Институциите са като колите. Най-добро изпитание за качеството им са бурите и ямите по пътя. От началото на месеца Франция се друса в непозната до сега политическо-медийна турбуленция. Скандали в 200-та годишната Република редовно е имало, но три наведнъж – никога.
.
Аферата „Бернар Тапи – Креди Лионе” е истински съдебен сериал. В него всяка развръзка е предпоследна. Ако авторът на „Граф Монте Кристо” – Александър Дюма беше жив, той сигурно щеше да напише книга, посветена на Бернар Тапи. Подобно на Едмон Дантес, „Нанар” (както го наричат неговите приятели) е роден в Марсилия, през 1943 г. Баща му е стругар, а майка му – санитарка. Тапи е най-оспорваната публична личност във Франция. Ако половината французи го считат за гениален, за другата половина той е само мошеник. Без престижна диплома, той започва да си изкарва хляба като продавач на телевизори. В последствие отваря магазин за поправки. Този първоначален успех го мотивира за предприемане на други бизнес начинания в най-различни области. Общителен и надарен с физика на киноактьор, Бернар Тапи се катери бързо по социалната стълба. Появява се за малко на телевизионния екран като водещ. Опитва късмета си и в шоубизнеса. Банкерите следят внимателно самоукия талант и го насърчават. През 1990 година с тяхна помощ Тапи купува полуфалиралия немски гигант за спортни дрехи ADIDAS за около 260 милиона евро. Името му гърми по всички медии. Успехът на този типичен пролетарски син привлича вниманието на Франсоа Митеран. Той му предлага поста на Министър на града (по-скоро на предградията с проблеми) с едно условие: да напусне бизнеса. Тапи приема и продава ADIDAS на банката „Креди Лионе”, тогава държавна, за около 350 милиона евро. Работата му като Министър също се увенчава с успех. Всяко посещение в предградията е съпроводено с изблици на малчугански ентусиазъм. Освен министър, Тапи е президент на футболния клуб на Марсилия – „Олимпик”. С него популярният политик печели Шампионската лига през 1993 г., побеждавайки на финала „Милан АС“. Това е последната победа на Тапи. Успехите му не се харесват на всички, на първо място на „Асовете” на левицата. Бернар не е от тяхното котило. Прекалено свободен, той често е извън контрол. Напуснал министерството, роденият предприемач внезапно е затрупан от административни проблеми, свързани с дългове. С необичайна бързина той е деклариран в състояние на личен фалит. Цялото имуществото на Тапи се разпродава на търг. Това изглежда не задоволява враговете му. Неговият покровител Франсоа Митеран издъхва през 1996 година. Тази дата съвпада с влизането за 10 месеца в затвора на популярния „Нанар”.
На 17 ноември 1995 г. на борсата във Франкфурт, ADIDAS отново е продаден, но този път за 1,6 милиарда евро. По необясними причини, цената му за 5 години е умножена 6 и половина пъти. Бернар Тапи разбрал, че е бил „извозен” започва съдебна процедура срещу „Креди Лионе”. След девет годишна борба през 2008 година, „Нанар” за всеобща изненада осъжда банката благодарение на арбитража на частен съдебен трибунал. Обезщетението за търговските и моралните щети възлиза на 400 милиона евро. Тази сума е изплатена от държавния бюджет, защото по времето когато са се развивали събитията, „Креди Лионе” е била държавна собственост. Следователно плаща френският данъкоплатец. Бързината с която министърът на финансите през 2008 г., Кристин Ла Гард, подписва чека на Бернар Тапи, е необичайна. Това съвсем „гладко” превеждане на огромна сума пари буди съмнение за намеса от „по-високо”. Над Ла Гард стои само президентът на Републиката – Никола Саркози. Според някои журналисти, Саркози е дал рамо на жадния за отмъщение „Нанар”. По този начин бившият президент би могъл да разчита на подкрепата на Бернар Тапи за бъдещите избори през 2017 година. Под натиска на журналистите, магистратите започват съдебна анкета, която за сега приключва с няколко поредни обиска в апартаментите на настоящата директорка на МВФ – Кристин Ла Гард и на бившия президент Никола Саркози.
На 16 юни 2010 г. информационният сайт MEDIAPART публикува текста на магнетофонен запис, направен скришом в дома на най-богатата французойка Лилиян Бетанкур. С 20 милиарда долара в банката, собственичката на l’OREAL е най-богатата европейка и третата в света според FORBES. От записа се разбира, че неин гост е министърът на труда Ерик Вьорт, чиято съпруга Флоранс работи като данъчна съветничка при госпожа Бетанкур. В техния разговор става дума за банкова сметка в Швейцария и един частен остров в Индийския океан. В последствие се оказва, че тези авоари не фигурират в данъчната декларация на милиардерката. Благодарение на журналистите от сайта MEDIAPRT, информацията стига до ушите на прокуратурата, която започва веднага дело за укриване на данъци. Съдебната лаборатория LIPSADON потвърди автентичността на гласовете. Подобно на брашнен чувал, аферата „Бетаркур” се оказва с няколко различни прегрешения. След първото дело, за „укриване на данъци”, прокуратурата започва второ за „конфликт на интереси”. То цели връзката между министъра Вьорт, съпругата му – Флоранс и „инвестициите” на госпожа Бетанкур.
На 24 март 2013 г., съдията следовател Жан-Мишел Жантил, след поредица унизителни за бившия президент разпити, открива ново дело, този път срещу Никола Саркози, с обвинение за „Финансова злоупотреба с неадекватен поради напреднала възраст човек”. В последствие медийната олелия от взаимни обвинения между привърженици на съдебната независимост и защитници на Саркози достигна върхове. Всъщност Жан-Мишел Жантил разполага само с една призната от Саркози среща с Лилиян Бетанкур, състояла се през февруари 2007 година в дома на милиардерката. Според магистрата имало е още няколко срещи и тяхната цел е била изтръгване на пари от 90 годишната богаташка необходими за кандидат президентската кампания. Саркози направо побесня. Обиден на пресата, той избра Фейсбук за да се отбранява. „Аз бях разпитван 22 часа – пише той – четири пъти обискиран, личния ми бележник – копиран! Стъписвам се пред това следователското настървение към мен!”. Неговото оплакване отекна като сигнал за помощ. Съпартийците му се изправиха като един срещу „съдийското своеволие” и жалбите против провинциалния съдия-следовател заваляха като дъжд. (Жан-Мишел Жантил е на база в Бордо.) Точно когато в обществото се създаваше впечатлението, че социалистите си разчистваха окончателно сметките с десницата, избухна третата политическо-финансова бомба – аферата „Каюзак”.
Франсоа Оланд се слави с изключителната способност да дозира личности с различни качества в екипа си. Така на финансите бе поставен минаващият за мекушав Пиер Московици, а на бюджета – привидно железният Жером Каюзак . Произхождаш от антифашистко семейство, последният винаги е бил в първите редици на политическите борби. Практикувал няколко спорта, между които бокс и ръгби, Жером е познат като прям и открит противник. Той е един от малкото представители на социалистите, чиито изявления се следят с внимание и уважение от десницата. Така беше до фаталния вторник 19 март. Точно в 16 ч. и 10 мин. от екрана на телефона си Каюзак научи, че прокуратурата започва анкета срещу него за „данъчна измама”. Той – човекът, представител на изпълнителната власт, отговарящ за събирането на данъци, беше заподозрян в укриване на данъци. Два часа по-късно неговата оставка бе приета от Франсоа Оланд.
Първоначално информацията бе публикувана от MEDIAPART на 4 декември 2012 г., но личността на Жером Каюзак се ползваше с такъв авторитет, че почти никой не й обърна внимание. На другия ден, 5 декември, разследващите журналисти публикуваха текст на телефонен разговор, записан (лошо) преди 12 години. В него се говори за сметка в швейцарската банка UBS. Според тях, един от гласовете е на Жером Каюзак. По времето, когато това става, настоящият министър на бюджета работи като консултант за няколко лаборатории в частния сектор. Следователно не става въпрос за „конфликт на интереси”, а евентуално за недекларирани доходи. Въпреки това прокуратурата започва предварителна анкета само два дни след информацията на MEDIAPART. Няколко близки от обкръжението на министъра са привикани на разпит. Според специалистите от LIPSADON гласът от записа е 60% на Жером Каюзак. След три месечно разследване, съдиите-следователи считат, че събраните доказателства са достатъчно убедителни, за да преминат към официално съдебно разследване за укриване на данъци от страна на министъра на бюджета Жером Каюзак.
Френското общество следи с голям интерес развитието на скандалите. Смелостта на журналистите и принципността на магистратите увеличават доверието в институциите, но не и в политиците. Залите, в които провежда митингите си Жан-Люк Меланшон, стават все по-тесни. От другата страна на политическия кантар Марин льо Пен жъне недоволството на данъкоплатците. В последните частични избори (24.03.2013 г.), кандидатката на Националния Фронт се класира втора след победителя от UMP, оставяйки зад себе си всички други партии. Загубата с 48,5% срещу 51,5% (на победителя) е предвестник на бъдещи сътресения в политическия пейзаж на Франция. Това означава, че френските институции скоро ще бъдат изправени пред нови още по-големи изпитания.
Допълнение: Още в първите дни на април стана ясно, че френските прокурори са установили наличието на сметки в Швейцария и Сингапур на министъра на бюджета. Жером Каюзак мигновено напусна министерския си кабинет и след като публично призна, че е лъгал, остана на разположение на магистратите.
Божидар Чеков
Париж, 5 април 2013 г.
