Кой и защо атакува президента

Медийният монопол на депутата от ДПС Делян Пеевски и собственика на КТБ Цветан Василев започна груба кампания срещу държавния глава и служебното правителство, пише в. „Капитал“

Когато в края на миналата седмица новинарско-коментарният сайт offnews.bg публикува материал, че на „някои големи медии“ са били дадени инструкции да започнат атака по президента Росен Плевнелиев, тази информация нямаше ясни източници и не даваше пълни гаранции, че е достоверна. Още през уикенда обаче медийният натиск над държавния глава стана факт, той продължава и логично е свързан с опитите му да състави служебен кабинет. Един по един на пух и прах биват разбивани и оплювани до компрометиране потенциални министри, премиери, а и самият президент. Въпреки привидната множественост на публикациите, огромната част от тях са с източник медийната групировка около депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев – медийния монопол, който за пръв път от 6-7 години е застрашен да остане без задължителната за функционирането му подкрепа от управляващите и изпълнителната власт.

Бой до дупка

Първата вълна бяха „разкрития“ за самия президент, който в TV7 беше атакуван от шефа на телевизията Николай Бареков за издадени разрешения за ползване в енергетиката по времето, когато Росен Плевнелиев беше министър. В деня на свиканите консултации за обществен съвет към бъдещия служебен кабинет Бареков обяви, че президентът нямал моралното право да стои в този съвет и „да дава акъл как да се състави служебно правителство“.

Последваха статии по адрес на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която според различни информации е била между номинираните за служебен премиер. Жълтият „Всеки ден“ сложи на първата си страница огромно заглавие, че еврокомисарят ни всъщност се казва Сталинка, че получава „50 бона заплата“. В последователни публикации на същото издание се повтаря дори шокиращото твърдение, че комисарят Георгиева е провела „5 секретни разговора с президента Росен Плевнелиев за последните 2 дни“. Сякаш най-нормалното нещо на света е разговорите на държавния глава (или на който и да е гражданин) да бъдат прихващани от неизвестни лица. Ако информацията не е пълна измислица, това е също толкова притеснително.

Паралелна и неизменно повтаряна теза на атаките е, че президентът не взима решенията си сам, а е изцяло подвластен на нечии влияния – това на съпругата му (според цитираната публикация на „Всеки ден“, където и самата тя е доволно оплюта), но по-често споменаван като тъмна сила е т.нар. кръг „Капитал“ и съиздателят на вестника Иво Прокопиев. Както написа offnews.bg в цитираната вече публикация за предстоящата медийна акция срещу Плевнелиев: „Основният аргумент в нея ще бъде, че кабинета реди не Плевнелиев, а собственикът на в. „Капитал“ Иво Прокопиев с активното съдействие на Симеон Дянков и Трайчо Трайков“. В писането за бъдещото служебно правителство към „кръга“ беше пришита самата Кристалина Георгиева, а когато за премиер се спрягаше заемащата висша мениджърска позиция в HP Саша Безуханова, „Монитор“ добави и нея. Въпреки абсолютната й несъстоятелност така измислената в жълтите публикации и тв предавания „завера „Капитал“ се разраства и употребява всеки ден. Към нея постепенно се добавяха собственикът на „Софарма“ Огнян Донев, неназовани „либерални икономисти“ по Яне Янев, едва ли не цялата общност на хора, които подържат ценностите на пазара и либералната икономика, обявени за несправедлива докрина от Николай Бареков в един от сутрешните блокове на TV7.

Кой стои зад атаките

и какъв е този интерес за провал на опитите да се състави служебен кабинет са въпроси, коитo започнаха да се появяват в коментарни студия. В опит да даде отговор пред bTV лидерът на ДСБ Иван Костов посочи руски интереси. Други политици са склонни да посочват конкурентни партии – от социалистите до, разбира се, ГЕРБ. Появаха се дори твърдения, че потенциалните кандидати са „предупреждавани“ да не припарват до служебния кабинет.

Най-вероятно интересите и кръговете са различни, както посочи и самият президент Плевнелиев. Но прави впечатление, че специално публичните атаки – често фактологично и логически необосновани, но затова пък умело преплетени с емоциите на протестиращите, имат едно острие и това е медийният монопол на депутатa от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Неговото изграждане беше финансирано от Корпоративна търговска банка.

От политическите лица в прехвърлянето на топката се включи и редовният участник в подобни кампании Яне Янев, който в случая играе легитимен говорител на тезите на групировката на Цветан Василев и Делян Пеевски. Междувременно в понеделник след развалянето на коалицията си с Яне Янев варненският бизнесмен Веселин Марешки обясни, че политикът му споделил, че „се е разбрал с Цветан Василев и че там всичко е платено“.

Каквото и да значат тези думи.  

В различни правни и финансови конструкции през последните 7-8 години тандемът Цветан Василев – Делян Пеевски придоби, създаде или подчини на влиянието си изумително количество медии (изброени са в карето*), както и фирмите за тяхното разпространение. Подържането на подобна конструкция, която беше родена по времето на тройната коалиция, е възможно единствено при запазването на сделката, която я крепи: подкрепа на властта срещу насочване на публични средства за издръжката на медиите в групата. Въпреки че доскорошният премиер Борисов беше една от жертвите на въпросната пропагандна машина, преди да дойде на власт, сделката очевидно беше препотвърдена по време на неговия мандат и работеше безотказно почти до края, когато самият той беше принуден да посочи Пеевски като един от хората, чрез които се контролират голяма част от медиите в България.

Междувременно за целия период на управлението му Борисов все пак охотно използваше медийните услуги на групата, в замяна правителството му подкрепи разрастването й до уродливи размери, които станаха повод за предупреждения от страна на Европейската комисия и международни организации, наблюдаващи израждането на журналистиката в България.

Откупът, който правителството на ГЕРБ плати на монопола на Цветан Василев и Делян Пеевски, за да получи неговата подкрепа и правото да бъде част от схемата, създадена от БСП и ДПС навремето, е огромен. Държавата и нейните дружества държат несъразмерно голяма част от своите средства в Корпоративна банка, застраховат активите си в свързаната застрахователна компания „Виктория“. Освен медии с по същество държавни средства беше финансирано придобиването и на огромно количество активи в икономиката, чийто размер е трудно да се изчисли, но най-вероятно надхвърля 4-5 млрд. лева. Безразборните покупки в различни сфери включваха БТК („Виваком“), „Техномаркет“, „Булгартабак“ (приватизиран без конкуренция и по абсурдни критерии от държавата), недовършената сграда на ИПК „Родина“, НУРТС и десетки други.

Ще оцелее ли Сделката

За пръв път олигархичният модел на срастване на политика, бизнес и медии е застрашен по една много проста причина. Той се финансира от държавата. И ако тя реши, може да го премахне с няколко подписа. Най-голямата опасност за този медиен монопол е прекъсването на финансирането от страна на държавата. Дори и минимално разбутване на една от многобройните схеми, на които се крепи тази пирамидална структура, може да я срути.

Бъдещият служебен кабинет, който президентът Росен Плевнелиев трябва да назначи през следващата седмица, има всички шансове да се окаже и изразител на първата политическа воля за последните 6-7 години, която не е зависима от медийния монопол. Затова и монополът започна да напада Плевнелиев истерично и превантивно.

От слаб и безличен служебен кабинет, който да запази статуквото, обективно имат интерес трите най-големи политически партии, както и някои от по-малките сателитни формации, от които под една или друга форма се очаква да подкрепят бъдещото мнозинство – било то на ГЕРБ, на ДПС и БСП или други непредвидими комбинации. Това е най-вероятната причина за оглушителното мълчание, с което партиите подкрепят изграждането на такова уродливо формирование в публичната среда вече години наред. Впечатляващо е, че по темата за монопола на Василев-Пеевски няма отношения на власт и опозиция. Всички политически партии без изключение мълчат. Няма значение дали е от страх или поради финансови зависимости, резултатът е един и същ – олигархично управление и манипулиране на обществения дебат.

Макар и издигнат за президент от ГЕРБ, Плевнелиев не принадлежи на старата партийна компания и не е зависим от монопола. Едва ли някой, включително от партията, която го номинира, е очаквал, че той ще се окаже в днешната ситуация и с възможността дори за кратко да излъчи изпълнителна власт, която не е в съглашателство в медийно-политическата сделка.

Залогът е запазване на статуквото и подържането на фалшива демокрация вечно. А командата е: бой по президента.

––––––––––––––––

* В момента под контрола на Василев и Пеевски са:

Жълтите всекидневници „Телеграф“ и „Всеки ден“, TV7, „Уикенд“, „Монитор“, „Политика“ и още няколко. Предстои пускането на още един новинарски канал, сроден на TV7.

С близка редакционна политика, макар и с малко по-различна форма на собственост, към тази група могат да се причислят още жълтият седмичник „Шоу“ и сайтът blitz.bg. В медийния монопол влизат още и интернет групи, като например inews (inews.bg, econ.bg и др.). През последната година групата разви и невидимо присъствие с платени коментатори и фалшиви фейсбук профили в независимите от тях дигитални медии (очаквайте да видите и в коментарите по-долу как работи тази схема; в поредица еднакви по стил „мнения“ ще прочетете основните аргументи от текущата кампания – че президентът е свързан с олигарсите като Огнян Донев и „кръга „Капитал“, които всъщност редят служебното правителство).

Групата на Василев-Пеевски е почти пълен монополист в разпространението на печатни медии. В последните дни на тройната коалиция тя получи и още един монопол – върху цифровото разпространение на телевизионен сигнал, чрез две компании, сега с неясна (формално) собственост. Правителството на ГЕРБ направи всичко възможно, за да защити тази ситуация в ефира, дори и след доста силния натиск от Европейската комисия срещу него.

Схемата за подчиняване на журналистиката от политиците и финансиращите ги бизнеси продължи и с безпрецедентен медиен и институционален (вкл. повдигнати прокурорски обвинения) натиск срещу издателите на „Труд“ и „24 часа“. В резултат волята на двете издания също е подвластна на скрити засега интереси, които съдейки по (също скандално и безпрецедентно) откраднати частни разговори в последните месеци, са били координирани от правителството на ГЕРБ.