Българското Чикаго – от Алеко до наши дни

Най-мощната наша диаспора на планетата, 300 000-то Българско Чикаго – според  някои специални американски институции, 200 000 – според пожелали анонимност български източници, и 125 000 – според  българската чикагска преса – прати свои представители в залата за обществени дейности на храма „Света София“, събота вечерта, 20 април 2013-та, за среща с издателите и екипа на тритомното, впечатляващо по замах и замисъл издание „CHICAGO – БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД“.

Някои ветерани от различните обществени организации, с които се слави тази многобройна българска общност, си припомниха, че преди десетина години също са се събирали да разискват въпроса – ще го бъде ли амбициозният проект за   нова българска православна църква  (със същата тази  зала за обществени изяви)  в две-три годишен срок. „Фифти-фифти“ са били двете диаметрално  противоположни мнения – „да“ и „не“ . На практика  днешният български храм „Света София“ се вдигна за година и нещо…

Тази вечер, обаче, ставаше дума не за строителство, а за историческа памет, очерци, интервюта и репортажи от времето, когато Алеко е бил в Чикаго и е написал след това „До Чикаго и назад“, та до наши дни. Когато по тези места вече има поне 9 български училища, 6 църкви, десетина сериозни обществени организации с целогодишни дейности; три дузини клубове, кафета, ресторанти, магазини, дискотеки; четири  седмичника с по 64 и 72 страници, които всеки месец списват по над 1000 вестникарски страници информация и публицистика  за чикагските си фенове; както и един безспорен лидер в онлайн журналистиката, касаеща проблемите на глобалните българи, какъвто е сайтът Eurochicago.com. И реално пак се коментираше „строителство“, но този път беше дума за „Строителите на Българския град Чикаго“, което наистина изглежда доста работа.

Тази вeчер в залата „Българска среща“ се събраха българи от разни професии и сфери на човешката дейност, характерни и съществуващи във всеки голям град или мегаполис, какъвто е Чикаго. Майстори, които правят небостъргачи, лекари, сред които и легeндарната фигура от българското присъствие в Чикаго, д-р Виолата Симов. Тя бе с най-активна роля и навремето при строителството на „Света София“, както и сега – при  „градежа“ на писмената история с  българските заселници на Чикаголенд. Имаше още адвокати, предприемачи, писатели, учители,  начело с  „Жената на годината“ сред всички български общности по света – основателката и директорката на българското училище „Джон Атанасов“, Боянка Иванова.

Имаше български финансисти и банкери, ресторантьори, шофьори и много футболисти, спортисти и треньори …

Основателят и председател на една от най-новите и свежи български финансови организации в Чикаго „Bulgarian-American Legacy“, която се ангажира със сериозната роля и първо изпитание – да бъде издател на тритомника, представи идеята и проекта, в които се вписва коментираното събитие.

Времето чука на прага ни! Време е да изпишат своите истории и да „станат народ“ немалкото вече „Българии“, които са се оформили по разни места на света… И кой друг, ако не Чикаго трябва да стори първи това? Да събере в едно късчета от годините, от стремежите и дейността на хора, техния живот и достижения, радости и жалби, прозрения и падения… за да проличи и се осъзнае кога „по тая тежка чужбина“ българите са вървели във вярната посока и кога са се лутали и потъвали в калта…  Може би Чикаго трябва да очертае и контурите на един български модел, който е създал вече един реален и много стойностен продукт – уникалната българска чикагска общност. Понякога се шегуваме – в Чикаго вече сме осъществили американската мечта на всеки човек, който не знае английски език! Не сме далече от „съвършенството на Чайна Таун“, известното по цял свят китайско изобретение – да живееш добре месеци наред  в „напълно  родна среда“ – без да е необходимо да промълвиш и една  английска дума…  освен, може би,  „йес“, „ноу“ и “ ай лъв ю“…

Това, разбира се, не е така. Българите в Чикаго са една от най-интегрираните в  американската мултикултурна общност. Как е станало това – ще разкажат един по един трите тома. Ще се печатат три години поред  –  през 2013-та, 2014-та, 2015-та… Партньор в делото е Държавната агенция за българите в чужбина. Патрон – генералният консул на Република България в Чикаго Симеон Стоилов, който и тази вечер вдъхна оптимизъм с думите си и добрите идеи за по-сигурен успех в конкретния случай.

Литературно-„строителният“ екип се води (сега в един леко порочен стил ще представя себе си)  от „… възпитаника на спортно-публицистичната школа на уникалния в българската журналистика някогашен  вестник „Старт“ Климент Величков.  От 2001 година е в Чикаго, и пак се занимава с вестникарство. Още в първия вестник „България“ после в „България 21 век“, още по-после възкресява, по носталгични страдания,  българския  „Старт“, който се подвизава като „Старт БГ“, Чикаго цели  7 години и половина, после го съсипва, и сега прави същото (пише, а не съсипва) в чикагското издание „България Сега“. Така че цели три олимпийски цикъла (3 х 4 години) се е подготвял по най-добрата тренировъчна система да се справи със съставянето и описването на предстоящата чикаго-българска история…“

Материалите се подготвят обикновено от компетентни в дадената тема личности – често пъти са мемоарни… Пишат директори на училища и преподаватели по литература в училищата, писатели и публицисти от Чикаго, лекари, адвокати, предприемачи… Ще бъдат представяни на български и английски, с много илюстрация. Предпечатна подготовка и печат се осигуряват от Държавната  агенция за българите в чужбина в един респектиращ  тираж. Книгите  ще достигнат както българските, така и американски обществени и университетски библиотеки; социални, образователни,  икономически институции; емигранти и техните близки в България; всеки, който би се заинтересувал от това неспирно засилващо се явление – разселването на хората  по широкия свят. Което е и добро и не винаги добро.

Генерален спонсор на проекта е българската общност в Чикаго. Мнозина работят  като волунтери, например членове на българските духовни огнища – църквите ни в Чикаго, преподаватели и учащи се в българските или в американски училища и университети, а професионалистите имат възнаграждения от пет до десет пъти по-ниски от стандартните. Книгата не е комерсиална идея. Всичко това е малко странно за днешния свят, и особено за Америка…  „CHICAGO – БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД“  няма да се продава и не се прави, за да спечели някой от нея.  Но така става  понякога… Човечеството се движи напред  от странностите и стои на едно място, или пропада, от наложени стандарти като този, че всяко нещо се прави заради печалба.  И това все по-ясно го усещаме върху  своята кожа – как ни управляват, как хитреците и силните на деня приватизират направеното от нас, и  как се правят структурните промени, за да се излезе на печалба…

Климент Величков