Петър Клисаров: Обръщение към българите в емиграция

Петър Клисаров е роден през 1968 г. в София. От 1990 до 2007 г. живее в Торонто, Канада, а от 1991 до 2007 г. развива собствен бизнес в различни сфери: енергетика, строителство, туризъм, внос-износ, ритейл, произведения на изкуството и реставрации. От 2001 до 2005 г. е представител за България на AECL – Канадска държавна корпорация за ядрена енергетика. От 2006 до 2011 г. е генерален мениджър за България на AECOM – най-голямата в света инженерна консултантска корпорация.

Клисаров е автор на книгата „Играта на властта“, издателство „Изток-Запад“, излязла през юни м.г., и основател на политическа партия „Реформа“. Той се обърна към нашето издание с молба за огласяване на неговото обръщение към емигрантите.
.

.

Из проекта за Платформа на партия „Реформа“

(Платформата е открита за нови предложения и ще бъде представена на 1 март т.г.)

Министерство на външните работи и еврофондове

2. Европейски фондове 2013-2020

Приемането на България като пълноправен член на Европейския Съюз на 01.012007 г. е голяма привилегия, но и сериозно предизвикателство, което се изразява преди всичко в готовността на страната да усвоява средствата предвидени по Европейските програми и фондове .

В периода, който вече приключва /2007-2013 г./, начинът за управление на тези средства може да се опише накратко, както следва :

• Много труден и забавен старт /в 2007 г.на т.н. Оперативни програми. Тези програми са национални ,но се съфинансират от Европейските Структурни Фондове и от Европейския фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за развитие на морското дело и рибарството/;
• Изключително трудно и мудно се прилага например Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство ”, и ако трябва да се оцени административния капацитет на Управляващите тази програма, то следва да се направи следното заключение: много честата смяна на ръководството на прилагащата Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на Република България не доведе до активизиране на мерките и проектите по тази програма. Това означава, че в администрацията на тази Агенция /а и не само на тази Агенция/ има системна грешка, която се проявява, независимо кой я ръководи;
• Наличие на относително подробна, но разхвърляна в различни документи и трудна за прилагане нормативна база за работа по Оперативните програми и по Програмата за развитие на селските райони, което на практика означава,че не е важно колко са „верни правилата” за работа по програмите, а колко те се познават и как те се прилагат и дали въобще се прилагат;
• Така нареченият административен капацитет или способността на администрацията във всичките й измерения да управлява ефективно, ефикасно и икономично средствата по Оперативните програми е все още в процес на изграждане, независимо, че повече от шест години сме член на Европейския Съюз. Това на практика означава честа смяна на персонала и липса на адекватна и интегрирана система за обучение и поддържане на квалификацията на хората, пряко въвлечени в процеса на прилагане на Оперативните програми. Нещо повече. Наред с Управляващите органи се изградиха и така наречените Междинни звена за управление на части от Оперативните програми и за връзка между управляващите и получателите на проекти, които не са обект на сериозно внимание от страна на управляващите, а някои от тях така и не заработиха, както се очакваше – например Междинното звено в Министерство на образованието, младежта и науката за управление на Приоритети 3 и 4 от Оперативната програма за развитие на човешките ресурси ;
• Една от най-важните характеристики на българската системата за управление на усвояването на средствата, предвидени за страната по Европейските програми и фондове е, че получателите на проекти са осезателно „отдалечени” /в буквалния и преносен смисъл на тази дума/от националните управляващи органи и сами се стремят да си подготвят проектите и да ги управляват. Това означава,че и техният капацитет не е такъв, какъвто се очаква да бъде, за да върви процесът на усвояването на фондовете и програмите гладко, безпроблемно и прозрачно. Все по-често общините наемат консултанти, които подготвят и управляват общински проекти, и все по-често консултантите „трудно влизат” в проблемите по места, а това води до забавяне и некачествено изпълнение на проектите.
• Значим проблем за усвояването на средствата по Европейските програми и фондове се оказа и прилагането на Закона за обществените поръчки.Честата доработка и промени в този Закон не доведоха до неговото безпристрастно прилагане – нещо повече, наложи се практиката да се търсят услуги и строителни работи, които се изпълняват на най-ниската цена, а това означава, че още с търга се залага риск за некачествено изпълнение, защото на всички е известна поговорката: „ Не съм толкова богат, че да купувам най- евтиното”. Но нашите Управляващи органи и изпълнители на проекти си „пазаруват ” евтини стоки и услуги без дори да се замислят, че това струва на данъкоплатците повече, защото често се налага след строителство да се прави ремонт за сметка на нашия бюджет или да се купуват нови евтини услуги, които да доставят неприложими знания и консултации.
• Не може да се каже, че в периода 2007- 2013 г. бе осигурена достатъчна прозрачност и съответна информираност на гражданите за процесите, които съпровождат усвояването на средствата, предвидени по Европейските програми и фондове. Липсата на прозрачност и информираност е предпоставка за корупция на всички нива на управление на средствата по фондовете и програмите, и нещо повече, показва незрялост на системата за усвояване на средствата.

Какво ни предстои за периода от втората половина на 2013 и от 2014 – 2020 г.?

В периода юли 2013 – януари 2014 следва да се активира максимално наличният административен капацитет на всички нива и да се приключи с договарянето по Оперативните програми, и да се осигурят плащанията по възможност на повечето от изтичащите до края на 2013 г. проекти. Това не е лесна задача, но е постижима при строга дисциплина и относително запазване „покоя” на система за администриране на средствата по Европейските програми и фондове. Наред с това администрирането на Европейските програми и фондове следва да се подготви и да претърпи сериозна реформа, и да се осигури така нареченото ”управление, насочено към резултати”.

Защо се налага реформа в администрирането на средствата по Европейските програми и фондове?

Преди всичко защото в периода 2014-2020 г. предстои реализирането на Нова Кохезионна политика на Европейския Съюз и защото България се надява да получи поне толкова средства, колкото за последните 7 години. Има индикации, че е възможно за някои от Оперативните програми, каквато ще е Оперативната Програма „Региони в растеж”, да се получат около 2 милиарда евро, което е повече от сега реализираната Оперативна Програма „Регионално развитие”. Всички обстоятелства, свързани с развилата се през последните години икономическа криза, повлияха върху страните от Европейския Съюз и поставиха нуждата да бъдат взети специфични мерки, свързани с бъдещата политика на Съюза за периода 2014-2020 г. За справянето с предизвикателствата на съвременната икономическа криза е нужно максимално намаляване на разходите, но в същото време единствено добре управлявани и оправдани инвестиции са ключът за бъдещото развитие. Докато през вече изминаващия период 2007-2013 г. от определящо значение бе правилното използване на финансовите ресурси за постигането на крайните цели, то за следващите години към тези условия трябва да прибавим и използването на възможно най-малко природни ресурси и финансови ресурси, с оглед на екологичните и финансовите предизвикателства, които съпътстват съществуването ни.

Съобразявайки се с гореспоменатите условия, както разбира се и с ред други, Кохезионата политика или Политиката на Сближаване на Европейския Съюз за периода 2014-2020 г. има за цел да постигне по-тясно съгласуване на насочването на регионални ресурси за създаването на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, които са и целите на стратегията „Европа 2020“. Друга особеност, която цели да улесни получателите на проекти, като по-този начин ги стимулира да бъдат по-ефективни, е намаляването на административната тежест чрез опростени системи за управление и изпълнение. През този период, както е посочено и в стратегията „Европа 2020“, ще се наблегне на резултатите, които от своя страна трябва да се постигат с концентриране на ресурсите, на по-добро насочване и формулиране на ясни цели.

За изпълнение на новата Кохезионна политика се предвижда въвеждането на „по-слабо развити“ региони с Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението под 75 % от средния за Европейския Съюз и, както показват нашите статистически показатели, всички региони в страната ще бъдат включени в тази категория. По този начин страната ни има шанс да се възползва от значителни финансови ресурси, разпределени в най-важните сфери на дейност, съобразно потребностите на България и Стратегията „Европа 2020”.

С други думи казано, през периода 2014- 2020 г .на България й предстои да реализира поне 9 Оперативни програми и значителен брой големи инвестиционни проекти в различните региони и общини. Това налага значима реформа в управлението на средствата по Европейските програми и фондове, която ще се реализира чрез последователно прилагане на следните принципи :

• Осезаема децентрализация на управлението на Оперативните и другите програми;
• Ориентиране на управлението на Оперативните и другите програми към постигане на резултати от проектите;
• Опростяване на процедурите за кандидатстване и намаляване на административната тежест за получателите на проекти;
• Засилване и прилагане на всички видове контрол при разпореждането със средства по Оперативните и другите програми, и особено на т.нар. предварителен контрол;
• Постоянно обучение на ключовите експерти, заети с управлението на Оперативните и другите програми;
• Прилагане на максимална прозрачност при управлението на средствата от Оперативните и другите програми;
• Максимална и навременна информираност на получателите на проекти с адекватно включване на регионалните медии /електронни и печатни/;
• Максимално прилагане на т.нар. „електронно правителство” , т.е. въвеждане на електронни формуляри за кандидатстване и лесно боравене в интернет с наличната информация за Оперативните и другите програми на правителствените специализирани интернет-страници;
• Широко прилагане на партньорството с бизнеса, общините, неправителствените организации и всички заинтересовани страни, в процеса на управление на средствата от Европейските програми и фондове;
• Широко разпространение на добрите и лошите практики от проектите, реализирани в периода 2013-2020 г.

Прилагането на посочените по-горе принципи ще се изрази в по-конкретно в следното :

• Първо и преди всичко ще бъде направен функционален анализ на сега действащата система за управление на Европейските програми и фондове. Въз основа на този анализ и в съответствие с реформата в администрацията, ще бъдат предприети конкретни и неотложни стъпки за оптимизиране на системата за прилагане на Оперативните и другите програми, което ще протича по план със срокове и отговорни институции, и приет от Министерския Съвет;

• Създаване на Национален Орган за Управление на всички Оперативни и други програми. В този орган ще работят не повече от 120 висококвалифицирани експерти и той ще бъде наблюдаван пряко от Министерски Съвет и Зам. Министър Председател;
• Създаване на 7 регионални звена към Органа за Управление на всички Оперативни и други програми. Тези Регионални/Междинни Звена ще бъдат изградени: в София – за град София – едно и за всички области в Югоизточна България още едно Междинно Звено; във Видин – едно Междинно Звено за всички области в Североизточна България; в Русе – едно Междинно Звено за всички области в Централна Северна България; във Варна – едно Междинно Звено за всички области за Североизточна България; в Бургас – едно Междинно Звено за всички области за Югоизточна България; в Пловдив – едно Междинно Звено за всички области в Централна Южна България. В тези Регионални/Междинни звена ще работят по 50 до 60 души администрация, като за всяка от Оперативните програми ще има минимум по 6-10 души. Ако Оперативните програми са 9 на брой, то максималното количество заети по тези програми в регионите на страната ще бъде 630 души /9 програми х 7 Междинни Звена х 10 души /;
• В посочените по-горе региони ще работят и по 20 души за Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на рибовъдството, т.е. общо 180 души /20х 7 =180/;
• За да се осигури връзка между Управляващия орган и Междинните звена и получателите на проекти, в общините на България ще работят поне по 4–ма експерти или около 956 души /264 общини по 4 експерти/;
• За да се осигури навременна и квалифицирана помощ за управление на програмите и проектите ще се създаде т.нар.” Звено за спешно подпомагане на програмите и проектите”, което ще има функция на UPS /Urgent Programme/Project Support /, и така, както при липса на електроенергия можете да включите UPS, за да довършите започнатите от вас операции на дадена машина, при необходимост от експертиза можете да ползвате спешната помощ на служителите на UPS. В това Звено ще работят поне 25 висококвалифицирани експерти, които ще имат функция и на консултанти, особено що се отнася до Междинните Звена и общинските служби по европейски проекти. Към UPS –а ще бъде изграден и национален телефон за консултации на получатели на проекти. Телефонът ще работи по 12 часа на ден /само в работни дни/. В този Център за консултации ще работят висококвалифицирани експерти, поне 8 души, и в случай, че те не могат да поемат консултацията, ще препратят питащия в съответното Междинно Звено и програма;
• Нормативната база за работа по Оперативните и другите програми ще бъде обобщена в един Закон /Закон за работа по Европейските фондове и програми /,който ще бъде приет не по-късно от приключването на реформата /не по-късно от 9 месеца след старта й/;
• Информационните кампании, предназначени за всички видове получатели на проекти по отделните програми и мерки ще бъдат предмет на особен интерес от страна на Националния Орган за Управление на всички Оперативни и други програми. Информационните кампании ще се провеждат от Междинните Звена в много близко сътрудничество със всички заинтересовани страни и националните и регионални медии;
• Интернет публикуваните ресурси и информация за всичко, свързано с Администрирането и Управлението на Оперативните и другите програми, ще има много важна функция в цялостната система за администриране. Във връзка с това ще има една интернет страница на Националния Орган за Управление, както и всяко Междинно Звено ще има своя интернет страница, т.е. общо 8 специализирани интернет страници. Страниците ще бъдат синхронизирани и унифицирани в начините на публикуване на информацията. Отделни сектори от интернет страниците ще бъдат предназначени за получателите на проекти и за служителите в различните органи и звена. Тези интернет страници ще са част от т.нар. публичност и информираност на всички заинтересовани страни. Тези страници ще се наблюдават от Националния Орган за управление и ще се ползва сървъра на българското правителството;
• Електронните Формуляри за кандидатстване ще бъдат въведени постепенно,но за всички програми. Те ще бъдат максимално опростени ,но подробни. Ясни указания за попълване ще бъдат публикувани в интернет специализираните страници и примерни попълнени формуляри ще бъдат публикувани в интернет ;
• Оценката на проектите ще бъде осъществявана от независима Агенция, която ще прави подбор на независими оценители. Администрирането на Агенцията по оценка ще включи 28 експерти, а независимите оценители ще са толкова на брой, колкото изискват броят и сложността но проектите. Оценката на проектите ще се извършва от 2-ма независими експерти, а при необходимост и от 3–ти оценител, когато това се налага. Изборът на оценителите ще се извършва чрез открита процедура, описана в Закон за работа по Европейските фондове и програми. Оценката на проектите ще се извършва предимно дистанционно /чрез достъп на оценителите до сървъра, на който са качени и се съхраняват електронно подадените формуляри за кандидатстване/;
• Контролът на средствата ще се осъществява на три нива : национално, регионално /чрез междинните звена/ и на общинско ниво.Всички видове контрол и механизмът за осъществяване ще се опише в Закона за работа по Европейските фондове и програми;
• Всички видове одит и наблюдение ще се осъществяват на три нива: национално, регионално /чрез междинните звена/ и на общинско ниво . Всички видове одит и наблюдение и механизмът за осъществяването им ще се опише в Закона за работа по Европейските фондове и програми;
• Обучението на държавните и общинските служители, заети в администрирането на Оперативните и другите програми, ще се осъществява от Института по публична администрация, съвместно с водещите катедри и центрове за управление и публична администрация, ситуирани в Българските Университети. За целта програмата за обучение ще бъде актуализирана един път годишно, след анализ на потребностите от обучение. Особено внимание,ще се обърне на дистанционното обучение и това на работното място;
• Атестацията и кариерното израстване на заетите в администрирането и управлението на Оперативните и другите програми ще се осъществява по общия ред /според Закона за държавния служител/, но за развитието и съхранението на човешкия капитал в тази сфера ще бъде подготвена специализирана програма, която ще включи и специфични мерки за кариерно развитие на този особено важен елемент от публичната и общинската администрация.

Посочените елементи на реформата в публичния сектор за администрирането и управлението на Оперативните и другите програми ще бъде синхронизирана с цялостната реформа в публичния сектор, както и с Общоевропейските Директиви за действие на Европейските фондове и програми,които ще се прилагат за периода 2014- 2020 г.

Социални Дейности

– Създаване на регистър за инвалиди – професионални квалификации;

– Душевно болни – ясна картина и създаване на стратегия за душевно болните;

– Стратегия за домове за хора в пенсионна възраст;

– Заетост за хора в пенсионна възраст;

Здравеопазване

1. Всички общински болници се връщат към държавата (военна, МВР, правителствена стават част от тях, без да са специализирани по ведомства).

– В Европа на 1 милион жители има 1800 болнични легла, в София в момента има около 35000.

2. Премахване на „джи-пи“-тата – като филтри и разпределители;

3. Премахване на здравната каса, заменяйки здравните осигуровки с общ данък за всички граждани към ДДС;

4. Възможност за второ частно осигуряване;

5. Развитие на частните болници;

– Ще бъде предоставен безплатно на всеки български гражданин – електронна карта с електронен подпис на лицето, както и здравен ID номер, който ще бъде използван в социални програми.

––––––––––––––––––––––––––––

Повече информация за този проект може да се намери на: http://reforma-bg.eu/