Шестима души се самозапалиха в България за по-малко от месец. Трима от тях загинаха. Смъртта на първия – Пламен Горанов – 36-годишен фотограф и скален катерач, потресе особено обществото. Горанов се превърна в българския Ян Палах (студентът, подпалил се през 1969 година в знак на протест срещу съветската инвазия в Чехословакия) и стана символ на протестите, обхванали страната през последните няколко седмици. „Ти запали нашия кураж и любовта ни към свободата“, гласеше един транспарант по време на траурното шествие в деня на националния празник.
Самозапалването не е нов феномен в България. Според Лекари без граници, медицинска благотворителна организация – България, където живеят над 7,3 млн. души, е имала по средно 7,4 случая на самозапалвания годишно в периода от 1983 до 2002-а. Повечето от тях са били политически мотивирани, отбеляза „Икономист“.
Въпреки това тази вълна от протести и готовност на хората да извършат най-върховната саможертва за политически цели е по-лоша от всеки от предходните случаи от падането на комунизма. Българите се чувстват износени от вилнеещата корупция, лошо ръководство както в държавния, така и в частния сектор, безполезната бюрокрация, високата безработица и бедността.
„Дълбоко вкоренената причина за политическата криза е именно бедността“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк. Демонстрациите вече свалиха кабинета на Бойко Борисов, който подаде оставка през миналия месец, тъй като, по думите му, не би могъл да „участва в правителство, при чието управление полицията бие хората“.
В началото на март президентът на страната Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет, ръководен от Мартин Райков – бивш посланик на България във Франция, който ще работи и като външен министър. В деня, в който държавният глава представи служебното правителство, стотици протестиращи хвърляха тоалетни хартии по сградата на парламента. Те носеха транспаранти, гласящи „Да изметем боклука“.
Новото правителство от технократи не може да стори много преди парламентарните избори на 12 май. „Ще се опитаме с ограничените ресурси и малкото време на наше разположение да помогнем на най-уязвимите групи от населението“, обеща вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Безработицата удари 12% през февруари, като това е най-високото й ниво от 2005 година насам. Над 22 на сто от българите живеят под официалния праг на бедността. Средната месечна заплата е 400 евро.
Въпросът днес е кой ще спечели изборите през май и дали победителите ще могат да върнат спокойствието на гражданите, да се придържат към политиката на фискални икономии и най-после да изчистят Авгиевите обори на корпоративна България. Това ще помогне на страната да си осигури крайно необходимите й европейски фондове, които досега се усвояваха мудно.
В първите изследвания след оставката на правителството дясноцентристката партия на Борисов – Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), имаше лека преднина пред социалистите БСП. Според Галъп подкрепата за ГЕРБ била 19,7% – спад в сравнение с 22% през февруари, докато тази за БСП е спаднала до 18,6 от 22%. Оставката на Борисов (до голяма степен считана за тактически ход, целящ да запази останалия политически капитал), изглежда, се отплаща. Още по-тревожно е надигането на крайно дясната, националистическа партия „Атака“. Подкрепата за нея скочи на 5 процента от 1,2% през февруари. Но „Атака“ ще бъде уайлд кардът на следващите избори – нито една от основните партии не желае да сформира коалиция с нея. (БГНЕС)
Източник: Dariknews.bg
