Молитва за народа

Из „Езерни молитви“* на св. Николай Велимирович

Господи Велики и Страшни, всичките Ти пътища са милост и истина. Какво ще правиш със заслепените, подведените, измамените и ограбените?…

Тези, които просвещават младежта, не я просвещават, ами я заслепяват – какво ще правиш с тях, Господи?

Те отбиват Твоите деца от Теб и им забраняват да дойдат при Твоята мъдрост, казвайки: “Господ е една стара дума на вашите мъртви деди. Той е един вехт талисман, която дедите ви мъкнеха със себе си и умряха. Ние ще ви научим как се копае земя, и гои тяло, и кове злато, което блести по-силно от мъртвия Господ“. Какво ще правиш с прелъстителите на Твоите деца, Господи?

Нищо няма да им направя, защото те сами направиха всичко, за да падне проклятие върху тяхното семе и племе. Истина, по-люта съдба са приготвили за себе си и своя народ от книжниците и садукеите на Юдея. Защото имаха примера им и не се поучиха.

На стари години ще слушат звънтене на мечове пред своя праг и ще умират от глад, келяви и голи, а няма да посмеят да надникнат вън, за да повикат своите последователи. С какво ще ги повикат, щом са изхвърлили името Ми от зверските им сърца? За какво и да ги викат, щом сами са ги подготвили за това, по бездънната си глупост, която следва всеки, когото Аз не следвам.

Какво ще стане с тях, Господи?

По-зле ще им бъде и от вавилонците, дето се кланяха някога на кръв и злато и учеха и децата си да им се кланят.

Първо ще дойде глад, какъвто и Вавилон не е виждал. После война, война за хляб, от която ще се върнат победени. После междоусобно клане и палене на градове и села. После болести, до които ръката на лекаря няма да смее да се докосне. И учителите ще бъдат бити с бичове и гонени да бъдат гробари на своите ученици, от чиито тела ще смърдят пътищата.

Тия, които повеждат народа, не го повеждат, ами го подвеждат, – какво ще правиш с тях, Господи мой?

Насъскват народа за своя полза, а когато народът се разбуни, се оттеглят от власт и ядат на спокойствие плячката си. Обвиняват противниците си, а сами вървят по техните пътища. От врявата им мъдрецът не може да вземе думата.

Ласкаят глупака и насилника, само за да стигнат до първите места. Всеки ден пишат и разобличават злото на другите, за да прикрият своето зло.

Не учат народа на истина, ами го хранят с лъжи през цялото време.

Неспособни са да осигурят на народа правото му, та го плашат с по-страшните неправди на отминалите години.

Грабят за себе си и за своите приятели, защото знаят, че няма да е задълго.

Какво ще правиш с тях, праведни Господи?

Те са си направили всичко сами и Аз няма какво да правя, освен да ги оставя на съдбата им. Истина, няма да ядат плячката си на спокойствие, ами ще я прахосат за своите съзаклятници.

Ще осиромашеят и мишки ще им пробягват през скъсаните ризи. Ще сънуват бунтове на измамените и ограбените и ще скачат от ужас нощем. Дълъг живот ще имат, за да им бъде дълго наказанието.

Ще доживеят да видят своя дом в развалини и ще бягат от своята земя, гладни и болни, и няма да смеят да изговорят името си пред никого.

Ще гледат чужденци в своята страна и ще ги молят за парче хляб.

По-зле ще бъде на държавата им, отколкото на римската. Защото имаха Рим за пример и не се поучиха.

По-зле ще бъде на народа им, който ги е родил, отколкото на юдейския народ. Защото имаха примера на юдейския народ и не се поучиха.

Ще слушат клетви по свой адрес и няма да смеят да си покажат главата през прозореца.

Ще гледат народа си вързан и воден като стадо и ще се страхуват за себе си.

И ще слушат насън и наяве проклятия срещу себе си и ще треперят, – ще треперят, а няма да могат да умрат.

Господи Велики и Страшни, всичките Ти пътища са милост и истина. Какво ще правиш със заслепените, подведените, измамените и ограбените?

Ако се сети някой за Моето име, ще се сетя и Аз за него и ще го спася.

Чакам да Ме викне някой – и ще се отзова.

Докато има вопли на земята, ще има и ехо на небето.

Аз съм този, който е най-близо до всички и всичко. Давам се на оня, който Ме желае; тръгвам си от оня, който не Ме познава. Без Мен светът е шепа пепел. И без Мен хората са по-слаби и от пепелта.

––––––––––––––––––––––––––––––

* „Езерни молитви“, ИК „Омофор“, С., 2009 г.

Източник:  Pravoslavie.bg