Ръждивите мъже

6 thoughts on “Ръждивите мъже”

1. ТРАМОНТАНА
   РАЗКАЗ
   ОТ
   БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

   ЧОВЕКЪТ БЕ ПРИКЛЮЧИЛ СЪС ШЕСТДЕСЕТТЕ, И СЪРЦЕТО МУ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ФУЧИ ПОДОБНО ТРÀМОНТАН. ВЯТЪР, ИДЕЩ ОТ БЕЛОМОРИЕТО. ВТУРВАЩ СЕ ПРЕЗ БАИРИ, ГОРИ И ПОЛЯНИ. ДИРЕЩ ХÒРА, ФАРОВЕ И МОРЕТА. ДАНО ИМ ДОВЕРИ. ЩОМ ТРÀМОНТАН ФУКВАШЕ В КОМИНЯ, ЧОВЕКЪТ СЕ ПРИТАЯВАШЕ В НЯКОЙ СУМРАЧЕН ЪГЪЛ, ИЗ УХАННИЯ СТАРИНЕН СЕЛСКИ ДОМ. ПРИСЯДАШЕ НА КОЛЕНЕ. ПА СЕ ВСЛУШВАШЕ В СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТЕ КРАЕН, КАЗВАШЕ СИ, СМЪРТТА Е БЕЗКРАЙНА. ВЪОБРАЗЯВАШЕ СИ, КАК ВСИЧКО БИ МОГЛО ДА МИНЕ – ЗАМИНЕ. НО, ФУЧЕНЕТО В УШИ НЕ МИСЛЕШЕ ДА СПРЕ. И СПОХОЖДАШЕ ГО – КÀТА НОЩ. ТОГАВА, ЧОВЕКЪТ СЕ МОЛЕШЕ БОГУ. ЕЖЕДНЕВНИТЕ МОЛИТВИ ЗАБАВЯТ ВСЯКА СТАРОСТ. ТЪЙ ПИШЕШЕ В ЕДИН ШАНТАВО ПЪСТЪР ДЕБЕЛ ВЕСТНИК. ОТ КОЙТО КАПЕШЕ ЕВТИНДЖИЙСКА ПОЛИТИКА, БЕЗСРАМНА ПОРНОГРАФИЯ И ПРЕПИСАНИ СЪВЕТИ ЗА – ХМ!?! –
   ЕКОЛОГИЧЕСКИ ЩАСТЛИВ ЗЕМЕН ЖИВОТ. ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ: „УТ СТАРУСТЪ НИМОЙ СЯ ИЗБÈГА“. БЕ ЗАХВЪРЛИЛ ВЕСТНИКА: „ПЕРЕСТРОЙКА – НА НАС ЛИ!?!“ ВСЕ ПАК ОПИТА. И – УСЛАДИ МУ СЕ. ДА ПРИПАДА В МОЛИТВА. ПРЕКАЛЕШЕ ЛИ – ЗАДРЯМВАШЕ. НЕДОСТИЖИМИ ПРЕНЕБРЕГНАТИ А ПРЕДАННИ ЖЕНИ ИДЕХА, ТЪЛПЯХА СЕ, ПА СЕ ВТУРВАХА ДА ГО ПРЕСЛЕДВАТ. ЧОВЕКЪТ ЗА ЛИШЕН ПЪТ НАМРАЗВАШЕ ТЕЗИ НЯКОГАШНИ, СЕГАШНИ, ВСЯКАКВИ ОЧАРОВАТЕЛНИ ЖЕНИ. ПРИПКАЩИ ЛУДО-ЛУДЕШ-КИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ СЪНИЩА, НА НЕГОВОТО ЗАВИНАГИ РАЗХЛОПАНО СЪРЦЕ. ВСЯКА ТРАМОНТАННА ВЕЧЕР.

   ТРÀМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ И РУШИ. ДА ЛЮЛЕЕ АРТИСАЛАТА ЗЕЛЕНЯСАЛА ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКОВНА КАМБАНА. ПРОВЕСЕНА В НАСРЕЩНИЯ ЦЪРКОВЕН ДВОР. ВЪРХУ ИЗЛЪСКАН ОТ ВРЕМЕТО ДРЯНОВ ПРЪТ. АКО ЦЪРКВА БИ МОГЛО ДА СЕ НАРЕЧЕ СХЛЮПЕНИЯТ ОТ ВÈКИ РАБСКИ БОЖИ ХРАМ. ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ. ЩОМ СЪРЦЕТО МУ НАЧЕНЕ ДА ОТГЛАСЯ ЕЧÀЩАТА ОТ САМОСЕБЕСИ
   КАМБАНА, ЧАСЪТ Е КЪДЕ ПЕТ ЗАРАНА. ПРИПАДАШЕ В МОЛИТВА. ТРÀМОНТАНА, КОМУ НЕ НАПОМНЯ ЗА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА? А КАМБАНАТА ЕХТЕШЕ ЛИ ЕХТЕШЕ ПОД ПОРИВА НА ВЕТРОВЕ. НЕЙНИЯТ ВИБРИРАЩ ПОЛУГЛАС ВРЪХЛИТАШЕ ВРЪЗ ПЪЛНИЯТ ОБЕМ НА ТОВА ЗАБРАВЕНО ОТ БОГ, ЦАР И ВЛАСТ, ИЗПЕПЕЛЯВАНО ОТ ВСЕДЪРЖАВНО НЕХАЙСТВО, БАЛКАНСКО МИЖАВО СЕЛЦЕ. ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА БЕ ИЗЧЕЗНАЛ. КАМБАНАТА КЪНТЕШЕ – ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, НА СВОЯ СИ ОТГОВОРНОСТ. БАБА КЛИСА БЕ ПРИТРОПАЛА ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ. ДА СЕ ОПЛАЧЕ И ПОПЛАЧЕ; ДА РАЗПИТВА И
   ДОРАЗПИТВА. ДА Е ВИДЯЛ НЯКОЕ ЦИГÀНЕ ДА СЕ ВЪРТИ НАОКОЛ’? НЕ,
   ЧОВЕКЪТ НЕ БЕ ВИДЯЛ ЦИГÀНЕ. И, БАБА КЛИСА, ВСЕ СИ ТРЪГВАШЕ. ЗА ДА СЕ
   ЗАВЪРНЕ. И ОТНОВО – ДА ПИТА И РАЗПИТВА.
   – АБЕ, ЧОВЕК, ЕЗИК НА КАМБАНА – ГРЕШНО Е ДА СЕ КРАДЕ.
   ТЯ ЗНАЕШЕ.
   ЧОВЕКЪТ БЕ ОТКРИЛ ЕЗИКЪТ ОТКЪСНАТ, РУШНАТ Ò ЗÈМИ. БЕ ГО ТАЙНИЧКО ПРИБРАЛ. ДА СЕ НЕ ПОГУБИ. БЕШЕ ВЪЗПРОТИВИЛ НА БАБА КЛИСА, ЩОТО ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА ДА БЪДЕ ПОДМЕНЕН С РЪЖДИВ КОЛАРО-ЖЕЛЕЗАРСКИ БОЛТ. И БЕЗ ТОВА, КАМБАНАТА ВЕЧЕ НЯМАШЕ, КОМУ ДА СТЕНЕ. ОСВЕН МОЖЕБИ ТРÀМОНТАНУ. МОЩЕН СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ВЯТЪР, РАЗНАСЯЩ ОТ ЮГ НА СЕВЕР И ОБРАТНО, ЕДВА ДОЛОВИМИТЕ ВАЙКАНИЯ, НА СЕЛСКА КАМБАНА С ОТНЕТ ЗАВИНАГИ ЕЗИК. ТРÀМОНТАНА ВОИСТИ-НА ИДЕШЕ ОТ ГОСПОДА-БОГА. ЗА ДА ГРАБНЕ, ЧАК МИСЪЛИТЕ НА ЧОВЕКА. ВЪЗБУЖДАЙКИ ЖУЖЕНЕ В ЗАНЕМАРЕНАТА КАМБАНА. ТРЕПЕТЛИВО ОГЛАСЯЩО НАДВИСНАЛАТА ГРОБОВНА ТИШИНА, НАД ПОРУТЕ-НОТО, ДО ВДЪН ИЗКОРМЕНО, ИСТОРИЧЕСКО ЦЪРКВЕ. НАСРЕДИ СЕЛЦЕ, ИЗОСТАВЕНО ОТ ПОСЛЕДНИ СТАРОЖИТЕЛИ. ХУКНАЛИ НА ГУРБЕТ ЗАД ГРАНИЦА. ДАНО ПРОКОПСАТ, ЧЕ И ДЪРЖАВАТА – ПОКРАЙ ТЯХ. ОНЕМЯЛАТА КАМБАНА ДЕНОНОЩНО ПРОСКЪРЦВАШЕ, СТЕНЕШЕ, РИДАЕШЕ, СЛÒВОМ ПЛАЧЕШЕ. СТОН И ПЕСЕН ЗА ИЗБРАНИ. КАКВИТО – ОТ КАК СВЯТ СВЕТУВА – ТРÀМОНТАНА ТЪРСИ, УСПЯВА И ОТКРИВА. ПЕТДЕСЕТИНА ЗАВИНАГИ ЗАРЯЗАНИ КЪЩЯ ГНИЕХА, ГИНЕХА, И РАЗПАДАХА СЕ. ИЗ ОПУСТЕЛИ ОБШИРНИ ДВОРИЩА, ЩУРАХА МЪРТВИ, ПОЛУМЪРТВИ И ЖИВИ ПРИЗРАЦИ. ГОТОВИ ДА ФУКНАТ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, ГДЕ ÒКО ВИДИ. ДАНО ЗАГЪРБЯТ МЯСТО, РОД, РЕД И ПРИРОДА. С ТЪНКА ДЪРЖАВНИЧЕСКА СМЕТКА – НИКОГА ДА НЕ СЕ ЗАВЪРНАТ. ЗАЩОТО – Ò НЕРАЗУМНИЙ! – КОМУ СИ НУЖЕН ИМЕННО ТИ!?! НАМ НИ ТРЯБВА ЗЕМЯТА, ПОД ЗЕМЯТА, НЕБЕТО И КЪРА. ХОРА!?! ЛЕСНО Е – ЩЕ СИ ВНЕСЕМ!

   В КЛИСЕ-БАИР ОБИТАЕМИТЕ КЪЩЯ СЕ БРОЯХА, НА ПРЪСТИ. ПИЩНА СТАРОВРЕМСКА БРОЕНИ-ЦА, ОКОЛО ПОРУТЕН ВОЙНСКИ ПАМЕТНИК. НАД ЗАВИНАГИ ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА. С ОТКРАДНАТ БРОНЗОВ ЧУЧУР, С РАЗБИТИ КАМЕННИ КОРИТА. ТУК; НА НЯКОГА ЦЕЛЕБНО ПРАШНИЯТ, ПОСЛЕ ОТРОВНО
   АСФАЛТИРАН, ДНЕС НАПЪЛНО ОПУСТЯЛ, ИЗРОВЕН ОТ ВОЙНСКИ МАНЕВРИ КУХ СЕЛСКИ ПЛОЩАД; САМО ПРЕДИ ДУЗИНА ГОДИНИ СЕ ДИПЛЕХА ТЕЖКИ СОФРИ, ВИЕХА СЕ ВИТИ ХОРÀ, ПРИТРОПВАХА СЕ ДИВНИ РЪЧЕНИЦИ. ЛУМКАШЕ ТЪПАН. НАДУВАШЕ БЛЯСКАВИ БУРУЗАНИ УНИФОРМЕНА МУЗИКА – ОТ МОРЕТО ЧАК. ДНЕС, РЯДКО НЯКОЙ ПРЕСИЧАШЕ ПЛОЩАДА. ОСВЕН БАБА КЛИСА, ЧОВЕКЪТ ОТ СТАРАТА КЪЩА-ПЛЕТАРКА, И НЯКОЕ ПРОГОНЕНО ИЗВЪН БЕЛОГРАД БЕЗДОМНО ПСЕ. ТРÀМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ, НАД ТАЗИ СКРЪБНА И БЕЗУМНА НЕУНИЩОЖИМА ПУСТОТА. ОКОЛО ЕДИНСТВЕНА КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК. ИЗТРЪГВАЙКИ НЕОТРАЗИМ ГРОБОВЕН СТОН. ДА ПРЕПУСКА ПРЕЗ ДВОРОВЕ С ИЗКЪРТЕНИ ВРАТНИЦИ, НИЗ ПЛЕВНИЦИ БЕЗ ФУРАЖ. НАДВИВАЙКИ ВЪРХОВЕ И ВИСОТИ. ОБМИВАЙКИ С ЛЪЖОВНИ АРОМАТИ МАЛКИЯТ, НИЩОЖЕН, ПОГИВАЩ СВЯТ НА ЗАБУТАНОТО, ВСРЕД ВЪРВОЛИЦА
   ВАРОВИКОВИ ПЛАНИНИ, НЯКОГА ПРОЧУТО ЧИСТИЧКО СЕЛЦЕ. ПИПВАЙКИ ПРЯК ПЪТ КЪМ МОРЕТО. КЪДЕТО ГО ЧАКАХА НАНИЗ РАЗНОЦВЕТНИ КОРАБНИ ВЕТРИЛА.

   ЧОВЕКЪТ БЕ, ЗАРЯЗАЛ ЗАНАЯТ ХУДОЖНИК. УСПЯЛ ДА ПРЕБОРИ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ, ВЪРХУ БЕЗБРОЙ УХАЕЩИ НА СТАРОМОДЕН ТЕРПЕНТИН ПЛАТНА. ЩУРАЩ СЕ ДЕН И НОЩ, ИЗ НЯКОГАШНИЯТ – ДО ДЪНО ПРАХОЛЯСАЛ – РАЗПАДАЩ СЕ, ОБШИРЕН ПРАДЯДОВ ДОМ. НАТЪПКАЛ СТАИТЕ С НЕВИДЯНИ ОТ
   НИКОГО ПЛАТНА. С КНИГИ, КОИТО РЯДКО БЕ ЧЕЛ. С НИКОГА НОСЕНИ ДРЕХИ,
   РАЗДАВАНИ НА НАХЛУВАЩИ ЗА НАБЕЗИ ГРАБЛИВИ ЦИГАНИ НАРИЧАНИ РÒМИ. САМОДОВОЛНИ НЕГРА-МОТНИЦИ, ОТ СЪРЦЕ ХАРЕСВАЩИ НЕГОВИТЕ ИСКРЯЩИ ОТ ЦВЕТОВЕ ЗОГРÀФИИ. ПЛАТНАТА БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ТОЙ ТАКА ОБЕЗУМЯЛ ОТ ГЛАД И САМОТА, ЧЕ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ – ПО ПРАЗНИЦИ – С ПЛАТНАТА ДА РАЗПАЛВА ОГЪН НА ПЛОЩАДА. ВЪРХУ КОЙТО ЦИГАНИТЕ ПРЕТУПВАХА С ГОЛИ ПЕТИ РЪЧЕНИЦА НА КЮЧЕК. ПРАВЕЙКИ СЕ ДОСУЩ ХРИСТИЯНИ. ИСТИНСКИТЕ НЕСТИНАРИ ОТДАВНА БЯХА ИЗМРЯЛИ. НЕСТИНАРСТВОТО БАВНО И УСТОЙЧИВО ВЪРВЕШЕ КЪМ ИЗМИШЛЬОТСКА ЧАЛГА. ТРÀМОНТАНА ВИЖДАШЕ, ОПИПВАШЕ И УСЕЩАШЕ ВСИЧКО ТОВА. И СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ, ДА НАВАЙКВА; КОМУ Е НУЖНО ИСТИНСКО, ЩОМ БИ МОГЪЛ ДА МИНЕШ СЪС МЕНТЕ?

   В НАСРЕЩНА ГРОХНАЛА КИРПИЧЕНА КЪЩА, ЗАЕДНО С РОЯК УМОРЕНО КАКАНИЖЕЩИ
   КОКОШКИ, ПЪРХАШЕ ПРЕСТАРЯЛАТА БАБА КЛИСА. ПРОВЕСИЛА ПРЕЗ ВРАТ СВЕЗКА РЪЖДИВИ ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ, ЗАЕДНО СЪС КРЪСТ И МЕТАЛИЧЕСКА ИКОНА. ПРАВЕЩА СЕ, ЧЕ ОТ БИБЛИЯ РАЗБИРА, ЧЕ БЪДЕЩЕ ПРЕДСКАЗВА. ПРОКЛИНАЩА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, ИЗТЪКАНО ОТ БЕЗУМИЯ. ОБЕЗЛЮДИЛО НЕ ЕДНО СЕЛО. ПРЕВЪРНАЛО ИСКОННА ВЯРА, В ПОЛИТИЧЕСКО ПОСМЕШИЩЕ И АЧИК-АЛЪШ-ВЕРИШ. ПО ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ; А ПО ТЕЗИ МЕСТА ДРУГИ ПРАЗНИЦИ МАЙ НЕ ОСТАНАХА ВЕЧЕ; БАБА КЛИСА, ВАЖНО-ВАЖНО ОТКЛЮЧВАШЕ ВИСОКИТЕ ДЪРВЕНИ ЦЪРКОВНИ ПОРТИ. КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ. КОГАТО ИМАШЕ БОГОМОЛЦИ НА ТЪЛПИ. ЗА ДА РАЗПЕЕ И ПРОЗВЪНИ, ОСТАНАЛАТА БЕЗ ЕЗИК ЧАТАЛ-КАМБАНА. НА ЗАТЪНАЛАТА ДО КУБЕ Ò ЗЕМИ ДРЕВНА ЦЪРКВИЦА. РОВЕНА-ПРЕРОВЕНА ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ИМАНЯРИ. ВСЕКИ ДЕН КЪДЕ ОБЕД, БАБА КЛИСА ПРЕКОС’ВАШЕ ОБШИРНИЯТ ТРЕВЯСАЛ ДВОР. ОТПЪЖДАЙКИ ГЛУТНИЦИТЕ ПОДИВЯЛИ БЕЗДОМНИ ПСЕТА. НЯКОЛКОТО КИЛНАТИ КАМЕННИ КРЪСТОВЕ НАПОМНЯХА, ЧЕ ТУК НЯКОГА Е ИМАЛО НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО. ОТ СТРАХ ОТ ПРИСЪСТВИЕТО НА ГОСПОД-БОГ И НА СВЕТЦИТЕ, НАЙ-МНОГО ОТ ТЯХ, БАБА КЛИСА ВИНАГИ ОСТАВЯШЕ ВРАТАТА НА ХРАМА ОТВОРЕНА. ТРÀМОНТАНА КРОТВАШЕ. ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК ЧОВЕКЪТ ОТКРИВАШЕ, КАК НАДЪЛБОКО В УТРОБАТА НА ХРАМА, ЛУМВА ОБИЧАЙНОТО ЗЪРНО СВЕТЛИНА. КАК СТАРИЦАТА СЕ ТРЪШКА ПО ÒЧИ ВЪРХУ ПОДА. КАК ИСКРЕНО СЕ МОЛИ. СЪС СЛЯПА НАДЕЖДА, ГОСПОД-БОГ ДА Я ОСЕНИ, ЧЕ ДАНО СОЦИАЛНОТО УВЕЛИЧИ НЕЙНАТА ПРОСЯШКА ДЪРЖАВНА ПЕНСИЯ. ЧОВЕКЪТ БЕ УБЕДЕН, КАК НА ГОСПОД-БОГ ОТДАВНА Е ПИСНАЛО ДА ОПРАВЯ ЗАКЪСАЛИ ДЪРЖАВНИ БЮДЖЕТИ. И, СИ СЕ КРЪСТЕШЕ, ДОКАТО РУГАЕ.
   – НУ, ЧТО ДЕЛАТЬ – МА-МА-ТА! ЧТО НАДО СДЕЛАТЬ!?!
   И, ИЗБЯГВАШЕ ДА СИ ОТГОВОРИ.
   БАБА КЛИСА СЪЩО НЕ СЕ НАДЯВАШЕ НА ОТГОВОР. В КЪРМЪЗЪ-ПЛАСТМАСОВА
   КОФА С МИНАЛОГОДИШНА СВЕТЕНА ВОДА, ИКОНОМНО ЗАГАСЯШЕ МНОГОКРАТНО ПОЛЗВАНА ВОЩЕНИЦА. ПРИБИРАШЕ ВОЩЕНИЦАТА В ПАЗВА. ПА СИ Я ОТНАСЯШЕ ДÒМА. ЩОТО ЦИГАНИТЕ КРАДЯХА – ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ. ПРЕДИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИН’ ЗЕМНО ВРЕМЕ, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ ИМАШЕ ВЛАСТ И ПО ТЕЗИ ЗАТЪНТЕНИ МЕСТА, ХРАМЪТ НЕ БЕ ОКОНЧАТЕЛНО РАЗГРАБЕН, А ВЕДРОТО БЕ СТОГОДИШЕН РЪЧНО КОВÀН КАЛАЙДИСАН БАКЪР, ОСВЕТЕН ОТ ДЯДО ВЛАДИКА, СТРОГИЯТ РАЙОНЕН ПОЖАРНИКАР БЕ ДОВТАСАЛ СЪС СЛУЧАЕН КАМИОН. ЩОТО БАБА КЛИСА, ДА МУ ПОДПИШЕ ПРОТИВОЖАРНА ДЕКЛАРАЦИЯ В ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА; ЗА ПЕРСОНАЛНА БАБЕШКА ОТГОВОРНОСТ. НЕЗАБАВНО ОКАЧЕНА С БЕЗОПАСНА ИГЛА НА КОВЬОРЧЕТО С ИЗБРОДИРАНИ ПЕСНОПОЙНИ ПТИЧКИ, НАД ГОТВАРСКАТА ПЕЧКА. ЧЕ, ДА Я ОПЛЮЯТ ХУБАВО МУХИТЕ.

   В ЦЪРКВИЦАТА, БАБА КЛИСА ЗАБЪРСВАШЕ ОТ ПРАХОЛЯК ПОСЛЕДНИ, НЕОТКРАДНАТИ РЕЗБОСАНИ СТОЛОВЕ. СТОКРАТНО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ ПРЕД ВЛАДИШКИЯ ТРОН – БРОЕШЕ МОЛИТВИТЕ – ДЕСЕТ ПО ДЕСЕТ. КАЧВАШЕ СЕ ПО ВИТА ДЪРВЕНА СТЪЛБА. ВНИМАВАЙКИ ДА НЕ СЕ ПЪРЗУЛНЕ. НАВИВАШЕ – ОТВИВАШЕ БУШОНИ. СЪХРАНЯВАШЕ БУШОНИТЕ, В СТРАХОТНА ХАРТИЕНА ЕКОЛОГСКА ПАЗАРСКА КЕСИЯ С КОНОПЕНИ ДРЪЖКИ, И ЦВЕТНО ОТПЕЧАТАНА „ГОЛЪТЪ МИРЛИНЪТЪ МЪНРОУ“ ВЪРХУ Й. (ВЪХ!?!) ПОТУЛВАШЕ КЕСИЯТА С БУШОНИ ПОД ДИСКУСА В ПРИТВОРА. ПРЕКРЪСТВАШЕ СЕ, ЗА БОГ ДА ПРÒСТИ. А СЪЩО ЗА ЗДРАВЕ, УСПЕХ И РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВАТА, ПРАВИТЕЛСТВОТО, СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И СЕЛОТО. В ПАМЕТ НА НЕСВЕСТИЕТО НА ОТДАВНА ОТЛИТНАЛАТА МЛАДОСТ. ИЗРЪМЖАВАЙКИ КЪМ НЕДОСТИЖИМИЯТ ГОСПОД-БОГ ДУМИ – НЕ ЗА ПРЕД ХОРА. НАСТЪПВАШЕ НЕПРОГЛЕДЕН МРАК. ВРАТАТА НА ХРАМА ПРОСКЪРЦВАШЕ ТЪЖНО. СЛЪНЦЕТО БЛЯСВАШЕ В ÒЧИ. БАБА КЛИСА СПУСКАШЕ РЪКА В ДЖЕБЪТ НА ОРЪФАНА ВНОСНА ФУСТА ВТОРА УПОТРЕБА. НАХЛУЗВАШЕ ПЛАЖНИ ОЧИЛА ОТ ЕДИН ЛЕВ. ЩЕДРО ПОДАРЕНИ ОТ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ. ЗАПИРАШЕ ОТВЪТРЕ ВРАТАТА НА ЦЪРКВЕТО С НАПРЕЧНА ГРЕДА. ИЗМЪКВАШЕ СЕ ОТ ЗАДНИЯ ВХОД. МИНАВАЙКИ ПОКРАЙ СТАРОТО КЛЕПАЛО, ДРЪНВАШЕ С РЪЖДИВИЯТ КОЛАРСКИ БОЛТ – РАЗ-ДВА-ТРИ – МА-МА-ТА!?! ОТНОВО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ С БОЛТ В РЪКА. БЪРЗЕШКОМ ПРЕМИНАВАШЕ ПРЕЗ НЯКОГА ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ ДВОРНИ ПОРТИ. ЗАКЛЮЧВАШЕ ГИ С ОГРОМЕН СТАРИНЕН КАТИНАР. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ДИВИ И УЧУДВА. ЗАЩО ÀДЖЕБА, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ КАМБАНАТА, ЗАПОЧВА САМА ДА СИ ХОРТУВА? БЕ УЧИЛА ДО ОСМИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС. ЗА ДА СЕ ОЖЕНИ. БЕ ЧУВАЛА ЩО Е ФИЗИКА. ЗА ДА РАБОТИ. КАЗВАШЕ СИ: „ФИЗИКА БАБÀМ, ФИЗИКА, НО ПРЕДИ ТОВА ОНАЗИ РАБОТА – И ГОСПОД-БОГ НА ПОМОЩ!“ НЯКОГА ДЕНОНОЩНА СТРЕЛОЧНИЦА НА НЕДАЛЕЧНАТА ТОВАРНА ГАРА. ПРЕДВИДЛИВО ЗАКРИТА. ЩОТО ДА НЕ РУШИ СЛАДКИТЕ СЪНИЩА, НА ВСЕ ПО-ПЛЪТНО ЗАСЕЛВАЩИ СЕ, ИМЕНИТИ ЧУЖДОЗЕМЦИ. БЕ ЗАПИТАЛА НАЧАЛНИК-ГАРАТА С ЧЕРВЕНАТА ФУРАЖКА И ЛАЧЕНАТА КОЗИРКА.
   – ЩО ТАКА – БА!?!
   БЯХА Й ОТВЪРНАЛИ.
   – НЪЛ’ КРИЗЪ!
   БЕ РАЗБРАЛА, ДОКОЛКО Е ДЪРЖАВНИЧЕСКИ КЕФ, ЕДИН-ДРУГИМУ ДА СЕ СВИВАТ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. БЕ ЗАПИТАЛА ЗА ПОСЛЕДНО, ОТ ПРАГА НА СТРЕЛОЧНАТА, ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА Я ЗАГЪРБИ. – ЧИ КУГИШ – НИ-Й БИЛУ ЕПТЕМ БИЗ КИРИЗЪ – БА?
   БЯХА Й ОТВЪРНАЛИ.
   – ГЛЕ’Й СИ РАБОТАТА – ЗНАЧИ!?! НЕ СЕ НАБЪРКВАЙ В ГЛОБАЛИЗМАТА!.
   ПОСЛЕДВАНО ОТ ПОРЕДНО КРИЗИСНО СВИВАНЕ НА РАМЕНЕ, КОЕТО ТЯ НАИСТИНА ХАРЕСА.
   ЕТО ЗАЩО, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ СЛЕД ВСЯКО ЧЕРКУВАНЕ У ДОМÀ, БАБА КЛИСА ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ПРЕЖЪЛТЯЛОТО ОТ ГОДИНИТЕ ОГЛЕДАЛО. И, СВИВАШЕ ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ БЕЗПОМОЩНИ РАМЕНЕ. ПА ЛЯГАШЕ ДА СИ ОТСПИ. ЩОМ ГОСПОД-БОГ НЕ ИСКА ДА Я ЧУЕ, ТА ПЕНСИЯТА Й ДА СТАНЕ ПОНЕ ОСЕЗАЕМА.
   ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ НАБЛЮДАВАШЕ; ОТ ВИСОКИЯТ ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК; ДОКАТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ВАЕ. ВСЯКО ИЗЛИЗАНЕ НА БАБА КЛИСА ДО ЦЪРКВА И ОБРАТНО, ГО РАЗВЕСЕЛЯВАШЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ; СЕЛОТО, КЪЩЯТА, ПУСТИТЕ УЛИЦИ, ГЛУТНИЦИТЕ ПОДИВЕЛИ ПСЕТА, РУХНАЛИЯТ ПАМЕТНИК ОТ ГОДИНИТЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ЗЕЛЕНЯСАЛАТА ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА С НАТРОШЕНИ КОРИТА, ГОЛИТЕ МЕРМЕРНИ ХЪЛМОВЕ НАСЕЛЕНИ С ВРАНИ; С МОЩЕН КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД ЗА ДЕВЕТ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ ОТ СУПЕРА В БЕЛОГРАД; ЧОВЕКЪТ СЪЩО СВИВАШЕ РАМЕНЕ. КАЗВАШЕ СИ.
   – БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ, БЕЗ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ . . .
   БЕЗ ДА ДОПУСКА, КАК МАЛКО ПО МАЛКО, САМИЯТ ТОЙ СИ СЕ ПРЕВРЪЩА В ГЛОБАЛИСТ. А ТРÀМОНТАНА, ВМЕСТО ДА ЗАБИЕ КЪМ НЕДАЛЕЧНОТО МОРЕ ТЕМАРИН, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ВИТАЕ. ГОТОВ, ДА ГО ГРАБНЕ И ОТНЕСЕ, СЪС СЕБЕ СИ.

   ВЪВ ЛУКСОЗНО РЕКОНСТРУИРАНОТО, ПО ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА, НЯКОГАШНО ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ-ЧИТАЛИЩЕ-СВЕТИНЯ, ПРОДАДЕНО НА ЧУЖДЕНЕЦ ОТ ДАЛНОВИДЕН КМЕТ; ДЕЖУРЯЩ ПРЕД БАКЕЛИТЕН ТЕЛЕФОН С МАНИВЕЛА ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА В ДЕСЕТО, КОЕ ТОЧНО НИКОГА НЕ СЕ РАЗБРА; КРАЙ БАСЕЙН С ДИМЯЩА МИНЕРАЛНА ВОДА, В
   КОМПАНИЯ НА ДВЕ БЕЗУМНО УСМИХНАТИ МУЛАТКИ И ТЕЛОХРАНИТЕЛ С АВТОМАТ; ПЪШКАШЕ С ЛУЛА В УСТА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ. СУТРИН, ОБЕД И ВЕЧЕР, НАД БАСЕЙНА ЕКВАШЕ МЕЛОДИЧЕН ГОНГ. БАБА КЛИСА СВИВАШЕ ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ РАМЕНЕ, ПА СКОКВАШЕ ПРЕД ДОМÀ. И КЪЛНЕШЕ КОТКИ, КУЧЕТА, ПИЛЦИ И МИСИРЦИ. ГОНГЪТ Й НАПОМНЯШЕ СТАРИЯТ ГАРОВ МЕХАНИЧЕН ЗВЪНЕЦ, ОТМЪКНАТ ОТ ЦИГÀНЯ И ПРОДАДЕН ЗА ПИВО. ХУДОЖНИКЪТ БЕ ПЛАВАЛ С КОРАБИ. ЗНАЕШЕ ЩО ЗНАЧИ ПОДОБЕН ГОНГ. ПОДСЕЩАНЕ ЗА ЗАКУСКА, ОБЯД И ВЕЧЕРЯ. ОБЕД И ВЕЧЕРЯ – ЛИ? ПОНЯКОГА, И ТОВА МУ СЕ СЛУЧВАШЕ.
   – НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ, – КАЗВАШЕ СИ – КАКВО ЗНАЧЕНИЕ!?!
   И НАГЪВАШЕ ПРЕОЦЕНЕН ГРАДСКИ ХЛЯБ ОТ МИНАЛИЯ МЕСЕЦ.

   ВСЕКИ ПЕТЪК, ПРЕД ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА, СПИРАХА МОЩНИ ВСЪДЕХОДНИ МАШИНИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ СКАЧАШЕ В НЯКОЯ ОТ ТЯХ. КОЛИТЕ ОТПРАШВАХА. В ПЛАНИНИТЕ ЕХТЯХА ИЗСТРЕЛИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ БЕ ДОБЪР СТРЕЛЕЦ. ПРЕТОВАРЕНИ С ПЛЯЧКА, КОЛИТЕ ГО ВРЪЩАХА ОБРАТНО. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ПРИВИКВАШЕ БАБА КЛИСА. ЛИЧНО Й ПРЕДАВАШЕ НЯКОЙ ОТСТРЕЛЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗВЯР. НАРИЧАЙКИ Я – ИСКРЕНО И НЕЖНО, КАКТО САМО ЧУЖДЕНЦИ ОТ РАНГ ГО МОГАТ . – МАЙ ХЪНИЙ МАМАН – БА!
   ЧЕ ЖЕНАТА, ДА СЕ ЧУДИ – ДА СЕ МАЕ, ЩО ДА ОТГОВОРИ.
   НЯКОГА, БЕ ИМАЛА ПО РУСКИ ОТЛИЧЕН. КАК СЕ ВКЛЮЧВА-ИЗКЛЮЧВА СТРЕЛОЧНАТА СТРЕЛКА АКО ВЛАКЪТ ИЗЛЕЗЕ ИЗ РЕЛСИ – СЪЩО ОТЛИЧЕН. РУСКИ БЕ ПОЛЗВАЛА – ЗА ДА СЕ ЗАДОМИ. НИКОГА НЕ
   БЕ ДОПУСНАЛА ВЛАК ДА ДЕЛАЙРИРА. ОСВЕН ВЕДНЪЖ. ПО НАРЕЖДАНЕ ОТГОРЕ, ЗА ДА ИМА ЖЕЛЕЗА ЗА ИЗНОС. ЗАТОВА ВИНАГИ ОТВРЪЩАШЕ.
   – ХАРАШО БАБАМ – ОЧЕНЬ ХАРАШО НА МАМАН – ТЕНКУ!
   ПРИ КОЕТО, ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ, КОЛКОТО ДА БЕ ИЗМОРЕН, СЕ ЗАЛИВАШЕ В НАЙ-ИСКРЕН АРИСТОКРАТИЧЕСКИ СМЯХ.
   БАБА КЛИСА СИ ОТНАСЯШЕ ПОЛУМЪРТВИЯТ ЛОВЕН ПОДАРЪК У ДОМА, ПА СЕ ЗАВРЪЩАШЕ ДА ШЕТА, ЧИСТИ И ГОТВИ В НЯКОГАШНОТО УЧИЛИЩЕ-ЧИТАЛИЩЕ-СВЕТИНЯ.
   ВСИЧКО ТОВА, ЧОВЕКЪТ НАДЖИВЯВАШЕ ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ СИ МОДЕРНО ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК. С ПРИМИРЕНИЕ, ДОСАДА И ТЪГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ОТПРАВЯ МОЛИТВИ БОГУ. А, ГОСПОД-БОГ НЕ ПРОПУСКАШЕ ДА МУ СЕ ОТБЛАГОДАРИ. Я, ЧРЕЗ БАНИЦА ОТ ВЪРТОКЪЩНИЦАТА БАБА КЛИСА. Я ЧРЕЗ НЯКОЕ ПРЪСТЕНО ГЪРНЕ ТАС-КЕБАП, ОТ КУХНЯТА НА ДЖОН МАМ ДАЙМИ ОТ МИНАЛАТА СЕДМИЦА. НЕОТДАВНА ЧОВЕКЪТ СЕ БЕШЕ УСЕТИЛ. ВЕЧЕ СЕ МОЛИ НЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ, НО И – ЗА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ, ЗА НЕГОВИТЕ БЕЗИМЕННИ МАДАМИ И ПРЕВОДАЧ-ТЕЛОХРАНИТЕЛ. БЕШЕ СИ КАЗАЛ.
   – БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ – А!?! АКО ДЖОН ЗНАЕ ЩО ЖЕНИ СЪМ ОНОДИЛ ПРЕДИ ДА СЕ ЗАБИЯ ТУК, КУРШУМ ЩЕ СИ ТЕГЛИ. НО – КАКВО ЗНАЧЕНИЕ!

   ЕДИН КЪСЕН ЛЕТЕН ПОДИРОБЕД; КОГАТО НОЩНИТЕ ПРИЗРАЦИ ТЪРСЯТ ТРÀМОНТАНА ЗА ДА ФУКНАТ ЗАЕДНО С НЕГО КЪМ МОРЕТО ТЕМАРИН; НА ПЛОЩАДА ПОД ЕДИНСТВЕНИЯ ТЕЛЕФОНО-ЕЛЕКТРИЧЕСКИ-ИНТЕРНЕТ СТЪЛБ, ОБЛЕПЕН С ИЗБЕЛЯЛИ НЕКРОЛОЗИ И ОПЪРПАНИ ПРЕДИЗБОРНИ МЕНТЕТА; НА КОЙТО ДЕНОНОЩНО ПРЕМИГВА ПРЕГОРЯЛА ЛУМИНИСЦЕНТНА ЛАМПА НАД ВОВЕКИ ЗАГЛЪХНАЛ РЪЖДИВ ВИСОКОГОВОРИТЕЛ; СПРЯ МАЛЪК ЕЛЕГАНТЕН БЯЛ ДЖИП. ОТ НЕГО СКОЧИ
   ИЗИСКАНА ЖЕНА В БЯЛО. ТРЕСКАВО ОТВОРИ БЯЛ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН. ДОКАТО ГОВОРЕШЕ, ЕДИН БЯЛ ШАЛ СЕ РАЗВЯВАШЕ ЗАЕДНО С ТРАМОНТАНА В ПОСОКА НА МОРЕТО. ВРАТИТЕ НА УЧИЛИЩЕТО-ЧИТАЛИЩЕ-СВЕТИНЯ СЕ РАЗТВОРИХА. ПОЯВИ СЕ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН МАМ ДАЙМИ, ПРИДРУЖЕН ОТ СВОЯТ БОДИГАРД. БОДИГАРДЪТ СЕ ПРОВИКНА. ДОТИЧА БАБА КЛИСА С ВРЪЗКАТА ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ.
   ЖЕНАТА В БЯЛО, ЧУЖДЕНЕЦЪТ И БАБА КЛИСА, ПОТЪНАХА В БУРЕНЯСАЛИЯ ЦЪРКОВЕН ДВОР.
   БОДИГАРДЪТ СЕ ЗАМÒТА ОКОЛО КОЛАТА. ПОДРИТВАЙКИ ГУМИТЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ СЕ УЖ НЕМАРЛИВО – ИНАЧЕ СЪВСЕМ ЗОРКО. ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ ВИДЯ, В ПАНОРАМНИТЕ СТЪКЛА НА СВОЯТ
   КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД; ЗА ДЕВЕТ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ ОТ СВОБОДНАТА ТЪРГОВСКА ЗОНА В БЕЛОГРАД; ОТ ВИСОТАТА НА ЧАРДАКА НА СВОЯТА СИ ПРАДЯДОВА КЪЩА. ГОРЧИВО ВЪЗДЪХНА. СВИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЛЕНИЧИ ПРЕД СТАРИННАТА ИКОНА НА СРЕБЪРНАТА СВЕТА БОЖИЯ МАЙКА. АЛА МОЛИТВА, ТАКА И НЕ ПОТРЪГНА. ОТДАДЕ ГО НА ОНОВА, КОЕТО ВИНАГИ МУ БЕ ЛИПСВАЛО. ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВЯРА-ИСТИННА. СРЕЩУ КОЯТО, ОЩЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА – ШАТ! – ПРЕЗ УСТАТА. И, НАКАЗАН ДО СТЕНАТА. РАЗТУТКА СЕ НАСАМ-НАТАМ, ГОТОВ ДА ВЪЗПЕЕ ВИДЯНОТО ВЪРХУ ПЛАТНО. НО, ПЛАТНОТО СЕ ОКАЗА ПРЕГОРЯЛО. БОИТЕ БЯХА ОКОСТЕНЯЛИ И ЧЕТКИТЕ ЗАСЪХНАЛИ. А СТАНОКЪТ ДОТОЛКОВА ПРОЯДЕН ОТ ДЪРВОЯД, ЧЕ САМ РУХНА. ЧОВЕКЪТ ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СВИ РАМЕНЕ. И, ЗАСТИНА ПРЕД ПРОЗОРЕЦА В ÝПЛАХ. БОДИГАРДЪТ ОТНАСЯШЕ В ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА СВЕТАТА ЦЪРКОВНА КАМБАНА. ПРЕЗ РАЗТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ, ТРÀМОНТАНА СЕ ВТУРНА РАЗЯРЕН. ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ МОЛИ БОГУ, ПРИПОМНЯЩ САМОСТОЙНИЯТ ЗВУК НА СТАРАТА КАМБАНА, ЧОВЕКЪТ ПРИТВОРИ БОЛЕЗНЕНО ОЧИ. КОГАТО БАБА КЛИСА ДОЙДЕ ДА ПОМЕТЕ И НАШÈТА СЕ РАЗБРА. ЧОВЕКЪТ Е ЗА ЛЕКАР. БЕ ПОПРЪСКАЛ ПОД, РУХНАЛ ТРИНОЖНИК, ЗАСЪХНАЛА ПАЛИТРА, ПРЕГОРЯЛО ПЛАТНО И БЕЗСМЪРТНА ИКОНА, С ПОТОЦИ НИКОМУ НЕНУЖНА СТАРЕШКА КРЪВ.

   НА СЛЕДНИЯ ДЕН, НАТОВАРЕН СЪС СЕДМИЧНИЯ ГЮМ ПРЯСНО МЛЯКО, МЛЕКАРЯТ ОТ
   СЪСЕДНОТО СЕЛО, ПОХЛОПА НА ВРАТАТА НА ЧОВЕКА. МЛЕКАРЯТ БЕ ИЗХВЪРЛЕН ОТ РАБОТА НАУЧЕН РАБОТНИК, ПОРАДИ ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА НАУКАТА В ГЛОБАЛЕН ПЛАН. ПРИХВАНАЛ НОВ ЗАНАЯТ ОТ БАБАЛЪК. БЕЗКРАЙНО ДОВОЛЕН, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С КОСМОС, АМИ РИНЕ ФЪШКИИТЕ НА ДВЕ КОЗИ И ТРИ КРАВИ.
   – НИМА НЕ РАЗБРА? – ИЗБЪЛВА МЛЕКАРЯТ. – НЕ ЦЪРКВАТА – СЕЛОТО СЕ ПРОДАДЕ!
   МЛЕКАРЯТ ОСТАВИ ПЛАСТМАСОВА ТУБА, В КРАКАТА НА УДИВЕНИЯТ ЧОВЕК. ПИПНА ПАРÀТА В ШЕПА. ИЗТРОПОЛИ ПО СТЪЛБИТЕ КЪМ ДВОРА. ЯХНА СВОЯТ НОВИЧЪК МОТОЦИКЛЕТ СЪС КОШ. ОТПРАШИ И ИЗЧЕЗНА. А ТРÀМОНТАНА, ПРЕПУСНА ПО-ГНЕВЕН ОТ ВСЯКОГА.
   ТАЗИ НОЩ ЧОВЕКЪТ СЪВСЕМ НЕ УСПЯ ДА ЗАСПИ.
   ВСЕ СКОКВАШЕ.
   ВСЕ СЕ ОСЛУШВАШЕ. ЗА КЪНТЕЖ ОТ КАМБАНА БЕЗ КЛЕПАЛО. НО, ТАКЪВ НЯМАШЕ.
   ЩОМ НАД БАЛКАНА ТРЕПНА ЗАРЕВО, А ТРÀМОНТАНА МИРЯСА И КРОТНА, ЧОВЕКЪТ ПРЕСЕЧЕ ПЛОЩАДА. СЛЕДИ НА МОТОЦИКЛЕТ СЕЧАХА ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЖИП. ВРАТИТЕ НА ЦЪРКВАТА ЗЕЕХА.
   КЛЮЧЪТ СТЪРЧЕШЕ В ИЗОСТАВЕНИЯ КАТИНАР. КАМБАНАТА Я НЯМАШЕ.
   – БИХ МОГЪЛ, ПОНЕ, ДА УДАРЯ ЕДНА КАМБАНА – ЗА ПОСЛЕДНО, – ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ ГЛАСНО. ОПИТА ДА ПОГАЛИ ВЕРИГАТА И ЧАТАЛЕСТИЯТ КОЛ. И, ГИ НАКЪРВИ.
   – КАК ТАКА КУПИЛ ЦЯЛОТО СЕЛО, – КАЗА, – КАК ТАКА С ЦЪРКВАТА И ГРОБИЩЕТО БАРАБАР, А САМО МЕН’ ИЗТЪРВАЛ – НЕ КУПИЛ? НЕ ИСКАМ АЗ ТЪЙ. АКО КУПУВА – ДА КУПУВА НАРЕД!
   ОБЪРНА ГРЪБ НА ИМОТ, НА ЦЪРКВА, НА КАМБАНА И СÈЛО, А СКИТАЩИТЕ КУЧЕТА ЗИНАХА СРЕЩУ МУ. ПРОДЪЛЖИ НАНАГОРЕ, КЪМ ВЪРХА. КЪДЕТО ПРЕДСТОЕШЕ ПРОПАСТ. ЩОМ Я ДОСТИГНА, ИЗМОРЕН ПРИСЕДНА. ТЪЖНО СЕ РАЗСМЯ, А ТРÀМОНТАНА, ПОБЕСНЯЛ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ РАЗВИХРИ.
   – ПО ДЯВОЛИТЕ! – ИЗКРЕЩЯ ЧОВЕКЪТ, ЗАГЛЕДАН В ЛЪКАТУШЕЩАТА ПО ДЪНОТО НА ПРОПАСТТА МЪРЗЕЛИВА РЕКА. – БИЗНЕС КАТО БИЗНЕС . . .
   ДО ГЪРДИ ПРИТИСКАШЕ ЕЗИКЪТ ОТ ЦЪРКОВНАТА КАМБАНА.
   – Е, – КАЗА СИ, – ЕДНА РАЗКОМПЛЕКТОВКА В ПОВЕЧЕ – ЩО ОТ ТУЙ !?!
   НАДИГНА СЕ, ПА С НЕЧОВЕШКИ ВОЙ, ЗАХВЪРЛИ В РЕКАТА ДРЕВНАТА
   СВЕЩЕННА УТВАР.
   ПОВЛЕЧЕ СЕ ОБРАТНО, КЪМ ПОТОМСТВЕНИЯ ДОМ, БЪБРЕЙКИ МОЛИТВИ. СПОХОДЕН ОТ МИСЪЛИ ЗА КРАЯТ. СЛЕД НЕГО ОСТАВАХА ПЕСТЕЛИВИ КАПКИ КРЪВ. КОГАТО СИЛИТЕ СЪВСЕМ ГО ИЗОСТАВИХА, СПРЯ. ЗАГЛЕДА СЕ В ТАЗИ ЕДИНСТВЕНА ИСТИНСКИ ЧОВЕШКА ПЪТЕКА. КАЗВАЙКИСИ, ЧЕ ВСИЧКО Е ОТ ДЕН ДО ПЛАДНЕ.
   А ТРÀМОНТАНА, ТОВА И ЧАКАШЕ.
   ФУКНА, ОБГЪРНА ГО, ПРИОБЩИ – И ОТНЕСЕ.
   The End – 23.11.2011./16.04.2013/29.01.2015.

2. МОЛИМ – ПОДКРЕПЕТЕ – ОБНАРОДВАНЕ ПИСАНИЯТА НА СТАРИЯТ МАЙСТОР НА ВАРНЕНСКОТО СЛОВО НА АДРЕС: Богомил Костов АОВРАМОВ, ул. Иван Драсов № 24, 9002-Варна, България-та ни!!?!

3. (C) 2013 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
   ЗАВЕСАТА ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА ПАДА,
   ВЕДНАГА ДРУГА СЕ ВЪЗДИГА;
   ПРИКРИВА СХЛУПЕНАТА СГРАДА,
   И ПРЕКАЛЕНО ХИТРО НИ НАМИГА.

   ЗАВЕСАТА КОГАТО СЕ ИЗДИГА,
   РАЗКРИВА НАШ’ТО ЖАЛКО ПЛАДНЕ;
   В КОЕТО НИКОЙ НИЩО НЕ ПОСТИГА,
   ЗАЩОТО ЖЕРТВЕНИ СМЕ АГНЕТА.

   И АКО ВЯТЪР С ТРЯСЪК Я РАЗДИРА,
   ЗАВЕСАТА Е НАМЕСТО ПРОКОБА;
   КЪМ БЪДЕЩЕТО НА ВСЕМИРА,
   ТЯ ПЪТЯТ НИ ЧРЕЗ СМЪРТ ЗАГРОБВА.

   ЗАВЕСАТА УСПЕЕ ЛИ ДА ГРОХНЕ,
   ВЕДНАГА ДРУГА СЕ НАМИРА;
   ЗАРАДИ РОБСКАТА ЕПОХА,
   КОЯТО ВЪВ СЪРЦАТА НИ НАПИРА.
   The End/12.03.2013 /27.03.2013

4. http://www.heritage.varnalife.com

5. Радвам се, че съм ви зарадвала.

   (Не е важно къде е роден един редактор или къде се намира, а дали става за такъв… :))

6. БЛАГОДАРЯ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ВНИМАНИЕ УВАЖАЕМА ГОСПОЖИЦЕ М. ХРИСТОВА – АМЕРИКА УМЕЕ ДА ЦЕНИ ДОБРОТО. ОТ ПРЕДИ ДОСТА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, МОЯ КНИГА С РАЗКАЗИ ПОД НАДСЛОВ „AMERICAN LOG BOOK“, Е ДЕПОЗИРАНА ПРИ КНИГОИЗДАТЕЛСКАТА КЪЩА „TRAFFORD“-USA. ИЗПРАТЕНА – НА ДИСК И – В МАТЕРИЯ. УПЪЛНОМОЩАВАМ ВИ – ПРИ НАЛИЧИЕ НА СВОБОДНО ВРЕМЕ – ДА Я ПРЕГЛЕДАТЕ – АКО ИЗПИТВАТЕ ПОДОБНО ЛЮБОПИТСТВО.
   БЛАГОДАРЯ ВИ.
   ОСТАНАЛОТО!?!
   О, ОСТАНАЛОТО Е В НАЛИЧИЕ ПО МОИТЕ БЛОГОВЕ, НА:
   http://www.godlieb.blog.bg;
   http://www.heritage.varnalife.com;
   http://www.vedaslovenaknights.blogspot.com, И ТЪЙ НАТАТЪК.
   БЛАГОДАРЯ ВИ.
   ДАЛИ НЕ СТЕ ОТ ВАРНА-ГРАД!?! ТУК НЕЩАТА ВЪРВЯТ НА „ПЕЙ СЪРЦЕ“!?!