във вътрешността на страната.

В 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор, след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай).

Най-арогантно обаче е отношението на руската корона спрямо Дунавските българи по време на войната й с Турция през 1828-1829 г.г. За нея почти не се споменаваше в нашите учебници по история и дори повече от съвременниците ни не са запознати с развитието й.

След като Русия обявява войната, срещу Османската империя се вдигат и много българи, повечето от които организирани в чети. Най-популярни по това време са Алтън Стоян от Котел, капитан Георги Мамарчев, Бойчо войвода. Първите двама, с четниците си, достигат до Котел, а Бойчо войвода извършва първото превземане на османския Одрин, отваряйки вратите за руските войски. На оръжие се вдига почти целият български народ, а в “отплата”, настъпващите към Истанбул руснаци започват арести на разбунтувалите се за свободата си. Най-неочаквано, в освободения Одрин е подписан договор между Русия и Османската империя за край на войната.Клаузите му предвиждат независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… – един гол нож, забит в сърцето на надеждите й.

Няма да описвам убийствата на отделни българи, извършени от руснаци, преди и след Октомврийската революция, защото тези случаи са хиляди. Не мога да не отбележа обаче едно от тях. Убийството на първия съветски дипломат в Германия, революционера Денис. Общо взето той няма никаква връзка с България, но е ликвидиран от тогавашното КГБ, само защото помолил Вилхелм II да се застъпи пред Ленин за обособяване на Република Булгар и немска автономия в Сарътауска губерния, около град Балик (дн. Нижний Новгород), с наименование БЪЛГАРИАНА.

Унищожавани са по цели български селища от Алтай до Волга, в които наказателни акции (а впоследствие и Сталин) предоставя ролята на основен сатрап на Й.Б.Тито.

Чрез гладна смърт са ликвидирани голяма част от Волжките българи и родствениците ни от Бесарабия. Най-ужасяващ в този случай е фактът, че от Дунавска България изпращат помощи за бедстващите роднини в Съветската федерация, но вместо да стигнат до получателя си, те са продадени в чужбина от държавната администрация на страната, която до скоро наричахме “ГОЛЕМИЯ БРАТ”.

Освен човешкия потенциал и неговите поселища, руските ни “братя” са унищожавали системно и миналото на етноса ни, за което свидетелстват и някои съвременници на злостните деяния, дори чужденци.

Страшна е откровеността на чешкия археолог Карел Шкорпил, който, пристигайки у нас споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

Отново Шкорпил споменава за друго престъпление на Русия: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…”

Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като самият Успенски, изпратен от руския цар да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да извършват разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

…След 10.XI.1989 г. в България все повече истини излизат на яве и все по-трудно хората могат да бъдат заблуждавани. Същото става и с българите в бившия СССР. Заявлението на Казанския меджлис на Българската община от 2.VIII.1995 г. говори сам по себе си: ”Българите са коренното население на републиките Татарстан, Башкирия и Чувашия, а също така и на Кировската, Уляновската, Саратовската, Оренбургската, Астраханската, Пензенската, Челябинската, Волгоградската, Горкиевската, Разянската, Пермската, Омската, Тюменската, Томската, Новосибирската, Кемеровската и Табовската области на Руската Федерация. На тази територия се е формирал българският народ, първите писмени данни за който са от I в. пр.Хр. …”. Този документ е изпратен до Руската дума с главно искане населението от споменатите републики и области вече да бъде наричано БЪЛГАРСКО. И до днес обаче руските управници не са разгледали искането на Волжските българи.

–––––––––––––––––––––––

БИБЛИОГРАФИЯ:

Симеон Радев, Строители на съвременна България, т.1,
Янко Гочев, Руската империя срещу България, т. 1.
Научни трудове на Русенския университет; 2009, т. 48, серия 6.2: “Договорът от Кючук Кайарнаджа между Русия и Турция”
Български екзарх Йосиф I. Дневник, Военноиздателски комплекс „Свети Георги Победоносец“, С., 1992.
Васил Левски. Документално наследство. (ВЛДН) София, 1973.
Георги Стойков Раковски. Съчинения. т. 3. София, 1984.
Георги С. Раковски. Българийо, майко мила. София, 1967
Любен Каравелов. Събрани съчинения. София, 1966.
Христо Ботев. в. „Знаме“ от 4 април 1875 г.
Екзарх Йосиф I. Дневник. София, 1992.
Константин Каменов. Небето помни – протобългарската история. Варна, 2000.
Константин Иречек. История на българите. С, 1978.