“Изборни манипулации може да има в избирателните комисии, чиито членове са представители на политическите сили. „Информационно обслужване“ не брои бюлетини, а обработва протоколи от РИК и СИК.“ Това напомни в интервю за Би Ти Ви директорът на фирмата проф. Михаил Константинов, за чиято оставка настояха БСП и ДПС.
Константинов гарантира, че нито досега е имало, нито в бъдеще ще позволи манипулации в изборните резултати. „Ние съхраняваме около 50 000 първични документа от последните четири избора от 2007 г. досега. Аз твърдя, че няма нито един документ, манипулиран от „Информационно обслужване“ – заяви Константинов и обясни, че всеки, който твърди обратното, е лъжец и клеветник. „Документите се съхраняват физически, има и достъпна база данни, аз твърдя, че те съвпадат напълно“. Според него България е допринесла съществено към теорията на клеветата – да бъде обвинен някой за бъдещи действия, коментира още нападките на БСП и ДПС към себе си Константинов.
Професорът се и закани, че ще съди всеки един клеветник, който твърди, че изборите се фалшифицират. Но има една турска поговорка: „Никога не е късно да станеш за резил.” Време е да му я напомним на професора. Защото историците помнят и могат и да припомнят миналото.
През юни 1990 г. за пръв път след рухването на комунизма се проведоха първите уж „демократични” избори за Велико Народно Събрание. То прие сегашната конституция, на която й сърбаме попарата вече 23 години и която пловдивските протестиращи правилно изгориха на площада по време на демонстрациите. Точно след тях започна горещото политическо лято – 90-та година. Защото изборите бяха „нагло и безсрамно фалшифицирани”. Думите не са мои, те са на двамата автори Никола Вълчанов и Михаил Константинов, употребени в една от поредицата им статии, разкриващи фалшификациите на изборите, публикувани във вестник „Демокрация”.
В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов („Демокрация“, бр. 144 от 19 юни 1991 г.) те писаха дословно: „… Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена „Избори-90“? Първо, благодарение на немарливостта на известни служби, информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. „Демокрация“ от 10 юни 1990 г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в „Демокрация“ от 10 юни 1991 г. И второто, досега такъв материал практически не можеше да мине.“ (курсивът мой – А.Д.)
Както е казано, който има очи да гледа, който има уши – да слуша. Трябва да призная, че поредицата им статии бяха впечатляващи – с много факти и аргументи, логически обосновани. Те разкриха отлично механизма на фалшификациите на изборите. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Изборите просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми. (Една вметка, сега извън България има два милиона българи, каква възможност за „фантоми“ главно на емигриралите по време на „голямата екскурзия” български турци!)
Само някои елементи от технологията на фалшификациите:
– Първо, в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините;
– Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят;
– Трето, райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони;
– Четвърто, гласове на „извънпарламентарните партии“ са прехвърляни към червената сметка;
– Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено;
– Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи.
И така нататък, и така нататък. Описали са го проф. Константинов и математикът Вълчанов, не съм го писал аз. А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и фино. Нищо подобно – те бяха нагли, очевадни и просташки – като всичко, правено някога от комунистите.
По-интересен е въпросът защо бяха допуснати публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков и другите разобличаващи фалшификациите. Все пак от изборите през юни 1990 г. до лятото на следващата 1991 г. беше пълно мълчание по темата. Моето обяснение е, че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС, за да плашат комунистите, че може да се поиска ревизия на изборните резултати. Статиите бяха предупреждение какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата СДС и БСП – разпускане на ВНС и нови избори (които СДС се надяваше да спечели). В момента, в който това беше договорено, трибуната на в. „Демокрация“ беше отнета от донкихотовците. „Изтъка си платното, подритна си кросното“, е казал народът. И понеже тогавашният главен редактор – Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на „Демокрация“, докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991 г. беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника.
Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991 г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990 г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие, поне в началото. Резултатите, до които се добра комисията им, бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече, те създадоха компютърна програма „Фантоми“, в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати (от общо 400) от ВНС са избрани с фалшификации.
Някой да е чувал за тази програма? (виж по-долу*). Впоследствие ги „нахраниха“, като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати – срещу добро заплащане, естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Даже в последната им статия „Нужна ли е истината за изборите от 1990 г.“ („Демокрация“, бр. 69 от 21.ІІІ.1992 г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. В края на 1992 г. като видях, че Константинов и Вълчанов замлъкнаха или им запушиха устите, аз седнах да проучвам фалшификациите и открих, че ВНС е нелегитимно не само заради фалшификациите, но и поради брутални нарушения на конституционната и законова уредба, при които е „избрано” и приема новата конституция. Резултатите от проучванията си публикувах в разследването „Големият заговор”. Този текст беше написан през есента на 1992 г. Противно на някои очаквания, беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992 г. до 13 януари 1993 г. на вестник „Царство България“ в 10 000 тираж. Можете да го видите тук.
Но, разбира се, при тогавашното управление на Беров („Мултигруп, БСП и ДПС”) нищо не можеше да се направи. Така темата с механизмите на фалшифициране на изборите потъна.
Но фалшификации имаше и на изборите от октомври 1991 г. Паралелното преброяване на „Подкрепа“ показа 4 до 6 % преднина на СДСq вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 – 125 депутати.
Фалшифицирани бяха изборите и през 1994 г., когато дойде на власт Жан Виденов и разсипа страната.
Фалшифицирани бяха изборите и през 2001 г. когато цяло денонощие коалицията Гергьовден – ВМРО беше парламентарна група, и депутатите им приемаха поздравления по телефоните и лееха шампанско, а на сутринта се оказа, че са вън от парламента „с малко, но завинаги”. Това принуди НДСВ вместо тях да вземе за партньор ДПС, което докара всички последващи беди за България.
Фалшифицирани брутално бяха и местните и президентски избори през 2011 г. Лично съм свидетел на това, защото от 17 септември до 7 ноември 2011 г. бях временен кмет на Пловдив и знам целия механизъм на герберасткото правене на избори.
Това ще е и темата на следващата статия: „Престъплението – избори 2011 г.”
Та, господин Константинов, ако ти си забравил какво си говорил и писал през 1991 г., аз не съм. Както казват турците: „Никога не е късно да станеш за резил.”
Александър Долев,
–––––––––––––––––––––––––
* Авторът пояснява в послепис под текста, че е единственият в България, който има програмата „Фантоми“. „Ако някой иска да провери думите ми, може да я свали оттук и инструкциите оттук. Само че е под DOS и ще му трябват стари програми, за да я отвори. Но доказателствата за фалшификациите са тук. Историците сме паметливи… И не ме питайте откъде и как я имам!“ – пише още той.
Това за представителите на СДС (и коя да е партия) в секционните комисии е доста несериозно да се вярва, че същите са отишли там, за да защитават истината за партията, която представляват. Доста такива съм виждал, които са отишли за хонорара и си го признават без страх. Затова манипулациите в секционните комисии са не само чести, но там е най-сигурно място за манипулация – при създаване на изходния първичен документ, протокола.
А за Михаил Константинов, когото уважавах, не ми се ще да го чуя след минаването му от година в лагера на най-силните защитници на милиционерската ГЕРБ и онзи със съмнителното минало на наркотрафикант.
Последно, сегашните избори ще бъдат решени от купените гласове – наблюдавам шетането по махали (не само циганските) и многото пари на ГЕРБ, които без никакъв срам и страх демонстрират многото пари с пищни шоута, обикалят да си купят гласовете.
А специално за Красимир. „Нарича се “anecdotal evidence”. На български – “единичен случай”. Хващаш едно от хиляди събития, и твърдиш че след като то се е развило така, то и другите хиляди са се развили така.“ Прав си, на аз съм бил мажоритарно избран районен клет, пропорционално избран общински съветник. Избран на общинска сесия временен кмет на Пловдив и съм организирал изборите 2011 г. Участвал съм във всички досегашни избори от 1990 г, досега в Пловдив и София като застъпник, член на СИК, секретар на СИК, заместник-председател на СИК, председател на СИК, пак застъпник, преброител в партиен щаб на паралелно преброяване, организатор на избори като районен и общински кмет и т.н При това във всички избирателни системи в България досега – смесена – мажоритарно-пропорционална, мажоритарна (за кметове) чиста пропорционална, пропорционална с преподреждане на имената. И пак пропорционална с мажоритарни депутати и пак пропорционална.
Както е казал Еклесисаст: „Който трупа познание, трупа печал!“
Като съдя по себе си, много е бил прав.
Скъпи сънародници,голямо извинение към всички, които се опитваха да свалят програмата „Фантоми“, досега неуспешно. Бях объркал настройките на поверително сваляне с код. Сега ги направих „публични“. Вече се сваля свободно от всеки. Но ще Ви трябва ДОС за да я инсталирате. Ще потърся и стария архиватор АРЖ да го поставя на страницата за удобство. Забелязах, че инструкциите не се отварят в док файла, защото е стара версия. Имам конвертор, ще се постарая да ги преобразувам в юникод и ще ги сложа на блога за сваляне. Историците не забравяме миналото.
Поздрави на всички Ви в Америка и дръжте високо знамето на българщината!
„Спасението е в ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ! Единственото, с което можем да си помогнем, е да го въведем НЕЗАБАВНО! Това ще ги спре, но не се чу и дума за това.
Дотогава ще ни мачкат и ще предават безнаказано интересите на България в полза на Русия, а ще насочват общественото внимание в погрешна посока, както си искат.“
Абсолютно точно!
В САЩ от дестилетия се гласува чрез специални машини, и поне досега почти не се е чуло за фалшифициране на изборни резултати.
Електронното гласуване просто е усъвършенствуване на този доказал ефикасността си начин на гласуване. В България обаче вече са похарчени над 100,000,000 лева за т.нар. „електронно правителство“, без да има какъвто и да е резултат; очевидно това не е случайно, а е целенасочена политика и практика на плутократите (кой знае защо – от простотия навярно – величаени в медиите като „олигарси“), за които откритостта е противопоказна – те виреят само в мъглата и пушилката, която сами създават.
За съжаление населението е дотолкова заслепено, че генетически отказва да разбере, че взема участие – вече 69 години – в ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР!
После за поредни четири години реве и се тюхка за трагичното си дередже. Което само си е докарало с неспособността си да мисли и разсъждава логически.
Жалкото е, че покрай дивотията на несмисленото население (болшинството) страда и Народът (малцинството).
Популизмът е по-страшен и от чума…
От https://docs.google.com/file/d/0B5GM-qIkNWHyMjA0SzM0c0xtaDQ/edit:
„За да не е съвсем скучно, може да се каже, че опозиционният депутат Стоян Ганев е избран незаконно и да станат дебати в залата (всъщност незаконно е избран депутатът от Пловдив Иван Костов, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците по-нататък за да стане премиер. През периода 1995 – 1999г. бях кмет на Пловдивския район „Южен“ откъдето пет години по-рано мажоритарно беше избран за депутат Иван Костов и попаднах на интересни документи, но по тях ще пиша отделен материал. А. Д.)“
Е това ще ми е много интересно да прочета! Засега съм още в началото на „заговора.пдф“ и ми се отвя главата.
/Продължение/ От Общинската избирателна комисия, при неизлизащата проверка, веднага предложиха луфтът да се обере от невалидните бюлетини, на което категорично се възпротивих.
Часът беше три след полунощ, те ни заплашиха, че няма да ни пуснат до утре, ако не подпишем така предложената от тях манипулация , но аз ги заплаших, че ще извикам пресата, което явно ги стресна, и стигнахме до решение да се отворят чувалите и да се броят бюлетините отново.
Проверката показа точно с 12 бюлетини по-малко за БСП и бройката излезе. При попълването на предългите протоколи нямаше как в секцията да броя и всички 800 бюлетини, а се доверих на съобщаваното от останалите членове. При прецизното броене пред събралите се куп свидетели и сеирджии истината излезе.
Това е случай, който се опитват да мамят пред очите ти, а какво остава в глухата провинция.
Дори група хора да се уговорят да гласуват с невалидни бюлетини, няма гаранция, че няма да ги подменят, защото ОСТАВАЩИТЕ, НЕИЗПОЛЗВАНИ БЮЛЕТИНИ НА СЕКЦИЯТА НЕ СЕ ЗАСИЧАТ КАТО БРОЙКА и няма никаква гаранция, че вотът няма да бъде изметнат най-неблагоприятно, а подписите на гласувалите ще е положен в избирателните списъци! От там няма НИКАКВА гаранция как ще му броят гласа.
Дори да има присъствие на повече наблюдатели, БСП (и не само те)са обиграни мошеници и следенето в ръцете им само ще ги затрудни, но няма да ги спре!
Спасението е в ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ! Единственото, с което можем да си помогнем, е да го въведем НЕЗАБАВНО! Това ще ги спре, но не се чу и дума за това.
Дотогава ще ни мачкат и ще предават безнаказано интересите на България в полза на Русия, а ще насочват общественото внимание в погрешна посока, както си искат.
Изказване на дългогодишен член на секционна избирателна комисия от квотата на Сините
Как БСП лъже в деня на гласуването:
Като дългогодишен член на секционна избирателна комисия от квотата на Сините – вярно, в най-червения квартал на София ХХХХХ, се натъквам всеки път на една и съща картинка: уж трябва в СИК да има представители на всички политически сили, но от ДПС, „Атака“, РЗС и др. все нещо става с предварително обявените имена и от
Общината поставят служебни заместници, все от БСП – познават се по провизиите, които им носят на всички вкупом. Същите провизии получават и разрешените за дадена секция по един от партия наблюдател, застъпник, представител, плюс член от ГИСДИ – всички възможни видове странични присъствуващи – ВСИЧКИ ОТ БСП!! От другите партии, както казах, няма членове на СИК, какво остава за допълнително присъствие. /от ГЕРБ не ги броя, тъй като се намира по някой заблуден член на СИК, но той обикновено е доведен от началника си по месторабота, който наминава да го наглежда, и не знае на кой свят е, да не говорим за някакви компетенции. В течение на деня обикновено се проявяват или с комунистически възгледи, или се съгласяват с политиката на Сините, но никога нямат собствена физиономия./
В тази атмосфера протича изборният ден. Обикновено от сутринта изчезва една бюлетина с печата на секцията – не излиза бройката, уж случайно, после, към 3/4 от изборния ден, тази бюлетина се появява, което свидетелства за метода „индианска нишка“ – една бюлетина изчезва от секцията и се попълва навън, като се дава на гласуващ по определен черен списък срещу пари, а той за доказателство, че я е пуснал, трябва да върне дадената му от СИК празна, със същия автентичен печат, която е предавана, предварително попълнена, на следващия от черния списък и т.н.; но за сам човек е невъзможно да се справи срещу това. С броенето идва ред и на попълването на протоколите. На последните избори през 2011г. БСП се опитаха да пробутат 12 бюлетини към своя вот – толкова бяха невалидните бюлетини.
„Конституцията е легитимна, не защото е била гласувана по легитимен начин, а защото де факто е била призната от всички политически сили, след това.“/b>
Така значи: ще си приемаме нелегитимни конституции – Димитровска-Живковска-„Демократична“ – и ще ги обявяваме за легитимни, понеже били признати от всички политически сили…
И кои са тия „всички политически сили“? Не са ли същите, които са ни изтипосали фактически текст, нарекли го „конституция“ и след това го припознали като юридически легитимен?
По силата на тази Живко Сталева логика приемат и останалите произтичащи от „конституцията“ закони и подзаконови нормативни актове. Престъпниците „легитимират“ чрез последващи престъпления фактическото си нормотворчество, вкл. и институциите, изграждани върху тази нелегитимна, ПРОТИВОПРАВНА, фактическа основа – парламент, правителство, съд, прокуратура, следствие – въобще „държавна“ администрация.
Сега разбрах защо във всички държави има мафии, но
САМО В БЪЛГАРИЯ МАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА!
Търчете, гласувайте – без значение за кого! Вашият патриотичен дълг е да гласувате за статуквото на фактическото положение, наложено ви от единството на политическите сили, т.е. от МАФИЯТА.
На что стадам дары свободы –
их надо резать или стрич…
От първия час на срещата ми с членове на „новата емиграгция“ разобличих двойнствената игра на самовлюбеният математик Михайл Константинов, измислил най-обърканата избирателна система, която съм виждал. Получих само упреци,че не съм разбрал неговата положителна роля в защита на емиграцията, на синините и на антикомунистите. Тези които ми ги писха тези работи, дано си ги припомнят днес,за да не се подлъгват те самите, но и други хора които ги четат и слушат…
В протокола на секционната избирателна комисия се пише кой каквото си намисли – нищо общо няма с преброените гласове!
Затова САМО ВЕДНЪЖ са броени повторно бюлетини и то само от едно място – резултата бе корекция в мандатите. Ако се направи ТОТАЛНО, последствията за изборния резултат ще са ужасяващи… 😉
На анлийски има термин за „метода“ с който автора на статията „доказва“ тезата си – говоря относно изборите след 2001-ва, за преди това не мога.
Нарича се „anecdotal evidence“. На български – „единичен случай“. Хващаш едно от хиляди събития, и твърдиш че след като то се е развило така, то и другите хиляди са се развили така.
Бил съм в секционна комисия през 2005-та. Да се фалшифицират избори е нужна договорка на ВСИЧКИ членове на СИК. Нещо повече – тъй като оригиналните бюлетини се пращат в ЦИК, при проверка те трябва да излязат както като общ брой, така и като брой гласували по пратии.
И още – трябва да са са подпечатани от 2 (два печата) , като единия се удря преди влизане в тъмната стаичка , а другия след това.
Значи комисията не само трябва да се наговори. Но трябва също трябва да седне, да подпечата „новите“ бюлетини, да ги „изгласува“ и да ги вкара вместо другите (които да унищожи).
Това е лесно.
Но:
1) ОТКЪДЕ комисията ще нужния брой в ПОВЕЧЕ, при това ОРИГИНАЛНИ бюлетини?
Ако такива бъдат изпратени в твърде много комисии, то това ще бъде забелязано от наблюдатели и застъпници.
Ако пък са малко – тезата за фалшифициране пропада защото с малко на брой допълнителни и фалшифицирани бюлетини няма как се повлияе на изборите.
2) разбира се, най-трудно е да се обясни следното – как ще бъдат излъгани застъпниците на партиите-конкуренти?
Защото по Закон, те имат право да:
“ да присъстват в изборното помещение при отваряне на избирателната урна и при определяне на резултатите от гласуването, като му се осигурява пряка видимост при преброяването на гласовете
да получи извлечение от протокола с резултатите от гласуването в съответната избирателна секция съгласно установения образец, както и да получи извлечение от протокола на съответната общинска избирателна комисия с резултатите от гласуването в изборния район, съгласно установените образци.“
Един вид, някой тярбва да подкупи и застъпниците, и то такива на партии-конкуренти.
Това може да е възможно в някои единични случаи, но няма как да стане в мащаби да повлияе дори на изборите на един депутат.
Преди 2001-ва липсваха доста механизми, които има днес, и е възможно да са били е имало по-влиятелни фалшификации. Но се съмнявам че и тогава е имало нещо сериозно.
Дори на първите избори се съмнявам че е имало решшаващи резултатите по мащаби фалшификации. Просто ни е срам да си признаем, че ние българите не можахме да осъзнаем какво е комунизма и не искахме да го отхвърлим категорично от „страх от неизвестното и онези с брадите (опозицията)“.
Цитат от статията: „По-интересен е въпросът защо бяха допуснати публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков и другите разобличаващи фалшификациите. Все пак от изборите през юни 1990 г. до лятото на следващата 1991 г. беше пълно мълчание по темата. Моето обяснение е, че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС, за да плашат комунистите, че може да се поиска ревизия на изборните резултати. Статиите бяха предупреждение какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата СДС и БСП – разпускане на ВНС и нови избори (които СДС се надяваше да спечели). В момента, в който това беше договорено, трибуната на в. “Демокрация” беше отнета от донкихотовците. “Изтъка си платното, подритна си кросното”, е казал народът.
Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991 г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990 г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие, поне в началото. Резултатите, до които се добра комисията им, бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече, те създадоха компютърна програма “Фантоми”, в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати (от общо 400) от ВНС са избрани с фалшификации.
Някой да е чувал за тази програма? Впоследствие ги “нахраниха”, като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати – срещу добро заплащане, естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Даже в последната им статия “Нужна ли е истината за изборите от 1990 г.” (“Демокрация”, бр. 69 от 21.ІІІ.1992 г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. “
–––-
Повдигнатият въпрос е интересен, надявам се не само на мен, който по това време съм бил извън страната. Необходимо е късно дори, но да си избистрим истината.
Любо, истината ни е нужна именно заради поуките от нея. Иначе пак ще имаме избори без избор.
И накрая, за тези които не са чели скоро Конституцията приета, не само според автора, нелигитимно – линк към нея: https://www.eurochicago.com/2013/04/konstitutsiya-bulgaria/
Поуката е, че все някой вижда и все някой помни кой какви ги е вършил. Но не това определя „мейнстрийма“ 🙂 за съжаление.
За съжаление всичко е вярно. Но какво следва от това? Конституцията е легитимна, не защото е била гласувана по легитимен начин, а защото де факто е била призната от всички политически сили, след това. Времето няма да се върне назад. След месец пак има избори. Какви поуки?