Ох, пак забиха барабаните! Привикват ни край лагерните огньове. Вождовете на клановете лъснаха перата, изровиха томахавките и започнаха танца на радостта.
В племето ни ще има избори. През изминалите 4 години не дочакахме обещаните справедливост и възмездие. Обикновените индианци станаха още по-бедни, а шаманите и вождовете – още по-богати. Сега отново ни призовават да си ги изберем. Били големи специалисти по отмъкване на бизонски кожи и съдиране на нашите.
Вождът на сивия клан Би-Би – обещавачът на справедливост, вече смени заклинанията. Сега обещава работа, а не чудеса. Лютите закани да накаже вождовете, награбили милиарди бизонски кожи и най-тучните пасища, се изпариха. Явно на междуклановия съвет са изпушили лулата на мира. Вождът на червения клан Миши-Миши не искал повече да живее в собствената си страна като заложник. Това го възприехме като признание. Подозирахме, че той и неговите червени шамани са истинските собственици на прерията. Знаем, че притежават най-добрите табуни от расови мустанги. Но сега, след неговата неподозирана искреност, можем да бъдем спокойни.
И другите вождове на кланове са боядисали лицата си в цветовете на войната. Сладостно поклащат ханшове в очакване отново да се докопат до големите лъжици. Надуват бузи едни срещу други, гледат се страшно, но размахват гумени томахавки. Такива са им традициите. Пред обикновените индианци се правят на врагове, но всъщност пушат заедно. Най-напушен от всички е племенният ни вожд – Пастирката. Дивно захилен на фона на мизерията, глада и яростното беззаконие, препускащи в страната ни.
Около вигвамите ни дебнат уши. Подслушват мечтите ни. Не, че са кой знае какви – да отгледаме децата си, да се грижим за родителите си и да завържем на кола на мъченията всички вождове и шамани. Това последното и то няма как да стане – те го приватизираха и от двадесетина години връзват нас на него.
От междуплеменния съюз ни съсипват от критики, непрекъснато сочат с пръст родните ни инквизитори, като най-алчни и продажни. На тях обаче изобщо не им пука. Те се мислят за наместници на Маниту на Земята. Не ги е грижа, че цялото ни племе се е запътило към вечните ловни полета.
В нашето племе е прието тези, които трябва да се грижат за спазването на законите, да са най-големите разбойници. В задълженията им влиза да пазят вождовете и шаманите от гнева на обикновените индианци. Имаме си и старейшини. Те са над всички вождове на клановете. Много, много не се вълнуват от това кой ще спечели на изборите. Все им е тая. Жертвоприношенията ще продължат. За да има все пак участници във веселбата, вождовете на клановете раздават специални гъби на част от индианците. Като хапнат от тях и започват да халюцинират, че нещо ще се промени към по-добро.
Хубавото е, че все повече индианци разбират, че добро от старейшини, вождове, шамани и инквизитори няма как да се очаква. Пет пари не дават за нас. Още по-радостно е, че специалните гъби действат на все по-малко хора. Така се увеличават прогледналите и смелите, които разбират, че само с обединени индиански сили можем да освободим племето си. Да си върнем бизоните и прерията. Да отгледаме спокойно децата си.
Бум-бум-бум, бият барабаните. Идват избори в българското племе. Поредно преброяване на гъбясалите.
Ивайло Зартов,
8 април 2013 г.
