Различните науки разглеждат и изучават формите на битието. Една от тях е политологията. Изучаваща политическия живот, и в частност партиите. Но в последните години основният й обект боледува тежко. Виждаме как политическите партии умират, изпразват се от идейно съдържание и не съумяват да се противопоставят на режима на клептокрацията, върлуващ у нас вече над две десетилетия. Как идвайки на власт стават дейни участници в процеса на ограбване на народа. Изпразнили са се от всякакво класово съдържание, независимо от задълбочаващото се имотно разслоение. Например, дори наименованието на някоя от многото, наричащи се „земеделски” партийки, с ръководство незнаещо що е мирис на житно поле и обор, и без реална членска маса, предизвиква снизходителна усмивка. Все още няма партия, осмелила се да се нарече работническа, от страх да не я заподозрат като наследничка на комунистическата. Всъщност те са просто политически ООД-та, като повечето са вече ЕООД. За това и няма никакви ограничения в регистрацията им. Превърнали са се във формално оръдие на организации на жалките си интереси.
Демокрацията лесно се превръща в изразител на тези интереси. Не бива да се залъгваме с нейната външност и да се поддаваме на илюзии. От сътворението на света и до днес винаги е управлявало, управлява и ще управлява малцинството, а не мнозинството! Това се отнася до всички форми и типове на управление. За монархии и демокрации, за реакционни и революционни епохи. Няма изход от управлението на малцинството. Демократичните напъни за създаване управление на мнозинството са всъщност огромна измама. Въпросът е само дали управлява по-лошото или по-доброто малцинство. Едно малцинство се сменя от друго. И това е всичко. По-лошите смъкват по-добрите или обратното. Не е възможно да съществува непосредствено управление и властване на човешката маса. Това е възможно само като момент на стихийното, масово движение при бунтове и революции. Но много скоро се установява диференциацията и от нея се образува новото малцинство, което завзема властта. През революционния период обикновено управляват група демагози, които ловко използват инстинкта на масите. Историята показва, че революционните правителства, които считат себе си за народни и демократични, винаги са тирания на малцинството. И не са подбор на най-добрите. Революционната бюрокрация е по-неквалифицирана и обикновено стои по-ниско от предишната. А революционната атмосфера само спомага за осъществяване тиранията на новото малцинство.
Тържеството на демокрацията е призрачно и бързопреходно. Ако се освободим от властта на думите и външната им обвивка, и вникнем в същността на реалната действителност, ще разберем кой подход е правилният и кои хора са нужните. Досега, действайки като тълпа при изборите, имахме избрано малцинство от най-силните в простащината и некомпетентността. Всички плебеи биха искали да са аристократите на духа, но управленците ни са аристократи на завистта и омразата към честните и способните. И най-обикновеният човек от народа може да бъде аристократ по дух, притежавайки съответните нравствени качества.
Класическите консервативни и либерални партии са рожба на епохата от отминалата индустриална ера. С ясна класова структура и идеи, за които се бореха. Съвременното общество няма такава ясно изразена структура и очертания. По тази причина и почти отмряха партиите с голяма и организирана членска маса. При новите обществено-икономически условия това вече е невъзможно. Липсва класовото единство. Национализмът се опитва да запълни тази липса, но като че ли у нас от него най-добре се е възползвала само една етническа партия, претендираща за общонационална. Как могат да се неутрализират националистите, социалистите, консерваторите? Дай им възможност да регистрират по няколко партии и след това те сами ще се самоизядат. Примерът със СДС и многобройните земеделски, социалистически, царистки и други партии в зората на демокрациите е достатъчен. То не бяха взаимни хули в „предателства” и безкрайни отлюспвания, в резултат на което не остана почти нищо от тях. И всичко бе за кокала на властта!
У нас единството на нацията и обществото, с активно външно влияние и с усилията на управляващите, е във висша степен разградено. Ако преди е имало национално единство и хората е можело да се обединят на класова основа, това вече е почти невъзможно. Обществото е разслоено, както никога досега. Привърженици на различните партии са хора от често противоположни класи и съсловия. Най-силно разслоението е изразено в БСП, където мирно „съжителстват” червените бонзи и капиталисти с остарели, бедни и фанатични привърженици на старата компартия. Подобно е положението и в десните партии, в които почти липсват представители на малкия и среден бизнес, а основно по някой и друг файтон от реститути и облагодетелствани от разбойническата приватизация. Те нямат здрава и широка база и са се изродили във воюващи помежду си партийки – лилипути. Вместо да се борят срещу управляващата клептокрация, те са изцяло зависими от нея. Без паричен ресурс обикновено са немощни, и се финансират или от държавния бюджет, т.е. от властта, срещу която уж се борят, или направо от олигарсите.
Почти няма хора, които да не са гледали филма „Кръстникът” по едноименния роман на Марио Пузо. Там има сцена, в която „доновете” на кланове упрекват Майкъл Корлеоне, че е създал легален бизнес, в който не ги допуска. Желанието им е и те да си „натопят човката”, а той да не забравя откъде е тръгнал. Ако не ги допусне, алтернативата е противопоставяне и война. Справка – разстреляните там и у нас „честни бизнесмени” и подчинените им мафиоти.
А какъв по-легален бизнес от общинското и държавно управление? Новосъздадените партии, движения и коалиции до голяма степен са изразители на интересите на тези недопуснати да голямата софра кланове. Въпреки съпротивата на пируващите в момента, в интерес на този мир те се изреждат последователно на нея, под различни форми и наименования. А често, парадоксално, чрез едни и същи личности, които мигрират в политическото пространство. Тези хамелиони са всеизвестни. Те са в парламента, министерствата и общините – така наречената „политическа класа”. Българинът има прекрасна поговорка, че „Вълкът козината си мени, но не и нрава”, въпреки овчата си дегизировка. Мислят ли, че ще измамят някого?
Интернет също допринася за упадъка на партиите. В мрежата се създават групи по интереси, споделят се информация и идеи, спомагащи за сплотяване на разнородни групи от хора, които без всякакви формалности се самоорганизират в реално време и предявяват своите искания. Пример за това са различните антиправителствени движения по света, като „Анонимус”, „окупирай Уолстрийт”, включително и режисираната отвън „Арабска пролет”. Но изкарването на протест разединените маси с неконкретни искания са много често обречени на успех. Все пак за това е необходимо наличие на идейна платформа и финансиране.
Последните години показаха, че с гол ентусиазъм и аматьорско доброволчество не се постига нищо. Защото образуването на нови партии не представлява заплаха за управляващата клептокрация. Както казах и преди, те са убежище на продажни политически джуджета. За нея са страшни външните въздействия от страна на световните сили, основно ЕС и САЩ; или заговорът на свърхбогатите вътре в страната, какъвто е може би случаят с настоящите протести.
В сегашните условия нацията и политическите партии и движения са раздробени до състояние на „свободни атоми”. Тези, които са с дебелите портфейли, владеят и средствата за масова информация и разполагат с опитни социолози, политолози и други специалисти по промиване на мозъци. И ще продължат да определят задкулисно правилата на играта. Те просто нямат конкуренция. Нямат проблеми с подкупването или омърсяването на набелязани личности, за да разединят и обезглавят всяко опозиционно движение. Погледнете до болка познатите, едни и същи, активизирали се мутри на прехода, които безсрамно, с пяна на уста, от екрана или по микрофона, предлагат услугите си за „оправяне на нещата”, след като с общите им усилия ограбиха народа до голо. Така масите се разединяват и обезсилват, и започват да се подчиняват на малки, вече овладени от олигархията групи от ръководители. Логично възниква въпросът – какви структури могат да заменят отмиращите във времето политически партии?
Този процес вече е започнал, благодарение на Интернет. Това са групите по интереси, бизнес, проблеми от ежедневието и взаимопомощ. За съвместно прекарване на свободното време и осигуряване на закрила и безопасност на своите членове. Често тези социални групи по интереси изглеждат аполитични, но това съвсем не е така, когато иде реч за защита на интересите им от престъпността и не по-малко престъпната държава. Обединяващото тук е общото дело и идея. Членството в такива групи дава възможности за изява, често и за кариера. Те приличат малко на различните тайни общества като масонството или други религиозни и секстантски такива. Но за разлика от тях са открити и достъпни. Обединяващото тук е общото дело или идея, зад която стоят всички. Тук се обединяват протестиращи студенти, еколози, бизнес клубове, спортни, военно-патриотични и други сдружения. Размахът на социалните протести във всички засегнати от икономическата криза страни по света е благодарение именно на този род сдружения. Завоювали вече и политически победи в Гърция, Италия и други европейски страни.
Партиите в този си вид са обречени! Агонията им може би ще е продължителна, но ще бъдат принудени да дадат път на новото. Всъщност, ръководещо малцинство ще има винаги, но то следва да се съобразява с интересите на масите, които са го издигнали. Властта на олигархията може да се сломи само от хора, имащи визия за бъдещето, без да възпроизвеждат схемите за ограбване на народа. За това е необходима еволюция на всички, защото досегашният път бе към унищожение на страната.
Светослав Атаджанов
