Продължаваме публикуването на изследването на известната журналистка и борец за човешки права Даниела Горчева „И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХМЕ?“ НО САМО ТОВА ЛИ?
68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд
Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.
Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.
Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес. А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.
В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация. За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания от Москва на съветския гражданин Георгий Михайлович, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.
И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.
Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери – от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, обществото ще трябва да бъде имунизирано срещу лъжи и манипулации, а това значи – самото то да е просветено.
Чудовищно е незнанието на българския народ за собствената му трагична съдба, след като в днешна България цял един град носи името на най-големия национален предател и престъпник Георги Димитров, а нашата страна – единствена в цяла Източна Европа (!) все още е осеяна с гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България – като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.
Върху насилие и лъжи обаче нищо не се гради, освен престъпност и мизерия.
(Продължение)
Истината срещу лъжата
68 години оттогава комунистическите убийци и техните наследници не спряха да убиват отново и отново жертвите с клеветите си.
Не стига това, че т.нар. народен съд осъди на смърт двадесет от доблестните народни представители от „профашисткото“ правителствено мнозинство, подкрепили с подписите си писмото на Димитър Пешев срещу депортацията на евреите, не стига, че осъди други шест от тях на доживотен затвор, а осем – вкл. и самия Димитър Пешев, на 15 години затвор за… преследване на евреите, ами неотдавна трябваше да слушаме предприемчив американски невежа да гастролира по медии и конференции в София да аплодира… един показен сталинистки процес като… „първият в света процес за Холокоста“.
В страната, в която Холокостът не се състоя!
И когато този същият престъпен трибунал осъди на смърт или на затвор тъкмо спасителите на евреите в България!
Но истината не може да бъде скрита.
Тя звучи зловещо с думите на самите убийци. Нека да ги чуем.
„Вярно е, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително…“
„Вярно е – извинява се на другарите си от ЦК главният „народен обвинител“ Георги Петров в доклада си до партията (правописът на доклада е запазен – б.м., Д.Г.), – че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2.857 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни…“ (Доклад 2005).
И веднага след това извинение за „незадоволителното“ количество на смъртните присъди (зер, няма и три хиляди), Петров продължава с въпроса за „качеството„:
„ЕТО ЗАЩО, ний, веднага, следва да си поставим въпроса за качествата на лицата, които осъдихме и разстреляхме чрез присъдите на Народния Съд.
И наистина кои лица разстреляхме?
Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни;
поставихме на подсъдимата скамейка духът на „О Боже почиващия Цар Борис ІІІ“, за да го развенчаем като „народен цар“ и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ;
разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели;
разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила;
67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.“
„Но само това ли?“ – възкликва в доклада си реторично „народният“ обвинител и продължава:.
„Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др.
…разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.
Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.
Всичко това преценено обективно, ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.“
Повод за комунистическа гордост
И след тази пламенна пледоария за „достойно“ изпълнената задача в „кастрирането“ на българската нация, Георги Петров хвърля в битката най-силния си коз.
Защото се оказва, че българският „народен съд“ няма аналог в цяла Европа!
А нима не е това повод за гордост у нашите комунисти?
„Става вече ясно, че и в международен мащаб, нашият Народен съд ще остане ненадминат…“ – пише, без да крие вълнението си докладчикът.
„И, наистина, вече месеци – казва той не без презрение към туткащите се румънци, – близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви!“
„В Унгария – продължава с примерите Петров, – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.
Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния француски народ.
В ГЕРМАНИЯ – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс. (Даде се възможност на главните бандити на фашизма да се приютят в Испания на кръволока Франко.)
В Италия – всеопрощението на съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.
Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия – не спира българският стахановец и уточнява: – Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни.
И там акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд.“
В Югославия другарите се „изложили“ – „предвиждат смъртно наказание само за опожаряване на населени пунктове, избиване на мирно население и партизани, заловени в плен“…
„Този резултат може да се предвиди от самото начало – твърди Петров и добавя: – Не говоря за първоначалната чистка, която бе направена там в самото начало и която коства живота на около 100 души, главни виновници, агенти на фашизма. Дума става за чистката, която се провежда чрез Народния съд.
Югославянския закон за Народния съд е много по-консервативен от нашия закон – с него аз имах възможност да се запозная при един разговор с югославянския Главен народен обвинител, който подири среща с мен, за да го запозная с нашия опит, да му услужа с някои обвинителни материали от нашите централни процеси.
От разговора с него разбрах, че се предвижда смъртно наказание само за опожаряване на населени пунктове, избиване на мирно население и партизани, заловени в плен (значи, не и за тези, паднали в сражение).“
„Значи, не е и за тези, паднали в сражение“ – не крие възмущението си раздаващият „право“ по… комунистически и продължава:
„А за всички останали престъпления се предвиждат наказания от тъмничен и строг тъмничен затвор от 1-5-6-10-15 години, обаче преобладават по-малките наказания.“
Докато нашият „закон“… Оо… сега ще видите какво значи „чистка“
„Докато нашият закон за народен съд – бие се в гърдите Петров, – чл. 2 предвижда наказания от 1-15 години или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5.000.000 лева, без да се уточняват санкциите за отделните случаи на престъпност, изброени в чл. 2, п.п. 1-10 вкл.
Югославянският закон предвижда още никоя смъртна присъда да не се изпълнява без подписа на Тито, тоест без нейното утвърждаване, докато нашият закон в чл. 10 предвижда изрично че присъдите на Народния съд не подлежат на обжалване и утвърждение и се изпълняват незабавно.
Ясно е от постановленията на самия югославянски закон, а това се потвърждава и от практиката на Народния съд там, че резултатите от тази голяма народна акция в никакъв случай няма да достигнат резултатите на Нашия Народен съд.“
Ще блести като скъпоценна корона
„Прочие – завършва Петров, – примерът, който даде Нашият Народен съд остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.
Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.“
Наистина „слава“ на такава партия, която се бие в гърдите с най-ужасяващи престъпления срещу собствения си народ, извършени по заповед на чужда държава.
(Следва продължение)
