Калина Андролова, „Деконструкция“, БНР
.
Българското общество е шокирано от последната партида подслушвания. То е разпънато между това кое е по-страшно: самото незаконно действие на подслушването или потресаващата картина, която се разкрива от думите на тримата.
Един прокурор унизително се жалва на „началника”, един бивш министър се изкарва нарочна изкупителна жертва на ГЕРБ, а един бивш премиер звучи като Кръстник на мафията, който си избира прокурори, дирижира интригите, поръчва чия глава да падне, но накрая винаги остава чист, като прехвърля вината за всичко на момчето за мръсната работа – Цецо. Фразата на Миро Найденов „Питах шефа, той каза, че е Цецо” потвърждава ужасната атмосфера в ГЕРБ на вътрешни интриги и разпад. „Не мога да разбера какво се случва, кой от кои е”, чуди се Кокинов. Самият Цветанов пък оповести, че много хора в тази държава се контролират с компромати, тоест демокрацията в България е груб фалшификат.
Големият въпрос е кои са тези мистериозни задкулисни диригенти?!
Поначало подслушването у нас е неуправляемо. Подслушват държавни и частни структури, наши и чужди, всякакви. Безспорно, всяка власт по света е изкушена да се домогва до информационен контрол, а някои дори до глобален контрол през наднационални феномени като интернет, джи пи ес системите, кредитните карти, телефониите и др. Но в България естетиката на властта е ужасно просташка, дълбоко неинтелигентна. Това, че властта не е демократична и отвреме навреме прегазва законите, не е най-големият проблем на тази страна. По-големият проблем е, че е невежа. Колкото и да е удобен и словоблудствен проблемът с подслушването, той е само един инструмент на едни кръгове срещу други в битката за власт.
За съжаление у нас е налице пълен разпад на държавата. Достатъчно е да се разходите из селата в България, за да се убедите, че държава няма, съвкупното население там е подложено на терор от страна на престъпността. Тоест държавата е абдикирала от основната си функция на охранител на реда. Вижте как живеят хората в малките градове и ще разберете, че държавата е напуснала и другата си основна функция – да създава нормални условия за предприемачество и растеж.
Когато се сблъскате със социалните грижи пък, ще схванете, че живеем изобщо извън цивилизационния човешки модел. Скоро се натъкнах на жена-инвалид, която лази, която тъне в мизерия и мръсотия, и за която вече започват да се грижат доброволчески групи, тъй като държава няма. Ако някога видите с очите си такова нещастие, ако почувствате миризмата му, никога повече няма да сте същите. Лазещ човек като животно, който няма изход, потънал в собствените си изпражнения – това е България в началото на 21 век.
В същото време няколко политико-финансови олигархични клики се замерват с компромати и разменят удари. В същото време службите за сигурност се занимават с всичко друго, но не и с националната сигурност. Всъщност дали някаква част от обичайното остаряло мислене за национална сигурност изобщо може да отразява новите реалности и заплахи, пред които е изправена страната ни?! Всеки, който някога е работил в този сектор, трябва да признае, че в контекста на новите световни доктрини ефективността на службите е сведена до нула.
Гениално, нали?! Както казваше Егор Гайдар по време на шоковата терапия, която убиваше малките предприятия в Русия: „Е, какво от това. Умиращият трябва да умре!” Тоест, предприема се тотално разграждане и последващи пропагандни операции за полиране на имиджа. Всичко е майсторски предвидено. Та, какво като вече няма служби, които се занимават с националната сигурност, нали има служби за интриги, поръчки, компроматни диктати, конструкторство, подслушване и пр.
Един мой приятел във фейсбук удачно коментира последната порция разпечатки така: „Днес това, което прилича на политика отпред, всъщност е борба на специалните служби отзад.” Новият български политик, който преходът успя да роди като вид, изглежда още не е достатъчно умен. Той е грешка на бързия растеж и няма исторически опит. Той несъмненено забравя, че клика, която е достатъчно силна, за да му даде всичко, което иска, е също и достатъчно силна да му го отнеме.
Ще завърша с онази крилата фраза на американския президент Линдън Джонсън, който след известен размисъл се отказва да уволни шефа на ФБР Едгар Хувър с думите: „Предпочитам този тип да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е отвън и да пикае вътре.” Изключителна фраза заради смисъла, който е вложил президентът, че е почти невъзможно да се изправиш срещу компроматната власт на службите, особено ако конците са изтървани.
Поначало службите са самостоятелен властови организъм и ако не се управляват интелигентно, тяхната паралелна власт изземва легитимната. Както много слабото управление, така и много силният непремерен диктат върху службите, дават като резултат хаос, прегрупиране в клики и неподчинение.
Но бедността на държавата е основният пирон – тук лесно се купуват хора…
