Търсят се лекари за Америка

От началото на 2014 г. само щатът Калифорния ще се окаже с недостиг от 10 хиляди лекари – следствие от здравната реформа на президента Обама. Новият закон за здравното осигуряване ще осигури от началото на идната година достъп до медицинско обслужване на 34 млн. американци, които досега не са били здравноосигурени.

Влизането на толкова много нови пациенти в системата на здравеопазването е сериозно предизвикателство за лекарското съсловие. Дори медицинските факултети да се нагодят незабавно към новите нужди, първите плодове от тази пренастройка ще дойдат едва след 7 до 10 години, колкото време трае обучението на един студент по медицина.

Примерът Калифорния

На кого ще бъдат поверени пациентите?

Различните американски щати се опитват по различен начин да си решат проблема с недостига на медицински персонал. Един от положителните примери е слънчева Калифорния с население от 38 млн. жители. В щата са регистрирани близо 100 хил. лекари, или средно по около 2,63 лекари на хиляда души от населението – приблизително такова е съотношението и в цялата страна.

Не всички лекари обаче са равномерно разпределени на територията на целия щат, а почти 3/4 от общините и днес изпитват остра нужда от повече лекари. Проблеми има и с етническия произход на лекарите и пациентите – почти 40% от населението на Калифорния са имигранти от Южна Америка, от които само една малка част говорят английски. В същото време само 5 на сто от лекарите в щата са от латиноамерикански произход.

По най-груби изчисления от началото на следващата година, когато в системата на здравното осигуряване ще се влеят нови 4,7 млн. пациенти, Калифорния ще има нужда от допълнителни 10 000 лекари. И тъй като в близко време не се очертава появата на свежо попълнение от медицински кадри, в местния парламент са внесени две алтернативни предложения за обсъждане.

Едното предвижда да се разреши и на добре обучени фелдшери, фармацевти, оптици и дори санитари да извършват някои от рутинните медицински прегледи, които сега са запазена територия само за дипломирани лекари. Освен това те ще могат да провеждат консултации и да предписват медикаменти. Подобно предложение за разширяване на компетенциите на спомагателния медицински персонал е внесено и в Сената на Калифорния.

Паралелна система за здравеопазване?

Това предложение за законодателна промяна се подкрепя от професионалните съюзи на санитарите, фармацевтите и оптиците, но се оспорва от лекарското съсловие. Идеята не само би запълнила една дупка в медицинската помощ, но би спестила и много средства. Така напр. докато един оптик си докарва средно по около 110 хил. долара на година, то очният лекар работи за годишна заплата от 250 хил. долара.

Представителите на лекарското съсловие излизат с контра-аргументи: според тях даването на повече компетенции на нелекарския медицински персонал крие опасности за здравето на хората, това първо; и второ – така ще бъде създадена паралелна система за медицинско обслужване втора категория, предназначена за пациентите с по-скромни възможности, докато по-заможните от тях ще продължат да ползват услугите на лекарите.

Не само Калифорния се бори с този проблем. В общо 33 американски щата са внесени 144 предложения за законодателни промени в същия смисъл. Седемнайсет от тях дори вече са разрешили на представители на помощния медицински персонал да откриват собствени лекарски кабинети.