Унищожената археология и информацията, която ни остави тя

Доклад на Константин Каменов, изнесен на IV Национална студентска конференция Historia est magistra vitae, организирана през 2007 г. от Студентски археологически клуб „Проф. Велизар Велков“

Константин Каменов е роден през 1965 г. в гр. Пловдив. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, следвал е последователно във Филологическия и във Философско-историческия факултет, където е защитил магистърска степен. Интересите му в областта на историографията са от много години. Той отстоява собствено поле от възгледи в тази област, често в противоречие с постигнатото официално статукво.

Каменов е автор на книгите „Небето помни – Древнобългарската история“, 1996 г.; „Небето помни – Протобългарската история“, 2000 г. (и второ допълнено издание, излязло през 2001 г.); „Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)“, 2006 г.; „Кой пренесе шумерските зикурати – Време за промяна на историческата терминология“, 2008 г.; „Небето помни II – Бог вижда – етногенезис и създадени култури от българите“, 2009 г.; „Траките и българите – най-ранните християни“, част I-ва „Приемането на християнството от траките и унаследените им „езически“ символи и принципи в новата вяра и религия“, 2009 г.; „Небето помни III- преселения и създадени култури от прототраките“, 2010 г.; „Модел „Genezis“- структурата на вселената според траките херметици“, 2011 г. Както и на девет поетични книги. Член е на Дружеството на Пловдивските писатели.

Работил е като шлосер, ситопечатар, репортер и завеждащ отдел в много вестници. През 1992 г. сформира Интелектуално звено „КОРЕНИ“.

Докладът, публикуван тук, е бил посрещнат с голям интерес от участниците в споменатата конференция, но неизвестно защо не е бил поместен в Сборника с доклади от нея.

–––––––––––––––––––

Унищожената археология и информацията, която ни остави тя

.

Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове, разкрити по земите ни, и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта – унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.

Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите, и то от град Пловдив.

Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век, от нея са разкрити следните съоръжения:

1) Крепостни стени – тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са залети с бетон. (снимка 1)

2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.

3) Разкрит е храмът в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (Днес е напълно унищожен.)

4) Стълбището, което достига от подножието на тепето до северната му порта, е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (Стълбищата са почти запазени единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени.)

5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.

6) Вградени стълбища.

7) Улици с каменна настилка и канали под тях.

Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са описаните от Климент Александрийски предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал. Между тях са колелото, пумпалът, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които по-късно (снимки  2а, 2b) Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички – точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние, директор на Археологическия музей -Пловдив е Костадин Кисьов.

Другият обект, който ще обсъдим в доклада, е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея, когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20-метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сегментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.

Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От предверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелетът бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ – Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.

Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история. Започваме разглеждането му със

“С Т А Н О В И Щ Е

на Бистра Колева – археолог – праисторик при Археологически музей
Пловдив

ОТНОСНО : Археологическото изследване на скалния масив на обект „Княз Церетелев “ 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив

По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей – Пловдив, ръководител на спасителен обект „Княз Церетелев“, започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственикът с машина е отнел културния пласт до слой с червено-кафяв цвят /обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително, е почистен на ръка. Именно след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.

След почистване на скалата от запазения на места слой с червено-кафяв цвят и масата, получена при пробиване на дупките за взрив, се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение, разположени в кръг и свързани с улеи.

Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях /смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите, разположени източно от кладенеца.

В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения – силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака “ вулва“, кръгове.

Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово /публикувани от В. Миков и М. Цончева/ и такива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил. пр.Хр.

Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално-типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище, функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.“ (снимка 3)

Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.

Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете – охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.

Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен, могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.

Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:

– Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?
– Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
– Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?
– Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища, посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче, информация за тези неща почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници. Освен това някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапеният паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята й е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.
Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341 г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип, по няколко много елементарни причини:

Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.

Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?

Трето – досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.

Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.

И Пето – но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?

Относно древни автори – като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.

Искаме да обърнем внимание на факта, че на споменатите антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин, и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.

В друга плоскост е сведението на Дексип:

“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн. Марица). Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”

Анализирайки текста, веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:

Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидете. Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?

И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации, дадени на града ни, ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин – ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.

Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197 г. пр.н.е.) в труд на Полибий (живял между 201-120 г. пр.н.е.). Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.

Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.
Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”

В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.

Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така, както и древните българи.

От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.

Към сведенията, предложени до тук, ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия, провеждани между 1975-1985 г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща, едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.

Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече проф. Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието”.

След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите, поддържащи поднесената теза, започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените, застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?

Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос – защо бе монтиран “паметникът”? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да поддържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В. Масон и В.В. Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:

„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.”  Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили, е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева, и всички останали.

За да се види по-добре вредността от този монумент, ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив, като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)

Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.

Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипокаус, намираща се на ул. ”Георги Тертер” №1.

Най-древната синагога, открита на територията на България, и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луиза”, срещу църквата “Света Петка – Нова”, където се намираше обектът, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .

Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул. ”П. Р. Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ ”КОРЕНИ”, използвайки старинен ритуал, даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме, че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център е унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ – Пловдив е Костадин Кисьов.

На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи със северозападния край на Цар-Симеоновата градина.

Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните непроучени праисторически знаци и релефи по тях.

Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ – Пловдив е К. Кисьов.

Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.

По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе, е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика, и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.

Константин Каменов,

Интелектуално звено “КОРЕНИ”

–––––––––––––––––––––––––

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Акимушкин, И. По пътеките на легендите. С., 1991.
Андреев, Ю.В. Ранние форми урбанизации. ВДИ, 1987.
Апостолидис, К. Историята на град Филипопол от най-дълбока древност до наши дни. Атина. 1959.
Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991.
Божков, Хр. и Пейков, В. Монети и монетосечене през вековете. С., 1995.
Бъчваров, К. Неолитни погребални обреди. С.,1993.
Величков, Ст. Българите са най-старите поселници на Балканския полуостров. С., 1943.
Георгиев, Вл. Траките и техният език. С.,1977.
Георгиев, Г.Ил. и Н.А. Мериерт. Раскопки многослойното посоления у села Езеро близ г. Нова Загора в 1963 году. – ИАИ, XXVIII, 1965.
Даскалов, Д. Българите, потомци на царствените скити и сармати. С., 1913.
Добруски, В. Няколко историческо-археологически бележки. БАН. Книга III. 1914.
Домарадски, М. Трако-гръцки търговски отношения. Септември. т. I., 1995.
Драганов, Д. Монетите на македонските царе, част I. От Александър I до Александър Велики. Ямбол. 2000.
Ейду, Анри-Пол. Истини и загадки на археологията. С.,1976.
Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи от каменния век до Елевсинските мистерии. С., 1997.
Заимов, С. Миналото. Пловдив. 1899.
Захариева, Л. Мегалитни архитектурни паметници в България и в други страни. С., 1999.
Казанджиев, Б. Мавзолеят в Халикарнас. Сп. Спектър. 1973.
Ковачев, Й. Принос към историческата карта на България. С., 1927.
Лозанова-Станчева, В. Мито-ритуалният комплекс на тракийските котитии. С., 1993.
Массон, В. М. Проблема древнего города и археологические памятники Северной Бактрии. – Древняя Бактрия. Ленинград, 1974.
Массон, В.М. Первме города (К ироблеме формирования городов в среде ранне-земледельческих кульгур). – Новейшие открития советских археологов. Киев, 1975.
Массон, В.М. Формирование раннеклассового общества и вопросы
типологии древних цивилизации. – Древний Воеток и античньги мир.М., 1980.
Массон, В.М. Алтын-депе. – Труды ЮТАКЭ, т. XVIII, Ленинград, 1981.
Массон, В.M. От возникновения земледелия до сложения раннеклассового общества. – В; Доклады сообщения археологов СССР на VII международном конгрессе доисториков и протоисториков. М., 1966.
Массон, В.М. Неолит Южной Турции, – В; Археология Старого и Нового света. М., 1966.
Массон, В.М. Экономика и социальны строй Древних обществ.Ленинград, 1976.
Мелерш, Х. Минойският Крит.С., 1978.
Мерперт, Н.Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2, 1966.
Мерперт, Н.Я. Древнейшие каменные крепости Болгарии. – В: Новое в археологии. М., 1972.
Мерперт, Н.Я. Первий год работ Советско-Болгарской зкспедиции. – КСИА АНСССР. 93, 1963.
Мерперт, Н.Я. Археологические исследовапия в Южной Болгарии в 1963 г. – КСИА АНСССР. 100, 1965.
Минков, В., Георгиев, Г. Ил., Георгиев, Вл. Надписът върху
кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа.- Археология,1969, кн. 1.
Миков, В. Принос към предисторическата култура у нас. ИБАИ, V, 1929.
Мушмовъ,Н. Монетитh и печатитh на българскитh царе. С., 1924.
Неделчев, Н. Thracia libera. Велико Търново. 1996.
Николов, Б. и Вл. Георгиев. Наченки на писменост през халколитната епоха в нашите земи. – Археология, 1970.
Першиц, Л.И., Монгайт, А.Л., Алексеев, В.П. История первобытного общества. М., 1968.
Пhевъ, В. Градъ Пловдивъ минало и настояще. Част I Пловдивъ въ миналото. Пловдивъ. 1941.
Попов, Д. Богът с много имена.С., 1995.
Попов, Д. Залмоксис религия и общество на траките.С., 1989.
Попов, Р. Разкопки в пещерата Моровица. ИБАД, т.III, св. II, 1913.
Саваренская,Т.Ф. История градостроительного изкусства. М., 1984.
Спиридонов,Т. Тракийският етнос проблеми на формирането и развитието. С., 1991.
Стойчев, Т. Археоастрономия.С., 1998.
Титов, В.С. Неолит Греции. М., 1969.
Титов, В.С. Древнейнтие земледельцьт в Европе. – В: Археология Старого и Нового света. М., 1966.
Фол, А. Политика и култура в древна Тракия. С.,1990.
Фол, А. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха.С., 1975.
Фол, А. Тракийският Дионис. Книга първа Загрей.С., 1991.
Фол, А. Тракийският Дионис. Книга втора Сабазий.С., 1994.
Фол, А. Тракийската култура казано и премълчано.С., 1995.
Фол, А. и Спиридонов, Т. Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е. БАН. 1983.
Христов, Ст. Храмът на бога Дионис – голямата загадка на Родопите. Сп. Спектър. 1973.
Чайлд, В.Г. Древнейший Восток в свете нових раскопок. М., 1956.
Чиликов, Д. Миниенциклопедия Навлизане в тайните.Пловдив. 1994.
Чиликов, Д. Балкански мистерии.Пловдив.1994.
Шкорпил, К. и Х. Паметници. Разработване на кремъка в предисторическо време. БИД. Книга VII. 1892.
Шкорпил, К. и Х. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. БАН. Книга III (продължава в Книга IV). 1914.

СБОРНИЦИ:

Вестник древней истории.т. 1; 2; 3; 4. Москва. 1972.
Годишник на археологическия музей Пловдив, Кн.IX, Сборник в чест на 100-годишнината от рождението на Димитър Цончев, Пловдив, 1999.
Годишник на народния археологически музей Пловдив. Книга I. С., 1948.
Годишник на народния археологически музей Пловдив. II. Археологически вести. С., 1950.
Известия на музеите в северозападна България.Том 21. Враца. 1993.
Известия на музеите от южна България. Том 1. Пловдив 1975.
Известия на музеите от южна България. Том 2. Пловдив 1976.
Известия на музеите от южна България. Том 3. Пловдив 1977.
Известия на музеите от южна България. Том 5. Пловдив 1979.
Известия на музеите от южна България. Том 7. Пловдив 1981.
Известия на музеите от южна България. Том 12. Пловдив 1986.
Известия на музеите от южна България. Том 15. Пловдив 1989.
Неприсъхващи извори документи и материали из историята на Пловдив и Пловдивско. Пловдив, 1975.
От Египта до Китая. Москва. 1998.
Проблеми на древната обща история и култура. С., 1995.
Първи конгрес на Българското историческо дружество. 27-30 януари 1970 година. Том първи. С., 1972.
сп.Тракия. бр. 3. Пловдив. 1976.
XXXIV национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1988 г., Кърджали. 1989.
XXX национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1984 година. Сливен. 1985.

НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ПЕТЪР ДЕТЕВ:

Преглед на праисторическите проучвания в северните склонове на Родопите.
Разкопки на Небет тепе в Пловдив през 1969 г.
Опит за различаване на неолитните брадви от длетата, теслите, мотиките и палешниците.
Разкопки на Небет тепе в Пловдив
Праисторически накити в Пловдивския народен археологически музей.
Материали за праисторията на Тракия.
Характерни черти на глинените съдове от Бронзовата епоха.
Энеолитические модели мебели из Болгарии.
Каменни боздугани.
Селищна могила Разкопаница. Отпечатък от известията на Археологическия институт. XVII. 1950.
Разкопки на селищна могила Ясатепе в Пловдив през 1959 г.
Материали за праисторията на Пловдив.
Massues de Pierre.
Olityczne modele mebeli z Bulgari.

Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984.1.
Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984.2.
Archeologicke rozhledy, Praha, XXXIX – 1987.4.
Childе,V.G. Тне urban revolution. – Тown Рlanning Reviw. 1950, vol. XXI.
Pulpudewa. Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture thrace. 2. Plovdiv, 4-19 octobre 1976. Sofia, 1978.