Йосиф Давидов, Novinite.bg*
.
Всяка неделя протестиращите пред българското посолство в Мадрид връчват своите искания на консула. Същото правят и сънародниците пред генералното консулство във Валенсия.
А в Барселона нашите нямат на кого да връчат петициите си: назначеният от правителството на ГЕРБ почетен консул Христо Стоичков е в България и има други занимания. Той стана „патрон“ на студентското движение „Орлов мост“, ръководено от „вечния студент“ Ангел Георгиев – председател на студентското представителство. (За неговия противозаконен политически ангажимент вече се писа достатъчно.)
Служебното задължение на Стоичков, автор на знаменитата фраза: „В България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край!“, изисква да помисли преди всичко за хилядите българи в Каталуния и въобще в чужбина.
Не го прави. Защото влезе в родната политическа игра, макар да казва, че неговата е лесна: „Взимам си нещата и отивам в Испания или САЩ“. Очевидно е, че моментът за „отиването“ все още не е настъпил.
…Когато доведе Бойко Борисов на международното ловно изложение в испанската столица, той и неговият приятел и съдружник Емил Димитров – прословут етрополски бизнесмен, собственик (освен на всичко друго) на огромно ловно стопанство и бивш депутат от ГЕРБ – толкова интимничеха с премиера, че на случайните български посетители (и на испанската охрана) чак им стана неудобно.
На Борисов това му харесваше. Подобно на бившите президенти Стоянов и Първанов, човекът от Банкя също искаше да излезе на снимка, редом до футболната легенда. Една изгодна и за бизнесите на Стоичков фотография.
Нашият човек казва, че е „безпартиен“. Вероятно е така. Но няма никакво съмнение, че е зависим. Тези, които го познават, твърдят, че каквито и да са резултатите от предсрочните избори, Ицо отново ще бъде със силните на деня.
Впрочем той е част от тях. Думите на приятеля му Емил Димитров: „България е наша, гората е наша, ще правим, каквото си искаме, с вас или без вас“, се отнасят както за Стоичков, така и за стотиците като него – политици и бизнесмени, обсебили българската държавна баница.
С пълни уста и притъпени социални сетива този тип хора не могат и не искат да видят онези 2 018 792 (по данни на дипломатическите ни представителства) българи в чужбина, които представляват между една трета и една четвърт от населението на България (7 327 224 души). Те са дискриминирани, на тях се ограничават активните и пасивните им избирателни права. Нямат отделен избирателен район „Чужбина“, бюлетините им не са идентични с тези в България, а изборните секции извън страната не се откриват на базата на преброяване на българите от съответните дипломатически мисии, а… „по усмотрение“, след като се представят съответния брой заявления за участие в изборите.
Вероятно „подведени“ от словата на Росен Плевнелиев (преди да бъде избран): „На първо място българите зад граница трябва да са реален участник в обществено политическия живот. Аз казах това от самото начало на кампанията ни, а и на мен тази тема ми е много близка. Бил съм българин зад граница“, наши сънародници от инициативата „АБГ – Асоциация на българските групи“ изпратиха на 23 март протестно отворено писмо до президента с копия до временния министър-председател, омбудсмана, председателя на Конституционния съд, председателя на ЦИК и медиите в България и чужбина.
Аргументирайки се с членове на българската конституция (чл. 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1) според чл.57. (1) – основните права са неотменими), те обявяват предстоящите предсрочни избори за нелегитимни и противоконституционни.
Подписалите писмото сочат: „Българските граждани в страната и чужбина не гласуват на равни начала. В страната се гласува за независими кандидати или конкретни листи с кандидати за народни представители и многомандатните изборни райони (общо 31) излъчват 240 народни представители. В чужбина българските граждани не гласуват за независими кандидати и не гласуват за конкретни листи с кандидати, гласовете им се разпределят на национално ниво. Разлика има също и в попълването на бюлетините“. Асоциацията припомня, че исканията им вече бяха изразени в декларация до Президентството от 06.11.2012 г. и бяха прочетени и вписани в заключителната резолюция на състоялата се на 07.11.2012 г. в Брюксел конференция за българите в чужбина (PR акцията на вицепрезидента Попова).
Защо „мъжкарите“ като Стоичков, Плевнелиев и Борисов не зачитат конституционното право на българите в чужбина? Едва ли може да се даде категоричен отговор. Някои подхвърлят, че политическият елит се страхува от непредвидимостта на изборния резултат в район „чужбина“. Напразно. Ето, в съседна Румъния през 2008 г. бяха създадени четири района „Чужбина“. На последните парламентарни избори се избраха двама депутати и двама сенатори от районите в Европа и двама депутати от районите „Азия, Америка и Африка“. Всички са представители на национални партии. Няма „изненади“.
Но 37-годишният Аурелиан Михай от Мадрид (икономист, финансов консултант, доброволец в Червен кръст, председател на асоциацията „Път към Европа“, сътрудник на румънски вестник в Испания), който стана депутат от Партията на народа – Dan Diaconescu, заяви в интервю за вестник „Нова дума“, че първата му парламентарна законодателна инициатива е „да се разбутат“ румънските консулски служби зад граница, за да станат много по-ефикасни и полезни за гражданите на Румъния в чужбина.
Искат ли в София подобно „разбутване“?
...Гласът на българите зад граница би трябвало да бъде чут. Законодателите трябва да се излекуват от своето късогледство и да разберат, че не може повече да загърбват два милиона сънародници. Ако това не стане в най-скоро време, второто поколение ще смесва на латиница български, английски, испански, френски, немски думи, а третото в най-добрия случай ще има двойно ff на фамилното си име, но няма да знае нито дума български.
Дами и господа, политици и общественици, Стоичков & Co са временни явления; чуйте вопъла на тези хора. Утре ще бъде късно.
––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на Еврочикаго.
