ВЛАСТТА СЕ ТЪРКАЛЯ НА УЛИЦАТА. ЧТО ДЕЛАТЬ?
(Не по Чернишевски)
Да, властта отново се търкаля на улицата под напора на масите, както през 1989-та и 1997-ма година. Причините са едни и същи. Ножът е опрял до кокъла. Търпението е изчерпано.
Въпрос на малък допълнителен тласък е поредното антинародно правителство да рухне окончателно. И това ще стане. Предреченото падане в калта на провъзгласения за истукан (идол за преклонение) се сбъдва. Макар и получил напоследък божественото наименование БУДА. Но за това не е толкова виновен самият той. Скоро в хора на ревящите „Разпни го”, ще се присъединят и всички, които го издигнаха и възвеличиха. И най-вече продажните и сервилни медии, които поръчково го извадиха от нищото и ще го запратят със същото усърдие обратно.
Нищо ново под слънцето. Сценарий, отиграван от както свят светува. Сценаристите и хореографите на „демократичните” пантомими доволно потриват ръце. Те са взели своето от продажбата на билети за организираното от тях зрелище. И не изпитват никаква жал към поредните амортизирани кукли и създадения за тях декор, които ще бъдат захвърлени на политическото бунище. Защото новите марионетки с още по демократични премени и лъскава евродекорация са отдавна подготвени и афишите за поредното представление – напечатани. Скоро социолози и политици ще заиграят добре платения шамански танц за зомбиране на общественото съзнание. На телевизионните екрани ще цъфнат познати и не дотам известни самодоволни физиономии на новите – стари „спасители” от диктатурата на Генерала.
Ще допуснем ли, това отново да се случи? Ще се юрнем ли, омагьосани и зомбирани от медиите и политическите гурута към новото политическо театро? Ще имаме ли сили да разкъсаме наложения ни „демократичен” модел? Или, със собствените си ръце ще оплетем пак въжето, на което да увиснат и последните ни надежди за истинска промяна? Ще допуснем ли, както през 1989 година, истинските виновници за геноцида над България да се изнижат ненаказани? Тези продавачи на илюзии взеха своето и по-добре от мистър Сенко свалиха дори часовниците от ръцете ни, като ни обраха до голо. Всичко бе толкова явно и прозрачно. Със схеми, понятни и за олигофрени, за каквито вероятно ни мислят.
Но, за да не се окажат напразни, изпитаните вече повече от две десетилетия страдания и неколкократните опити за промяна на статуквото е необходимо поставянето и неотклонно следване на политически цели с цел неутрализиране влиянието на всички преждеуправляващи тарикати. Жадуващи да яхнат отново народното недоволство и да го вкарат в руслото на организиран от тях протест. И впоследствие с добре познатите манипулации да го оглавят и осребрят в своя полза.
Защото им ядохме попарата на всичките. С ликвидационните си съвети ликвидираха развитото ни земеделие и отвориха пазара за чуждия „пластмасов” плод-зеленчук. „За Бога, не купувахме”, но пак останахме без нищо. Масово приватизираха и всички пълнолетни „забогатяхме” с някакви 25 000 точки, а други с по един куфар от непотребните книжки придобиха и източиха всичко читаво, което все още произвеждаше. Като награда за лекомисленото ни доверие, бяхме натирeни на улицата. Следващите „демократично и работническо-мениджърски” си присвоиха останалото от общонародната собственост и също я трансформираха в „свещенна, лична и неприкосновена”. Величествено бяхме „оправяни” 800, че и повече дни, но не родихме нищо от дъртия и вече ялов роялистки пръч. Но той се напасе на гори и дворци. И чрез опуления си като вампир финансов министър ни загроби с външния дълг. След това тройно ни се изредиха преждеуправляващите, плюс новите мераклии за анадолски секс. И накрая дойдоха строителите на магистрали към светлото и богато бъдеще. Удушили средния и малък бизнес и доразпродали на чужди банки и монополи, каквото е останало от предишните.
Със задружните усилия на управлявалите ни до момента, бяха разпродадени на безценица с комисионни под масата всички кокошки, снасящи златни яйца – естествените държавни монополи. Сега в икономиката ни и в страната ни се разпореждат чуждите банки и монополи. С тяхна помощ извоювахме всички „призови” последни места в ЕС по бедност и по основни икономически показатели.
Не е за пренебрегване логиката на „продължавано престъпление”, според наказателния кодекс. Как като опитни състезатели по щафетно бягане си подаваха щафетата на антинародната политика. И всичко това придружено с овладяното от всички партии демократично блеене, от което вече на всички ни се повръща.
Та, след като им ядохме попарата е необходимо да бъдат изгонени не с тояги, а направо изринати с булдозер. Основните искания следва да са:
– Свикване на Велико народно събрание;
– Приемане на нова, или основно преработване на настоящата конституция, с гарантиране основните социални права на гражданите;
– Ограничаване на броя на депутатите в обикновено НС до 100 души;
– Опростяване на процедурата за организиране на референдум по жизнено важни за държавата въпроси;
– Защитаване в ЕС на интересите на държавата и максимално използване на предимствата от членството;
– Бойкот на основните партии, изредили се във властта, производни на БКП, според личното убеждение на гласоподавателите;
– Създаване и утвърждаване в политиката на нови граждански организации и движения с основна цел икономическо възраждане на страната и възстановяване на селското стопанство и на промишлени отрасли, за които имаме ресурси;
– Национализиране на естествените монополи и рационалното им управление.
Естествено има още много въпроси, изискващи решаване в спешен порядък. Има опит в държави като Исландия и Еквадор, които се противопоставиха успешно на международния финансов диктат. В повечето европейски държави ситуацията е сходна, но не толкова тежка. Но там ври и кипи от стачки и гражданско неподчинение. Там има усилия в обществото за постигане на консенсус по важните икономически и социални въпроси. Време е и ние да се активизираме. Спасението на давещите се в корупция, мизерия, лъжи и управленска немощ, каквито сме сега, няма да ни се даде даром.
Светослав Атаджанов
