Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
„Хайде, хора! Спазвайте си ред!
Стока е донесена за всички.
Само нека видя най-напред,
вашите протегнати ръчички.
Брей, госпожо! Сърчице в сатен!
На везната дайте го веднага!
И ще си получите от мен
катинарът, който ви приляга.
Сигурност ли? Моля ви, мадам!
Карате ме гръмко да се смея.
Щом заключа всичкия ви срам –
вие ще сте приказната фея.
Няма да ви мъчи ничий глад,
нито скръб и гнусна милостиня.
Но ще бъде новият ви свят
чуден, като Райската градина.
Ето, колко лесно е! Нали?
Следващият… Браво, господине!
Свикнал сте сърце да ви боли,
а пък то е нужно да изстине.
Скрупули ли? Бога ми! О, не!
Давам ви гаранция от ада!
Даже клет сирак на колене
смях ще предизвиква. Не пощада!
Ключ ли? Да! Но той остава в мен!
Катинарът дава се заключен.
Тъй се гарантира вечен плен
и живот – съвсем благополучен.
Я, младеж! И ти ли идваш тук?
Браво! Колко млад, а мене иска!
Със сърце, напомнящо за чук,
с който си изграждам обелиска…
Готин ли? Какво говориш? Виж!
Ще си супер с моята защита!
„Personal security“ държиш
с тази придобивка дяволита!“
Блъсканица. Шум. Патаклама.
Катинари. Гробници мъртвешки.
Скрива се в зловещата тъма
дяволът със куп сърца човешки…
Ясен Ведрин
