Във въздуха витаят няколко въпроса. Някои от тях особено натежаха след „токовите” протести, падането на правителството на Борисов и насрочване на избори на 12-ти май. И какво сега? И какво от това? Какво ще се промени? Нищо. Нали отново ще се възпроизведат същите гниди, виновни за 23-годишния геноцид.
В първите дни от протестите прозвуча главното. Хората крещяха, искаха: „Всеки политик, всяка политическа партия, участвали в 23-годишното управление-грабеж, да се отстрани от властта и повече никога да не се допуска до нея”. Справедливост и възмездие – това е мечтата, най-съкровеното желание на жертвите на геноцида. Това е и най-големият кошмар за шайката разбойници от олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати.
Веднага наизскачаха платени журналя, политолози, социолози и други проститутки от екрана на телевизорите. Смениха ги мазни, слузести физиономии от политическия бардак. И всички ни обясняваха, доказваха и убеждаваха, че без тях не можем. – Нямало как. Не било измислено нищо друго. Ха-ха-ха, бяха толкова жалки, така им личеше, че се страхуват. Ами ако вече сме прозрели, че можем без тях, и на всичкото отгоре знаем как да се отървем от паразитите. Едновременно с алабализмите, пуснаха в ход кампания по дискредитиране на всеки потенциален водач на протестите.
На 12-ти май системата ще направи опит да се възпроизведе. Политически трупове като Борисов, Станишев и всички останали членове на организираната престъпна група вече не обещават справедливост и възмездие. Сега лозунгът за балъците е „Работа!”. Щели да откриват нови работни места и да увеличат доходите на българските граждани с цели 5 лв. … и други подобни идиотизми. Целта е, ако са останали още зомбита, да ги преброят. В крайна сметка след нови 23 години някой друг Бойко или Сергей ще разтяга същите локуми.
Ясно е, че винаги ще има заблудени, които ще гласуват срещу себе си и децата си, тоест за престъпниците, ограбили България. Ясно е, че ще има винаги и пасивни наблюдатели на собствената си смърт. Но също толкова ясно стана, че вече има огромно количество смели, свободни и достойни българи. Партийните талибани ще стават все по-малко, колебаещите се страхливци – също, а прогледналите ще се увеличават. Тези процеси са необратими. Неизбежно е. Безграничната алчност и нагла безпардонност на шайката разбойници, които откраднаха България, са най-голямата гаранция за приближаващите справедливост и възмездие.
Корумпираните свине и господарите им не могат сами да се самообвинят и самоосъдят. Ще стискат до последно клона, кокала, черпака. Всичко, до което крадливите им ръце са се докопали. Но ще дойде ден, когато на улицата ще излязат милиони свободни и смели българи и ще наложат мечтаните справедливост и възмездие. В този ден протестите няма да са само срещу сметките за ток, вода, парно, цените на лекарствата, липсата на работа, трагикомично ниските доходи… В този ден гневът на събудилите се българи ще бъде срещу причината за всички беди. Срещу организацията на чудовищата и злодеите, приватизирали живота ни. Срещу змийското гнездо от безскрупулни олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Гергов, Ковачки, бургаския блудник Тонко Фотев и други, срещу техните корумпирани и зависими слуги – политици и магистрати-кривосъдници. От този ден вече няма да се спекулира с това, че нямало пари за нищо. Има. Милиардите, откраднати от ОЧЗ, ще се върнат обратно в държавната хазна, тоест на българските данъкоплатци, от които са откраднати за 23 години геноцид.
Кога ще дойде денят на справедливостта? Това зависи само от нас. Може да е утре, след месец или след година. Само от нашата ежедневна съпротива, от нашата решителност и твърдост зависи кога ще престанем да бъдем най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Не бива да чакаме, няма какво да чакаме. Ние сами можем и трябва да извоюваме по-добрия живот за нас и нашите деца. Наш дълг и отговорност е да решим на коя дата ще празнуваме Денят на справедливостта.
Ивайло Зартов,
10 април 2013 г.
