Вече две години никой не представлява и не защитава на подобаващо ниво българските интереси в Италия – страна, която е основен политически и икономически партньор
В тези нажежени дни, не само за България, но и за голяма част от Европа, сякаш едно огромно ”цунами” повлича след себе си всичко пошло и гнило, което се изпречи по пътя му. Падат правителства, фалират банки, папата слага край на своето управление с надеждата да прогони с този свой жест черните гарвани, глозгащи устоите на църквата… Задавам си редица въпроси, на които трудно мога да намеря отговор, но както много европейци осъзнавам, живеем в един изключителен момент от човешката история. Това е момент на пробуждане, на съзряване, че посоката, в която се движим, е грешна. Налага се спешна промяна на нашите разбирания и подхода към всичко, което ни заобикаля.
Бродейки из виртуалното пространство е невъзможно да подминем измамите, несправедливостта и глупостта, които тръгват още от високо. Съдбите на милиони хора са поверени в ръцете на лица, за които не знаем нищо или почти нищо.
България е малка и, слава Богу, който се захване с политика, рано или късно неговите тайни (ако има такива) излизат наяве! Но какво да кажем за хората, работещи в дипломатическите ни мисии? Кои са и на какъв принцип са избирани те?
Да вземем за пример посланикът ни в Италия Ангел Чолаков, роден през 1975 г., завършил „Политически науки“ и „Мениджмънт със специализация финанси“ в Свободния Университет в Брюксел. В Министерството на външните работи постъпва през януари 2008 г. като консултант в дирекция „Европейски съюз“, а от август 2009 г. е последователно съветник на министър-председателя по европейските въпроси и по външната политика (от април 2010 г). От януари 2012 г. е избран за посланик в Италия.
Всеки нормален човек ще си зададе въпроса как е възможно само за 4 години да бъде постигната такава брилянтна кариера и да се стигне до поста ПОСЛАНИК!
Не искам да звуча патетично, но не се сещам за подобен случай в друга европейска страна. От медиите научихме, че първaта визита в Италия на президента Росен Плевнелиев за 24 май 2011 г., когато бе приет и от папата, мина без наш посланик в Рим. Г-н Ангел Чолаков беше получил агреман от италианското Външно министерство и той трябваше да пристигне през втората половина на годината, но вече повече от 13 месеца той не заема поста си в Рим.
Около година преди оттеглянето на предишният посланик от поверения му пост, на практика той беше трудно откриваем, поради оповестяване на неговата принадлежност към Държавна сигурност. Така вече повече от две години никой не защитава и не представлява на подобаващо ниво България в страна, която е основен политически и икономически партньор. Нашето неглижирано отношение към Италия не остава незабелязано от италианците и от друга страна подава лош сигнал към потенциалните италиански инвеститори.
Известно е, че в Италия живеят над 70 хиляди българи, което се равнява на населението на един средностатистически голям град за България. Това означава, че почти две години българите в Италия са оставени сами. Всъщност, те рядко са чувствали подкрепата или заангажираността на дипломатическите ни мисионери, освен в някои случаи, обикновено свързани с парламентарни избори. Това доказва и слабият интерес при гласуването на последните президентски избори, при които в град като Милано дори не беше открита избирателна секция, тъй като липсваше необходимият брой предварителни молби от местни българи. Според запознати, това е специфична форма на протест на десетките хиляди българи, намиращи се в Северна Италия, недоволни от закриването на българското генерално консулство в Милано.
Но нека припомним някои факти, свързани с нашите съграждани на Апенините. Всеизвестно е, че инвеститор номер 1 в българската икономика са именно работещите българи в чужбина. Свежите пари, които имигрантите изпращат в родината, са между 600 и 700 млн. евро годишно, като най-щедри са живеещите в Италия. Статистиките сочат, че тенденцията е тези цифри да нарастват, въпреки финансовата криза в Европа. Отчита се увеличение от 2% на годишна база, а икономистите отдават това от една страна на по-стабилните доходи на българите зад граница, а от друга – на все по-голямата нужда от пари на близките им в България.
Но нека се върнем на дипломатическата ни мисия в Рим. Съвсем наскоро българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма проведе конкурс за дългосрочно командироване на служители в Службите по търговско-икономическите въпроси към задграничните представителства на Р. България за Рим и Прага.
И ето резултатите: конкурсът за италианската столица беше спечелен от младата Надежда Николаева (с 4-годишен опит в областта на външноикономическите отношения и 0,50 стотни преднина) пред Валентин Йорданов, доказал се през годините български търговски представител към посолството ни в Рим. Наистина нямам нищо против младостта, аз също съм част от тази млада гвардия, получила доверие и успяла да се наложи. Но не могат да се избегнат съмненията за липсата на достатъчно опит, който съпътства техническата компетентност в практическата работа.
Може би точно тук е моментът да спомена за икономическите резултати, постигнати в българо-италианските търговски отношения през последните 10 години. Италия е един от основните търговски партньори на България – през последните години тя заема второ място след Германия. В търговията между двете страни преобладават стоки от текстилната и шивашката индустрия, кожухарската и обувната, химическата, машиностроителната и металургичната промишленост.
За периода 1996-2010 г. италианските инвестиции в България възлизат на 1198.6 милиона евро. По данни на БНБ, през 2010 г. най-голям брой италиански компании са инвестирали в операции с недвижимо имущество, наемодателство и бизнесуслуги (36,5%), търговия и ремонт (14,7%), строителство (9,6%), финансово посредничество (7,1%) добивна промишленост (6,7%) и др.
Отраслите, към които италианските инвеститори проявяват най-голям интерес, са енергетиката, туризма (изграждане на хотели и курортни селища), банковото и застрахователно дело, транспорта (модернизиране на българската инфраструктура, главно на летища и пристанища), селското стопанство.
Имайки предвид горепосочените стойности се питам, каква всъщност политика ще следва поредното правителство и преди всичко какви кадри ще защитават интересите на България? Все още не е ясна стратегията на подбираните кадри в дипломатическите ни мисии, които остават някак далече от полезрението на общественото мнение. Красноречив пример за това е несполучливата кандидатура на Кирил Маричков младши за посланик на България във Ватикана.
На какво залага българската държава при избора на своите кандидати в държавната администрация – на опитни специалисти или на образовани, но без опит хора, които да бъдат обучавани в процеса на работа? Доколко комисиите, които избират нашите представители в посолствата, вземат предвид опита на кандидатите? Факт е, че през последните 20 години имаше огромно текучество на имена, чиито избори често задоволяваха едни или други партийни интереси. В епохата на засилено икономическо напрежение в Еврозоната и не само е от изключителна важност на управленческите стратегически постове да бъдат поставени не само подготвени, но и опитни кадри. Днес се налага всички ние, обикновените граждани, да получим един напълно различен отговор, провокиран от създалата се икономическа и политическа обстановка на световно ниво, и от възникналите нови потребности. Нужно е управниците да съзнават ясно, че всеки един техен неправилен и грешен избор неминуемо рефлектира върху цялата система, която се нарича ДЪРЖАВА. Необходима е прозрачност в изборите, строгост и ефективност в действията и преди всичко ОТГОВОРНОСТ за взетите и наложени решения.
Венета Ненкова
––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторката е член на Ордена на журналистите в Рим и сътрудник на Радио Ватикана. Работила е в италианското национално радио RAI International, както и като главен редактор (до 2007 г.) на вестника на българите в Италия „Bulgaria Express“.
