Преплитат се в съзнанието ми – Фантазии, като хиляди звезди по небосвода.
Докосване едничко подлудяващо, каращо да тръпне всяка фибра в тялото, огън всеизгарящ.
Градини от рози, разпростиращи аромата си толкова надалеч.
Заспиващи улици и блестящи неонови светлини – пъстроцветни.
Кадифени коси, толкова меки, падащи като водопади и пленяващи като разпръскващата се вода.
Синьото от небето, греещо и донасящо усмивката на лицето.
Където и да се обърна – Фантазии, даващи ми силата и копнежа като Кондора да полетя, да те виждам, да слушам гласа ти.
Толкова мъничко е нужно, а бягаме като луди от него. В борба неравна преплели изкривени, изгубени страсти.
Но Ти си във фантазиите, изчистени като детски смях, като сълзата, отронваща се и проправяща си път по скулите, стигаща ъгълчетата на устните и вкуса.
Фантазии за пътеката на кошутата, скрила тайно и пазеща своето.
Хиляди години през вековете и странстващи фантазиите в необятното, откъдето сме произлезли.
Жаждата в тялото – караща човека да търси оазиса на своето изкупление.
Грехът и падението, но силата Божия, караща ни да се изправим и отново да погледнем.
Фантазии, придружени със смирение, но изригващи вътре като вулкан след дълго мълчание.
Как да те опиша, май не е нужно. Бог погрижил се е за това.
Само нещичко ще добавя – Фантазиите на любовта.
Нури Джурин
