В Гранитна зала на Министерския съвет днес, 10-ти април, се проведе второто заседание на Гражданския борд към министър-председателя и министър на външните работи Марин Райков (Изборен борд). Целта на сформирането на борда е той да подпомогне премиера и служебното правителство в усилията и решимостта им да организират честни и прозрачни парламентарни избори.
Снимка: Меdiapool
.
Централната избирателна комисия (ЦИК) обаче бойкотира второто заседание на Изборния борд.
В писмо до Гражданския борд председателят на ЦИК Красимира Медарова посочва, че исканата от борда информация за извършеното досега по подготовката и организацията на вота може да бъде открита в сайта на ЦИК.
Съобразно измененията в Изборния кодекс дейността на Централната избирателна комисия е изцяло прозрачна, тъй като заседанията й се излъчват в реално време, решенията на комисията се публикуват веднага след приемането им, както на сайта на ЦИК, така и в бюлетина на БТА, пише Медарова.
Изборният кодекс предвижда също така участие на регистрирани в ЦИК наблюдатели – както на български неправителствени организации, така и международни наблюдатели, посочват от Централната избирателна комисия в писмото до Гражданския борд за свободни и прозрачни избори.
“Цялостната работа на ЦИК може да бъде наблюдавана от всички интересуващи се. При наличие на интерес по въпроси, включени в дневния ред на заседанията на ЦИК, биха могли да присъстват наблюдатели – упълномощени членове или упълномощени представители – на регистрирани в ЦИК български неправителствени организации, каквито са и част от участниците в Гражданския борд”.
В ЦИК към моментa са регистрирани 6 неправителствени организации, които да участват със свои наблюдатели в изборния процес.
Това са Институт за развитие на публичната среда, Федерация на независимите студентски дружества, ГИСДИ, сдружение „Прозрачност без граници”, сдружение „Асоциация за реинтеграция на осъдените лица”, Институт за социална интеграция.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също ще има 27 наблюдатели, ще има наблюдатели и от Парламентарната асамблея на Черноморско икономическо сътрудничество.
Ето няколко новини от второто заседание, предизвикани от питания на присъстващите представители на неправителствените организации.
Антоанета Цонева ( Институт за развитие на публичната среда) попита от името на Обществените съвети на българите в чужбина дали почетните консулства ще се третират като дипломатически представителства и колко заявления за гласуване трябва да бъдат изпратени от нашите сънародници зад граница, за да бъде открита избирателна секция там.
Отговорът на представителя на МВнР Иван Сираков бе следният:
Независимо от писмото от министъра от 5 октомври 2011 г., за да се открие в почетно консулство изборна секция, са необходими не по-малко от 100 заявления, а не както при другите дипломатически представителства – само 20 бр.
По въпроса за възможния брой на изпратените заявления в един плик, неговият отговор бе, че до 1-ви април броят е бил неограничен, но след тази дата се приемат само по едно заявление в плик, на който има пощенско клеймо.
Проф. Михаил Константинов направи предположение, че е възможно част от копирните машини в избирателните секции да не заработят. Предложено бе протоколите да се изпращат не по факс, а във ПДФ формат.
Г-н Сираков подчерта, че техниката в секционните комисии в чужбина ще бъде тествана ден преди това и едва ли ще има необходимост от промени в наредбите преди да е наложена от практиката.
Много от българските обществени организации зад граница са предложили и ще подсигурят секциите с техника, като вероятно само за Испания и Турция ще се наложи да се наеме допълнителна техника.
До днес съгласие за откриване на изборни секции са получени от 65 държави, а реален потенциал според подадените молби за разкриване има поне в 45 от тях (карта към всички подадени гласове към момента – линк)
Важна новина от заседанието на Гражданския борд за честни избори е тази, че всеки български гражданин може да подаде заявление до ГРАО и да поиска проверка сред записите на партиите и коалициите, които вече са проверени (около 700 000 подписа) дали той фигурира. И ако с неговите лични данни е злоупотребено от някоя партия – да потърси правата си. (Как да проверите за злоупотреба може да научите тук – линк.)
Зам. главна прокурорка Ася Петрова се закани, че е възможно да започне проверка срещу председателя на ДСБ Иван Костов. Това стана след питане на бившия шеф на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов по време на заседанието, във връзка с публикация във в. „Преса“, че Костов е поискал над 1 милион лева от Надежда Нейнски като гаранция за лоялност за съставяне на предизборна коалиция.
„Явно има такива данни. Това е основание прокуратурата да се самосезира и да поиска проверка“, отговори Ася Петрова.
Марин Райков не присъства на дебата, като бе заместен от вицепремиера Екатерина Захариева, която поради заетост го напусна по-рано от края му. На следващото заседание ще бъдат поканени и представители на ЦИК, СЕМ и обществените медии.
По материали от други медии,
Еurochicago.com
