Съюзът на българските писатели излезе с Позиция, озаглавена „Не тревожете духа на Вапцаров“, в която се настоява паметникът на Никола Вапцаров да бъде върнат в центъра на София. Паметникът на Вапцаров, който беше разположен в градинката на Националната художествена галерия, чиято собственост е, е бил преместен през 2011 г. в т.нар. Музей на социалистическото изкуство. В този музей са изложени и паметници и паметни плочи на Ленин, Димитров и пр.
Зам. директорът на НХГ Бисера Йосифова, която отговаря за Музея на социалистическото изкуство, коментира, че: „Няма мотив, с който да се смята, че образът и творбата са обругани“. Йосифова заяви още пред български медии, че: „Този паметник намери своето нормално място и се вписва в точния исторически период, на който принадлежи“.
Не ни е известно защо сега, а не още през 2011 г. Съюзът на българските писатели излиза с тази своя Позиция, но не смятаме, че е правилно паметникът на поет като Вапцаров да стои в музей на тоталитарното минало, до паметници и паметни плочи на тоталитарни водачи. Може паметникът на Вапцаров да е направен по времето на това минало и в стилистично отношение да отговаря на периода, в който е бил направен – но личността на един талантлив поет идеалист, бил той и с комунистически убеждения, на един разстрелян поет, от чиято смърт разни партийни величия години наред се опитваха да извличат символен капитал, няма нищо общо с тях.
Вапцаров не принадлежи на тоталитарното минало, не принадлежи на тоталитарния социализъм. Той принадлежи на читателите от не едно и две поколения, принадлежи на общия български трагичен поетически пантеон. И в този пантеон, до имената на Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски – все загинали рано български поети – има място и за неговото име. Както има място и за загиналия също без време Пеньо Пенев, или пък Александър Вутимски, чието име мнозина даже и не знаят. Във всеки случай едни от най-талантливите и чувствителни пера в историята на българската поезия са все или убити, или самоубити, или отишли си рано от болести на мизерията. Затова паметта за тях не бива да бъде играчка в ръцете на конюнктурата на което и да било време.
Еврочикаго
.
––––––––––––––––––––––––––––
.
П О З И Ц И Я
На Управителния съвет на Съюза на българските писатели
.
Във връзка с преместването на паметника на великия български поет Никола Вапцаров от центъра на столицата (до Националната художествена галерия) в т. нар. Музей на социалистическото изкуство, УС на СБП заявява:
Дългогодишните атаки срещу големия български поет не спират. В тях има много спекулации, идеологически догматизъм и национално предателство. В момента, когато в Македония се изгражда огромен паметник на Вапцаров, в България той е интерниран в покрайнините на София. Личностите, взели това решение, явно са недостатъчно подготвени в културно отношение. Не могат да допуснат, че всяка скулптура носи и внушението на околната среда, в която е разположена. Тя се натоварва с допълнителни обобщения и тогава метафората става по-силна, а тази скулптурна фигура носи много послания точно на мястото, на което беше.
Българските писатели настояват паметника на поета Никола Вапцаров да бъде върнат там, където е стоял десетилетия. Всички други решения са манипулация и пореден разстрел на поета.
Солидарност с позицията на УС на Съюза на българските писатели изразиха редица членове на писателската общност, както и чуждестранните лауреати на международната Вапцаровска награда Мануел Муньос Идалго – Испания, Максим Замшев – Русия, Бранко Ристич – Сърбия.
Драги анонимни,
Не знам дали знаете какви политически връзки и пристрастия са имали например писатели като Габриел Гарсия Маркес или диригенти като Херберт фон Караян.
Ако не можете да отделите политическите пристрастия или дори вини от измерението на един или друг талант, „късогледието“ си е ваше.
Уважаема Мариана,
Вапцаров не е разтр елян заради „идеализма“ си а поради доказано от съдът участие в нелегална военна терористична организация. Същата организация която взриви храма Св. Неделя – най-големият терористичен акт за него време. Ако Вапцаров беше идеалист щеше да се саможертва в мирна протестна акция. Този човек служи на чужди държавни интереси. За промяна по насилствин начин на държавното управление. Без да е питал дядовците ми, които са си орали собствените ниви и са плащали данъци на държавата за да могат да са сигурни че собствеността им и трудът им няма да бъдат окрадени. Какви идеи, каква романтика? Е, шумкарите окрадоха имотите ни с помоща на социалистическата идея! Сега копелетата им ни изгониха и от дядовите ни земи. 2 000 000 здрави и работоспособни българи. Вапцаров е знаме на този процес….на обезбългаряване на земите ни.
Не разбрах….къде е паметника на Черните пантери в Чикаго? А на Карлос Чакала?
Драги Искандер,
Може би сте чувал епиграмата на Р. Ралин:
„Първите паднаха в кърви,
последните станаха първи“.
За едни явно никакъв проблем да наредят Вапцаров до Димитров, Коларов, Червенков, Живков и пр. – до всички онези водачи, които участват, които ръководят създаването на тоталитарния социализъм в България.
За вас пък той е направо терорист.
Ами още не са направили музей на тероризма в България или пък музей на историята на Третото българско царство, че да го сложат там. Защото Вапцаров не дочаква, както е добре известно, 9.09.1944 г. Вапцаров е разстрелян разбира се заради участието си в политическа, нелегална по това време, подривна дейност. Но това не го прави по-малък мечтател, нито по-малък поет. Напротив.
Може от днешна гледна точка на мнозина да се вижда странно, но е имало времена, когато социализмът и комунизмът са били доста модерни идеологии. Били е част от някаква голяма мечта за едно по-справедливо общество. И тези идеологии са си имали своите идеалисти. Но не те, или поне не те главно, какво обикновено става, са оцелели да видят резултата от „победилия социализъм“, да видят огромните извращения, което е могло да донесе и донася това. И далеч не само в България е имало такива заблудени идеалисти. Дори в Западна Европа, например, такива продължава да има поне две десетилетия след края на Втората световна война.
„Терористът“ Вапцаров загива заради своите идеи. Не той убива някого, него самия го убиват. Той никога не е бил властник, партиец на бюро, който да коли и беси; никога не е бил и ничий „придворен“ поет, който да пише оди за властниците, които и да били те.
Той пише друго:
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!…
И после… после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано…
А там –
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече...
.
(Из „Писмо“, част от книгата „Моторни песни“, излязла за първи път през 1940 г. Това е и единствената стихосбирка на Вапцаров, която излиза, докато той е жив.)
Вапцаров може да е писал стихове….но е доказан терорист спрямо Българската държава. Член е на военната организация на комунистити. Подготвял е атентати в България срещу български граждани. Не е признавал държавната администрация и е служил на чужди държавни интереси.
Любопитен съм…къде има паметник на Черните пантери в Чикаго за да направя поклонение!!!!
Понеже макетата продължават с мегали…манията хайде да направим и паметник на Мисирков.
Podkrepjam Upravitelnija Savet na bulgarskite pisateli.