Опасният списък на Плевнелиев

Юри Велев, в. „24 часа“

Тези дни да си заподозрян, че ще ставаш министър, е като да влезеш в минно поле. Ако случайно някой яростен партиен шеф разобличител не те посочи като враг на народа, под краката ти ще гръмне я от някоя медия, я от някоя група будни граждани – от коя точно изедническа група или партийна ядка си и какви злини смяташ да направиш на татковината. Това не е особено трудно да бъде внушено в ситуация, в която общественото мнение е наострено срещу всички „стари муцуни“ и целия елит.

Отделно си имаме национална традиция да се окалва всеки, тръгнал да се издига.
Някои имена специално се пускат, за да бъдат превантивно отстреляни, не, че някой се кани да ги прави министри.

Разбира се, не е зле да има филтър, граждански контрол и т.н. срещу калпави и зависими кандидати. Но сегашната ситуация не е точно това. Задкулисната власт, партийни интриганти и всякакви заинтересовани лица целят полето на кандидатурите за служебен кабинет да стане no mans land, мъртва зона. Идеята е да се получи, както е казал поетът – „първите паднаха в кърви, последните станаха първи“. Т.е. накрая да пробутаме нашия човек.

Интересът на партиите, които вече са на предизборна вълна, е хем да имат влияние върху бъдещия служебен кабинет, хем да стоят настрана и да нямат видими връзки с него, за да могат да го ударят, ако така повелява партийната правда.

Ако обаче, не дай си Боже подозренията, че те оглеждат за министър, са верни, още по-зле. Ако преминеш невредим през блатото на интригите, ще ти възложат да управляваш при отсъствието на парламент някой сектор на държавата във враждебна среда:

– един куп силно демотивирани чиновници, които не знаят кой ще дойде на власт след изборите и съответно накъде трябва да ориентират лоялността;

– партии, които стоят наострени отстрани;

– протестиращи граждани, които имат много искания, сред които представителство във властта. И са готови да излязат на улицата.

Цялата шумотевица около списъка на Плевнелиев всъщност показва, че изобщо не е вярно, че служебният кабинет ще е едно формално образувание, което без излишни движения ще крепи държавата до излъчване на правителство от парламента след изборите. Ако беше така, нямаше играчите на сцената – и зад сцената, да следят под лупа накъде вървят нещата с кандидатурите за премиер и министри. И нямаше кандидатурите „удобно да се отстрелват“, както казва президентът Плевнелиев.

Служебно, служебно, ама правителство. Има си лостове за влияние. Може да обърка разни планове или да отвори вратата за различни проекти. Изобщо може да тласне държавата в една или друга посока.

В сегашното разбъркване на картите в държавата много кръгове сред елита имат какво да губят. А други – които се надяват да спечелят от новото раздаване. Интереси на живот и смърт и за много пари.

Затова теренът е много кален. Както са казвали болшевиките – колкото по-зле, толкова по-добре! Но всичко това е зле за всички нас, защото все пак до 12 май държавата трябва да бъде управлявана професионално, разумно и почтено.

И след това, разбира се, но това “след това” зависи и от служебния кабинет.
Та въпросът е идните два месеца да имаме кабинет, който ще се погрижи:
– да не прерасне политическата криза в друга;
– да няма бум на престъпността;
– да се опазят стабилни финансите и в същото време да се намалят бедността и безработицата;
– да не замре двигателят на икономиката.

Това е интересът на огромното мнозинство от хората, дори да не са такива сметките на кукловоди, радикални партийци и олигарси. И за това се изисква поне минимална степен на консенсус както в обществото, така и сред партиите.

От президента се очаква да намери професионални, честни, разумни хора за министри. Той обаче видимо е под натиск.

Включително и от заинтересовани политически и всякакви кръгове. Злонамерените опити да се клати институцията, която остана да носи някаква отговорност в държавата, са опасна игра.