О, Господи! Задрямаха петлите!
Сега кокошки само кудкудякат.
Но колкото и да се кинат всите –
не се разпръсва от сърцата мракът.
Петелът Левски кой ли днес да чуе
как в робската душица кукурига?
Един се кръсти, друг от мъка псуе,
но пак тиранът сетен грош задига.
Петелът Ботев, с пламнали перата,
дали ще чуят в кръчма патриоти –
да ги попита де е Караджата
сред всичките им табли и белоти?
Петелът Волов стига ли за тия,
които като вол каиш опъват?
Нагазили най-черна немотия
те гаче искат още да потъват…
Един апостол, Боже, Те отрече,
но Ти с Любов успя да го обърнеш.
Зора над хоризонта пламва вече.
България аз искам да ни върнеш.
Та затова – събуждай ни душите
в забравената наша епопея!
С разпален дух, на бунт срещу злините,
в един петел поне да се изпея!
