Петър Волгин, в. “Преса”*
.
NGO-интелектуалецът обяснява колко глупави са протестиращите, как нещата, които те искат, не могат да се случат, а ако все пак се случат, ще ни докарат нова Октомврийска революция и нов тоталитаризъм.
На протестите, разтърсили България в началото на годината, имаше какви ли не хора – млади и стари, агресивни и миролюбиви, добре облечени и зле облечени, студенти, работници, служители в държавния и в частния сектор… Това, което обаче ми направи най-силно впечатление, беше не присъствието, а отсъствието. Отсъствието от протестите на един много знаков типаж. Нямаше го Новия Български Интелектуалец (НБИ). Говоря за едни хора, които много добре познавате. А ги познавате, защото постоянно ги дават по телевизията. Те участват във всички предавания и умно обясняват какво става в държавата, защо става, какво би трябвало да става и поради какви точно причини най-важното така и не става. Имам предвид не само дежурните социолози и политолози, но и всички онези преподаватели в СУ и НБУ, които толкова обичат да ни разясняват нещата от живота. Това са хора образовани, с дипломи от престижни университети, постоянни участници във важни международни срещи в Лондон, Брюксел и Вашингтон.
Е, тъкмо тези хора, с много малки изключения, ги нямаше по площадите. Защо ги нямаше ли? Вероятно са различни причините за това знаково отсъствие, но една от най-главните е тяхната заетост. Новият Български Интелектуалец няма време да ходи на протести. Той е много зает. А е зает не толкова с размисли или писане на книги. Основната част от времето му е посветена на писане на Проекти. НБИ отдавна не е мислител. Той е Проектант. Обикновено възглавява някое NGO, което се нарича Център за нещо си, Институт за едно-друго, Комитет за трето, и основната му цел е спечелването на колкото се може по-голямо финансиране от колкото се може повече чуждестранни донори. За целта трябва постоянно да бъдат подготвяни проекти, които да се представят за одобрение на партньорските организации с централи в Европа и Съединените щати. Там действително има много фондации, тинк-танкове и изобщо всякакви мозъчни тръстове, които през последните две десетилетия пренасочват
огромни суми в бившите соцдържави
Разбира се, не го правят от чист алтруизъм и някакво абстрактно желание за развитие на демокрацията. Правят го, за да пропагандират в страните от Източна Европа точно определени идеи. Става дума за идеи, върху които е изграден т.нар. Вашингтонски консенсус – термин, появил се именно през знаковата 1989 г. Основното в този консенсус са фискалната дисциплина, приватизацията и дерегулацията. А за да имат тези политики успех, в главите на хората трябва да бъдат набити няколко прости принципа – всичко държавно е лошо, всичко частно е прекрасно; всички държавни активи трябва да бъдат моментално разпродадени, независимо от цената; стремежът към максимална печалба не трябва да бъде смущаван от никакви регулации, защото когато богатите станат още по-богати, всички ще имаме полза от това.
От началото на 90-те години групираните в нарастващия брой неолиберални NGO-та Нови Български Интелектуалци започват неуморно да пропагандират този малоумен катехизис. Основната цел е публиката в България да приеме като нещо съвсем естествено диктата на пазарния фундаментализъм, да свикне с мисълта, че пазарът е най-справедливият регулатор, че всичко е стока – като се почне с луканката и се стигне до идеите. Трябва да се научиш да продаваш – продуктите, схващанията, възгледите си – това е основният урок, който NGO интелектуалците преподават вече двайсет години. Те съвестно работят за реализирането на идеала на неуморната пропагандаторка на „рационалния егоизъм“ Айн Ранд, тази Райна Княгиня на българските либертарианци, за „общество, в което хората се отнасят едни към други като търговци“. Ако подкрепяш този идеал, значи си готин, значи си cool, а ако не го харесваш, ако не можеш да бъдеш добър търговец, значи си загубеняк, т.е. loser. Да ругаеш държавата, да възхваляваш приватизацията, да си винаги „за“ съкращаването на доходите и уволненията – всичко това не е достатъчно, за да си в крак с времето. За да си истински Нов Български Интелектуалец, трябва да отговаряш на още няколко задължителни условия – стопроцентово да подкрепяш всички малцинствени групи, независимо от нещата, които вършат някои техни представители; да си фен на гей парадите; постоянно да пращаш доклади в чужбина, в които да обясняваш колко е зле положението с правата на тези граждани у нас и на каква ужасна дискриминация са подложени горките роми и още по-горките хомо- и бисексуални персони. Всъщност NGO интелектуалците са развили една много силна параноя –
навсякъде виждат врагове
Постоянно им се привиждат кръвожадни националисти, скрити комунисти, мощни пети колони, страховити хомофоби. И като едни класически доносници постоянно слухтят в търсене на поредната жертва, за която моментално да съобщят я на Комисията по дискриминация, я направо на някоя европейска институция. Разбира се, тази „страст към разобличението“ се захранва не от желанието да бъдат защитени ценностите на плурализма, а от факта, че колкото повече „врагове на демокрацията“ бъдат открити, толкова повече нарастват шансовете за получаване на поредната чужда субсидия за „борба с отрицателните явления“. А в крайна сметка тъкмо това е основната цел на нашите NGO-та и на ангажираните в тях интелектуалци – да създават продаваеми Проекти.
Офисният неолиберален планктон отдавна е разбрал, че пари се печелят основно с подкрепа на идеите на пазарния фундаментализъм. Няма никакъв смисъл да си губят времето, защитавайки принципите на солидарността и сътрудничеството. Поради тази причини NGO елитът отсъстваше от протестите. Новият Български Интелектуалец в буквалния смисъл на думата не разбира какво искат протестиращите. Първо, той няма проблем да си плаща сметките, защото идващото от чужбина заплащане е достатъчно високо за българските стандарти. И второ, НБИ
не вярва в силата на общото действие
за промяна на несправедливостите. Отдавна е повярвал в либертарианската мантра, че всеки трябва да се оправя сам и че за нищо на света не бива да разчита на другите. И отдавна се е научил да вижда комунистически заговор всеки път, когато на улицата се съберат повече от петима души. Така че този човек никога няма да излезе да протестира. Но пък любезно откликва на молбата на всяко ТВ предаване за анализ на протестите. Там надълго и нашироко NGO интелектуалецът обяснява колко глупави са протестиращите, как нещата, които те искат, не могат да се случат, а ако все пак се случат, ще ни докарат нова Октомврийска революция и нов тоталитаризъм. Аз твърдо отказвам да разбера защо
да искаш справедливост, е глупост
и защо ограничаването на безогледната печалба и на безогледната експлоатация задължително ще доведе до тоталитаризъм. Сигурно не съм достатъчно образован и затова не успявам да направя връзката между едното и другото. Не успявам да се възторгна и от ценностите на мултикултурализма – другото задължително кредо на НБИ – и затова не съм готов да прегърна всеки циганин, който ме пребърква в трамвая или обира за стотен път къщата на някой самотен старец. Обаче пък има достатъчно фондации и комитети, които ще ви обяснят, че подобно девиантно поведение си е напълно нормално и че ако вие не го одобрявате, значи сте задръстени остатъци от комунистическото минало. Така че, уважаеми читатели, ако искате да сте съвременни хора, трябва да влезете в постмодерния калъп, да сте мулти-култи, gay-friendly, minority-friendly… И изобщо трябва да сте френдли към всички, само не и към собствените си сънародници. Защото такива са Новите Български Интелектуалци – винаги готови да работят за целите на фантазмената глобална България и бляскаво отсъстващи, когато се заговори за решаване проблемите на реалните българи.
––––––––––––––––––––––––––––
* Печатно издание, брой 87/29 март 2013 г.)
