Продължаваме публикуването на изследването на известната журналистка и борец за човешки права Даниела Горчева „И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХМЕ?“ НО САМО ТОВА ЛИ?
68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд
Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.
Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.
Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес. А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.
В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация. За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания от Москва на съветския гражданин Георгий Михайлович, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.
И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.
Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери – от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, обществото ще трябва да бъде имунизирано срещу лъжи и манипулации, а това значи – самото то да е просветено.
Чудовищно е незнанието на българския народ за собствената му трагична съдба, след като в днешна България цял един град носи името на най-големия национален предател и престъпник Георги Димитров, а нашата страна – единствена в цяла Източна Европа (!) все още е осеяна с гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България – като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.
Върху насилие и лъжи обаче нищо не се гради, освен престъпност и мизерия.
(Продължение)
По „настояване“ на Запада ли? Нищо по-малко вярно!
„Сред българския народ – свидетелства чуждестранният журналист – извършеното в негово име клане предизвика огромен ужас.“
„В западния свят, който по това време беше зает с други проблеми, фактът остана почти без внимание – уточнява Бретхолц, сякаш предвидил по-сетнешните комунистически лъжи. И допълва: – Когато британският вътрешен министър Антъни Идън в края на февруари бе попитан дали българското правителство е консултирало представителите на Великобритания в София, той отговори: „Не бих могъл да знам защо би трябвало да правят това. Процесът е работа, която интересува само България!“
За жалост, и днес в България се намират автори, които имат наглостта да твърдят, че престъпният сталинистки процес, цинично наречен „народен съд“, бил проведен… по настояване на западните съюзници.
Нищо по-малко вярно!
Британската и американската мисия са изхвърлени от България
Бретхолц разказва как в края на септември 1944 г. в София пристига британска военна мисия, начело на която е британски офицер, когото журналистът познава още от Анкара и Истанбул и който е получил заповед от британското върховно командване да се отправи с щаб от сътрудници към окупираната от съветските войски България.
Не без известна ирония офицерът му казва, че дължи пристигането си в България отчасти на тревожните вести, които западните журналисти изпращат от София.
„Вечерта – пише Бретхолц – видях отново британския офицер в хотел „България“. Той изглеждаше така, сякаш бе загубил едно сражение.
С нескривано възмущение ми разказа: „Съветско-руското командване се е осмелило да поиска от офицерите на една съюзническа армия в срок от 24 часа да напусне територията на България, в противен случай щели да ни „откарат“ до турската граница.
На другия ден преди обед, точно 24 часа след пристигането си, британската военна колона отпътува за Турция.
На сбогуване – продължава Бретхолц – британският офицер ми каза този път без всякаква ирония: „По-бързо и по-добре руснаците не биха могли да ме убедят, че всичко, което вие сте съобщили от София, е вярно – и по всяка вероятност още много повече!“
Разказът на Бретхолц се потвърждава и от американския журналист Чарлс Ланиус в статията му „Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година“ (Ланиус 2012), публикувана на 22 октомври 1945 г. в „Reader’s Digest“.
(Следва продължение)
