Информацията, включена в статията, е адресирана до организаторите на граждански движения, протести, неподчинения и пр. Написването е провокирано от ставащите протести с призиви и искания, от които се вижда, че активите на гражданските общества вече осъзнават неспособността на представителните власти да ръководят държавите ефективно – да изчистват недомислията в законите и конституциите, и да правят ефективни политики. Протестиращите се осъзнават като власт на народа, способна да сваля правителства и да разгонва парламенти, но за съжаление неспособна да изработва оптимални нормативи за ръководене на държавите.
За срам на конституционните съдии, активът на българското гражданско общество осъзнава недопустимо присвояване на власт от представителната власт, осъзнава и нейната нелегитимност, защото е избирана чрез закон, изработен и приет от нея, а не от суверена народ. Действащата конституция не е легитимна, защото е изработена и приета от депутати – представителна власт, а не е избрана от народа чрез референдум, измежду поне три предложени от партийни коалиции. Гражданското общество осъзна, че и Евросъюзът може да налага недомислени директиви, и е далеч в своето развитие от това да подпомага непременно мечтаната нормална държава.
Бъбривите “изследователи” на демокрацията не осъзнават, че практикуваната демокрация не е истинска, защото допуска до власт котерии,устройващи членовете си на престижна работа. Партии или коалиции, разполагащи с парламентарно мнозинство, могат да се превърнат в порочни диктатури, които правят недомислени политики, натрапват на народа лобирани закони, не променят недомислените такива, не правят реформи.
Ярък пример за юридически недомислен закон, създаващ много проблеми, е законът, уреждащ собственостите. В него понятието „частна собственост“, принципно включващо само частна собственост на трудови резултати, е разширено с частна собственост на терени (земи), подземни богатства, естествени гори, археологически находки и пр. Това недомислие спонтанно се използва от алчни граждани за “законно” присвояване и търгуване с чужди собствености, каквито е например Панагюрското златно съкровище;за заграбване с цел търговия на общинска, държавна или международна собствености, каквито са терените под жилищата, сградите, фабриките, нивите, горите, акваториите, природните ресурси.
Друг пример за недомислен закон е изборният закон. Понятието „честни избори“ е подобно на честни състезания – състезания с равен старт за състезаващите се, без употреба на допинг. Изборите, правени по сегашният закон, са спонтанно нечестни, защото състезателите – кандидатите са неравнопоставени пред избирателите при предизборното агитиране, а избирателите са затрупани с информационно манипулиране. Честна предизборна конкуренция може да се постигне просто, чрез стандартни оферти, съдържащи предизборните обещания на всеки независим кандидат или партия. Нормалната държава разполага с актуализирана информация за постоянните адреси на всички свои граждани. Офертите се отпечатват от държавата и изпращат по пощата лично до всеки избирател. Икономисват се държавните субсидии, прахосвани сега за купуване на гласове и за манипулиране на емоциите на избирателите с листовки, плакати, клипове, концерти, дебати и пр.; освобождават се разумните избиратели от досадното агитиране.
Избори не могат да се фалшифицират, когато застъпниците зорко наблюдават броенето на бюлетините в СИК и получават копия от протокола, а партиите правят паралелно преброяване.
Поради липсата на изискване за компетентност, избираните депутати чрез партийни листи имат слаби знания за ръководене на държава, защото са подредени в листите не по оценки за компетентност, а по популярност или ходатайства. Тези хора не могат да правятреформи, защото не осъзнават проблемите на нормативите, не различават, не търсят и не знаят съществуващите оптимални решения на проблемите. Глупаво е да се мисли, че проблемът е решим само с преференция – с маркиране на определен депутат в листата.
Сегашните парламентарни диктатури не могат да решават даже сравнително прости, но ключови проблеми като: проблемът “за равен труд равна заплата, осъвременявана ежегодно с процента на инфлацията”; проблемът „балансиране на пенсиите с пенсионни вноски на работещите”; многобройните проблеми на потребителите. Натрапват на избирателите нови недомислени закони или закони, изгодни за тях и за техните явни и тайни спонсори. И законите, спазарени на тристранката – правителство, работодатели и профсъюзи, не хармонизират интересите на социалните групи и създават изкуствени конфликти.
Всички проблеми са решими чрез ефективен контрол на представителните власти от народа, който контрол е възможен с допълване на тристранката с представители на протестиращите и с прерастването й в четиристранка – правителство, работодатели, профсъюзи, протестиращи.
Сегашните представителни власти са доволни от политическото статукво, сервиращо им тлъсти заплати, комисионни, премии, привилегии и освобождаващо ги от всякакви отговорности за нанесени на гражданите щети,и за пропуснати ползи от некадърно ръководене.
Големият проблем на спонтанно възникващите граждански сдружения се крие в използваната от техните организатори примитивна технология за самоорганизиране. Чрез социалната мрежа Фейсбук могат да се създават приятелства, да се правят митинги и шествия, но не могат да се формулират адекватни искания на протестиращи. На старомодните “кръгли маси” се стига до сбивания за микрофона, но не и до ясно формулиране на проблемите, а още по-малко – до техните съществуващи оптимални решения. Митингите и шествията не са нацелени към постигате на мечтаната от народа нормална държава, определена от адекватна конституция.Това се обяснява с политическото и ръководното невежество на лидерите на протестиращите и слабото познаване на организиращите възможности на Интернет.
Алтернативната власт „Граждански сдружения“ става ефективна само когато сдруженията са консолидирани и коалирани от общи искания и конкретни предложения за решаване на проблемите. Консолидация на гражданско сдружение е осъществима чрез организационната форма Интернет клуб, функционираща по процедурата – Задочно (офлайн) дебатиране, базирана на софтуера Имеил. Задочността на дебатирането автоматично води до кратки, делови и добре обмислени мнения, адекватни оценки, реплики, дуплики, каквито са невъзможни при онлайн дебати. Автоматично се получава достатъчен архив за анализи и оценяване на предложенията, картотека на предложенията и публикуване на оптималните в сайта на сдружението.
Достъп до клубовете трябва да имат само граждани, на които е казана от ръководителя (модератора) на дебата паролата на имейла. Тайните клубове имат привлекателността на конспирациите. Ефикасна защита на клуб от шпиони хакери и бърборковци се постига с непробиваемо криптиране на дебатите чрез вече съществуващ софтуер.
Социолози и журналисти доста честно не различават оптималните решения на проблемите от дилетантските мнения. Радиа, телевизии, вестници, сайтове натрапват на своите потребители политически скандали, клюки, примитивни коментари на социални процеси или призиви на висши ръководители от вида “Да запретнем ръкави и да подредим къщичката си !”. Вместо анализи на предизборните обещания забавляват избирателите с прогнозите за спечелване на изборите, с договори за провеждане на свободни и честни избори и пр. Вместо пълна информация за доходите, включваща средната им стойност и дисперсията – определител на величината на съсловието със средни доходи, съобщават поредното класиране на държавите по бедност.
Гражданските сдружения доказаха своята ефективност при сваляне на некадърни правителства. Тя може да бъде повишена чрез легитимно участие в четиристранка, съчетано с предложения на оптимални нормативи.
Венелин Чалъков
