Анализ на в. „24 часа“
Какви са точно исканията на протестиращите? Бунтовете са в много градове и всеки формулира свои идеи. Освен това исканията почти всекидневно се променят.
Има някои неща, които се чуват от всички краища на страната. Великото народно събрание и новата конституция например вече се обсъждат и на опашки в супермаркетите.
Опитахме се да обобщим различните искания, които изброяват протестиращите. Получиха се 15 искания. Ето ги заедно с анализ, който направихме на плюсовете и минусите на всяко от тях.
Велико народно събрание и нова конституция
– Недоволството от цялостния политически модел и прехода в България се изля в искане за Велико народно събрание и нова конституция. Те трябва да сменят системата.
+ Въпросът за промени в конституцията се поставя от години. Многократно са предлагани промени в броя на депутатите, в правомощията на президента, в съдебната власт и т.н.
Сегашната конституция, приета през 1991 г. от Седмото Велико народно събрание, вече е на почти 22 години. Една интелигентна, добре обмислена промяна може да осигури по-добро функциониране на държавата и да даде механизми за повече народовластие.
+ Ще намали недоволството на общественото мнение, усещането, че за генерална промяна на държавата трябва голяма промяна на правилата, на устройството на контрола и баланса на институциите.
– Процедурата за нова конституция и свикване на Велико народно събрание е много дълга и тежка. Първо трябва обикновено Народно събрание да изготви проект за нова конституция. После две трети от депутатите трябва да гласуват решение за избори за Велико народно събрание.
– Във Великото народно събрание ще има 400 депутати. Как това кореспондира с желанието за намаляване на народните представители?
– При запазване на същата избирателна система във Великото народно събрание ще влезе подобна на обикновените парламенти конфигурация. С други думи – “обичайните заподозрени”. Може ли да се очаква, че те ще произведат голяма промяна?
– Ако във Великото народно събрание има много и малки парламентарни групи, постигането на мнозинство от 2/3 за гласуване на конституцията ще е дълго, тромаво, инфарктно и с цената на много договаряния. А нищо чудно и някой пак да излезе на гладна стачка пред парламента, както стана при приемане на сегашната конституция.
– За много от проблемите в България – от корупцията през монополите до бедността – решенията могат да се търсят и с промени в законите, а не задължително с промяна на основния закон. Проблемът е, че много от законите са калпави или лобистки. Проблем, свързан с качеството на законодателството. Ако искаме по-качествено законодателство, ни трябват по-качествени законодатели. А това може да стане с промяна на избирателната система.
Най-добрата идея: мажоритарни избори
– По този въпрос дадохме думата на Валери Найденов, който е отдавнашен и принципен радетел за мажоритарни избори. Ето неговите аргументи:
Нека уточня първо, че аз предлагам мажоритарна система в 2 тура, което НЕ води до двупартийност, а тъкмо обратното – до многопартийност.
В политологията това е т. нар. “Закон на Дюверже”. Пример – Франция. Там в момента в долната камара има около 14 партии. Много пъти съм го обяснявал на Райчев, интересно защо все забравя. Но дори когато имаме мажоритарни избори в 1 тур и двупартийна система, резултатът е много по-добър от днешния.
1. Основното предимство при мажоритарната система е, че народът има народни представители. При пропорционалната няма – това са представители на партиите, спуснати със списък. Политолозите ще ви излъжат, че при мажоритарните избори се “губят гласове”. Кой ги губи? Партиите не са суверен, та да им се губи нещо! При пропорционалните избори избирателите губят 100% от гласовете си, тъй като това не са техни представители. При мажоритарните всеки район си избира представител и нищо не се губи.
2. При мажоритарната система партиите се обновяват, изчистват се от гнилите ябълки и затова оцеляват дълго. Ако началството води лоша политика, избирателите го махат. Докато при пропорционалната това е невъзможно. Там началството е стъпило на гърбовете на всички останали, и то в по две листи. Партията умира, той е пак в парламента.
3. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Сложат ли го начело на листата, и магарето става депутат. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение.
4. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Сега се купуват по 1 – 3%, главно в ромските махали. В един едномандатен район с 20 000 избиратели всичко става пред очите на хората. Ако те видят, че купуваш роми, всички ще се обърнат срещу теб.
5. За да привлечеш 51% от избирателите, трябва да се опиташ да се харесаш на 100%. Затова тази система действа центростремително, тя сплотява и хората, и нацията. При пропорционалните се бориш за 5-10%. Или 20%, все тая. Значи длъжен си да си измисляш врагове, да насъскваш срещу другите, да вдигаш скандали. Затова партийно-листовата система действа центробежно, народът е разединен и скаран. Затова и умира нацията. Истинският патриот е за мажоритарни избори.
6. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете целия парламент, както стана при царя и при Бойко Борисов. Там всеки район избира своя човек, ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ едва ли щеше да има 10-20 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното – тъкмо при пропорционалните избори “лидерите” и “спасителите” вкарват по 100 напълно непознати депутата с автобуса. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, а точно преди това губи мажоритарни избори за президент.
7. Кресливите, крайните, особняците, нямат шанс да съберат 51%. Но те лесно събират 5-10%, защото винаги има едно озлобено малцинство. Затова мажоритарният депутат е умерен, възпитан, интелигентен.
8. Ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела.
9. Най-демократичните нации и господарите на света имат мажоритарни системи – САЩ, Великобритания, Франция, Индия. Това не е случайно. Пропорционалните система дават възможност за колонизация на нациите, тъй като те отчуждават елита от народа.
10. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно.
И накрая, всички смесени и компромисни варианти водят до лоши резултати, защото създават ефекта на тълпата, те заразяват мажоритарния избор с ефекта на “мексиканската вълна”.
Чужд опит
Във Великобритания от векове избират мажоритарно своите депутатити. Британските граждани гласуват за 646 членове на Долната камара на парламента. За победител в съответния район се смята кандидатът, събрал най-много гласове. Балотажи няма. Затова, ако той се провали, се насрочва нов вот за съответния район.
Системата обаче има своите критици, тъй като при наличието на много кандидати, победителят може да влезе в парламента и с около 30% от гласовете. Затова през 2011 г. се проведе референдум за нейната промяна. Предлагаше се по-сложен модел, при който избирателите да подреждат според предпочитанието си кандидатите за депутати и за избран да се смята само този, който е посочен на първо място и е събрал повече 50 на сто от гласовете. 67,9 % от британците обаче отхвърлиха тази идея. Кандидат за депутат в избирателен район се вписва с подписка от 10 регистрирани гласоподаватели от него и след плащане на депозит от 500 паунда, който се възстановява, ако той получи поне 5% подкрепа от избирателите.
Във Франция има 577 избирателни района, колкото са депутатите в Националното събрание (долната камара). Във всеки от тези райони партиите издигат само по 1 мажоритарен кандидат. За избран на първи кръг се смята този, който постигне абсолютно мнозинство от гласувалите, но и не по-малко от 25% от регистрираните гласоподаватели. В противен случай се отива на втори кръг. За него се класират всички кандидати, събрали не по-малко от 12,5% от гласовете на регистрираните избиратели. Така понякога на втори кръг отидат трима, а дори и четирима души. На втори кръг побеждава този от тях, който е получил най-много гласове – т.е., когато кандидатите не са само двама, не е необходимо абсолютно мнозинство.
Френският парламент е двукамарен и изборите за Сенат са доста по-различни. От 2011 г. половината от 348-те му членове се сменят на всеки 3 г. Те се избират от 150 000 „големи избиратели“ – хора на изборни длъжности – регионални, генерални и общински съветници и депутати, като системата е смесена – 52% от сенаторите се избират пропорционално, а 48% – мажоритарно.
В САЩ президентът и вицепрезидентът се избират индиректно от хората с помощта на избирателите от всеки щат в Електорална колегия. Бройката на избирателите в колегията от всеки щат е фиксирана според броя на населението. Дори ако разликата между първите двама в щата е само 1 глас в масовия вот, победителят взема всички гласове на щата в колегията. Президент става кандидатът с поне 270 гласа в Електоралната колегия.
Всички членове на Конгреса се избират директно. 435 са членовете на долната Камара на представителите, а 100 са членовете на Сената. Членовете на Камарата на представителите имат 2-годишен мандат, като представляват хората от района си. Избирателните райони в Конгреса са разпределени между щатите според населението им. Всеки от 50-те щати обаче има по 2-ма сенатори независимо от броя на населението. Всеки от тях има 6-годишен мандат. Системата е такава, че на всеки 2 години една трета от състава на Сената трябва да бъде подновен чрез избори.
Механизъм за отзоваване на народни представители
– Механизъм за отзоваване на онези народни представители, които не защитават интересите на своите избиратели.
(Отзоваване на депутати – този вариант е записан в чл.4 на конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.)
+ Ще направи народните представители по-отговорни към проблемите на хората, ще върне комуникацията между депутати и техните избиратели.
– Ако този механизъм се въведе без промяна на избирателната система, ако се запази пропорционалният избор, това ще е инструмент в ръцете на партийните вождове за политическо елиминиране на непослушни народни представители. Досега те се отцепваха от парламентарната група и ставаха независими депутати. Въведе ли се механизъм за отзоваване, партийният лидер ще може да организира структурите по места да съберат подкрепа за отзоваване на непослушния в парламентарната група.
Отнемане на имунитета на депутатите
– Падане на имунитета на депутатите, отваряне на възможност и те да носят наказателна отговорност за своите действия.
Сега депутатите не носят наказателна отговорност само за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Това е изрично записано в конституцията.
Народните представители носят наказателна отговорност за престъпления от общ характер – кражба, катастрофа, убийство например. Обвинение обаче им се повдига само след сваляне на имунитета. Това става с искане от главния прокурор и разрешение от Народното събрание за повдигане на обвинение. Разрешение не се изисква, ако депутатът сам се откаже от имунитета писмено. Обикновено точно това се случва през последните години.
Разрешение от парламента се изисква и за задържане на народен представител. Такова не е нужно при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателят му.
До 2 мандата на депутат
– Един депутат да има право да е максимум 2 мандата в парламента. От 23 г. гледаме едни и същи лица, нека дадат път на младите, коментират протестиращите.
+ Ще се сменят по-бързо и по-често лицата в законодателството.
+ В парламента ще могат по-лесно да влизат представители на бизнеса, науката, университетите, на различни прослойки, които ще имат преки впечатления за проблемите на хората и какво искат гражданите от законодателната власт.
+ Лобистки и олигархични кръгове по-трудно ще могат да вкарват свои хора за депутати в различните партийни листи.
+ Властта на партийните централи и техните лидери да подреждат листите с най-верните си хора ще намалее.
– Има риск в законодателната власт да влизат хора, които поради липса на опит и познание в процедурите по писането на закони, както и заради недобро познаване на законодателството на страната, да работят неефективно в парламента.
Против партиите
– Изтегляне на всички партии от обществения живот, гражданско управление от млади технократи. (Искане на протеста в Благоевград)
– Забрана за участие в политическия живот и управлението на държавата на всички управлявали партии, взели участие в престъпни и неизгодни за България сделки. (Добрич)
Почти всички инициативни комитети бягат като дявол от тамян от приказките за нови политически партии*. Така отрекоха информациите за създаване на партия „Орлов мост“. Софийски водачи на бунта доста театрално дори призоваха да ги убият с камъни, ако някога се обвържат с партия.
– През партиите по механизма на представителната демокрация се организира представителство на интересите на обществото във властта. Интересите на различни групи, прослойки, съсловия са различни и често противоречиви. Една партия изразява интересите на една част от обществото, втора – на друга част, и т.н.
Ако партиите ги няма, как ще става излъчването на представители в законодателната власт? Гражданското сдружение по дефиниция е нещо различно от партията, ако то обаче започне да праща хора във властта, влиза в политическия живот и по същество се превръща в партия.
* Лидерът на протестите във Варна Иван Петров каза, че инициативните комитети, които се събират в неделя, нямат никакво намерение да правят политическа партия.
„Тази дума е толкова компрометирана, че макар и сложена в кавички в моите уста ще ми създаде огромни неприятности. – каза Петров по повод вчерашното заглавие на “24 часа”. – Никой от хората, които излизат с мен на площадите, не иска да я чува дори. Не случайно аз бях твърд и непоколибим още в първите дни на протестите, когато не разреших на представители на „Атака“ да се опитат да застанат начело на шествията. Обединението на иницитивните комитети ще бъде гражданско сдружение, а не партия“.
Гражданите – във властта
Граждански формирования да могат да участват в изборите наравно с политическите партии. А не както досега да могат да излъчват само по един независим кандидат.
Гражданите да имат право да сезират Конституционния съд. (искат го Зелените)
По-широко младежко гражданско участие в управлението на страната (Националното представителство на студентите)
Поне 50% гражданско участие във всички регулаторни органи от типа на ДКЕВР и СЕМ поискаха софиянци. „Зелените“ пък настоя за премахване на политическите квоти при избора на тези институции.
+ По-широко участие на гражданите в политиката, навлизане на нови лица в институциите е добре дошло
– Не са много ясни механизмите, по които ще става това.
– Политиката все пак е професия като всички останали – изисква подготовка, опит и рутина.
Национализация
Първо бе простото искане незабавно да паднат сметките за електричество и незабавни проверки на ЕРП-тата. Затова и премиерът в оставка Бойко Борисов тръгна да намалява цената на тока с 8% и да отнема лиценза на ЧЕЗ – най-руганото електроразпределително дружество.
4 После бе поискано разсекретяване на всички договори за приватизация на ЕРП-тата.
4 Паралелно дойде и лозунгът за национализация на ЕРП-тата
4 След това: да се отворят всички приватизационни договори и концесионни договори за последните 23 г., както и да се спрат всички приватизационни сделки, които са в ход днес. (Варна)
4 Национализация на всички стратегически отрасли и природни ресурси на България.
4 Анулиране на приватизационните договори, направени под реалната цена – разглеждането им да е публично, с участие на граждани. (Добрич)
4 Търсене на съдебна отговорност за нанесените вреди на държавата от подписалите неизгодните договори. (Благоевград)
Българското общество има голяма нужда от справедливост. Корупция, неизгодни сделки, разграбване – това го имаше много през прехода. И за тези неща трябва да има разследване и наказания. Държавата има начини да се намеси ефективно и с механизмите за следприватизационен контрол. Просто трябва да го прави.
– Едно залитане към тотално и радикално одържавяване обаче ще е опасно. Ще скапе средата на бизнес. Ще изгони чуждите инвеститори. Ще ни извади от ценностната система на западния свят, където икономиките се развиват на принципа на неприкосновеност на частната собственост, свободна частна инициатива, конкуренция.
Намаляване квотите за скъп ток
4. Спешно да се намалят квотите за скъп ток от ВЕИ, “Мариците” и ТЕЦ-овете на Ковачки, искат протестиращите.
+ Ако това се случи, цената на тока би могла да падне. Сега според твърденията на експерти голяма част от евтиния ток, произведен от АЕЦ „Козлодуй“, отива за износ, а скъпият остава за вътрешно потребление.
Единствените централи, които могат да се извадят от микса с енергии, които прави НЕК, за да продава тока на битовите потребители обаче, са ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“. ТЕЦ „Варна“ е подвърхова централа и блоковете й стоят в запас на електроенергийната система и се включват във време на недостиг, както беше миналата година със стачката в мини „Марица-изток“.
– Изваждането на „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“ означава разваляне на договори и плащане на сериозни неустойки.
Изкупуването на зелената еленергия от НЕК е фиксирано в Закона за енергетиката и за това също има договори. Развалянето им води до неустойки.
Разследване на прехода
Иска се разследване:
4 на партиите, участвали в управлението на България през последните 23 г.;
4 на цялата дейност на правителствата от 1989 г. досега.
+ и – И тук нещата трябва внимателно да се прецизират. За този, който доказано е извършил престъпление, трябва наказание, независимо кой е и на какъв пост е, без политически чадъри. Но всичко това трябва да стане по механизмите на правовата държава. Иначе какво – да повторим Народния съд от 1947 г. ли? Да обявим цяла категория хора предварително за престъпници?
Максимална либерализация на енергийния пазар
Пазарът в енергетиката формално и законово е отворен от 1 януари 2007 г. Фактически обаче на свободния пазар са само големите потребители и търговците на ток.
Търговците пазаруват еленергия единствено от АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ „Марица-изток 2“ – двете най-евтини и държавни централи.От 1 юли се очаква на свободния пазар да излезе и средният бизнес.
– Прогнозите на експертите са, че излизането им на свободния пазар ще окаже натиск за повишаване на цените на тока за бита. Логиката е, че така в микса на НЕК за битовите потребители ще остане предимно скъпа енергия. Затова се предприемат мерки за увеличаване на дела на АЕЦ „Козлодуй“ за регулирания пазар, на който са битовите потребители и малкият бизнес.
На свободния пазар могат да излязат и битовите потребители, но де факто това все още не може да стане, тъй като не са приети нормативните актове.
+ Допуска се, че когато това се случи, е възможно да се появят и търговци, които продават еленергия на по-ниски цени от тези, които регулира ДКЕВР.
Скок на доходите
4 Не забравяме нашето искане за 100% увеличение на доходите на всички българи, казва Иван Петров, лидер на протестите във Варна.
+ и – Такова увеличение на доходите със сигурност ще раздвижи замръзналото потребление и ще стимулира по-висок ръст в икономиката. Хората ще спрат затягането на коланите.
Големият въпрос обаче е как да стане. Валутният борд не позволява просто да си напечатаме, а който си позволи да го направи, със сигурност ще ни вкара в криза по-люта от ЖанВиденовата зима.
Вероятно е възможно да бъдат пренебрегнати строгите изисквания на Брюксел за бюджетните дефицити.
Ако досега не ги бяхме следвали толкова сляпо, можеше да не се стига до протестите на улицата. За 100% увеличение на доходите на всички обаче това няма да е достатъчно, защото сега ръстът на икономиката е символичен, а външните инвестиции – свити. Естествено, държавата може да вземе заем, после втори, трети и – следва Гърция. Каква е ползата от такова увеличение на доходите?
Еднаквото увеличение на доходите на всички българи по никакъв начин не решава проблема със социалното разделение.
Против монополите
4 Частните монополи са по-опасни и от държавните. Премахнете ги дори с цената на отнемане на лицензи, искат протестиращи.
+ Според специалистите изходът е да се създадат условия за естественото им ограничаване като пълна либерализация на пазара. Защото дори на мястото на една компания да дойде друга – тя пак ще е монопол за района, в който работи.
Начин за ограничаване на монополното поведение е сериозния контрол от държавните институции. Ако те си бяха на мястото, никой нямаше да страда. Нали ДКЕВР контролира цените за услуги на електроразпределителните дружества. Кой там им разреши да рекетират хората в нови сгради, карайки ги сами да си построят трафопост за луди пари, а след това да го прехвърлят безвъзмездно на дружеството.
– Вижте Франция – там единственият в електроразпределението е „Електрисите дьо Франс“, но тя работи по железни правила, разписани в общите условия с клиентите и следени зорко от държавата.
Монополно се държи само оператор, който се чувства ненаказуем. Топлинните счетоводители в София например са 12 компании, но се държат като монополисти. Защото според договорите им с топлофикация най-високата санкция при тяхна грешка е 5000 лв. – сумата, която те прибират от отчитането на един блок за година.
смятам,че не трябва да си вкарваме автогол,с национолизация на каквото и да е.изхода според мен е увеличаване на глобите към съответните институции.предлагам хиляда пъти увеличаване на глобите към банки,мобилни оператори,енергийни дружества,аптекаркарски вериги.но жалко,че тогава пък инспекторите,притежавайки голяма власт,ще са склонни към корупция