Бойко Ламбовски, в. „Сега“
.
Политически парадокс – най-ендемитно парадоксалният режим на планетата; диктатурата, добила гротескни измерения – държавата Северна Корея, не само оцеля далеч след разпадането на световната комунистическа система, ами продължава да съществува. И размахва ядрен боздуган. А може би най-либералният режим на блока – този в бивша Югославия, не само го няма, но повлече и държавата. Югославия си беше Запад – дънки, плочи и порно списания там се продаваха свободно тогава, когато тук бананите бяха само по Нова година, напомни ми един форумец неотдавна. Емиграцията там беше нещо обикновено тогава, когато тук, за да излезеш до Унгария, трябваше не само виза, ами бая проверки и маневри, спомням си и аз.
А може би не е парадоксално. Може би е нормално лека-полека светът да се сресва
с единен политически гребен –
гребена на разума и благоденствието. И които са по-отворени, косъмът им по-рано да поляга накъдето трябва. А които са по-инат, това да става с известна трудност и с „малце кьотек“. Впрочем така можем да се изразим и за интервенцията на НАТО в бивша Югославия по повод Косово. В случая кьотека изядоха отворените.
В крайна сметка подобни сресвания би трябвало да водят до всеобщ планетарен сговор, до рационално и разумно общество на цялата планета.
Обърнете внимание на тази дума – „сговор“. Ако някой е чел наскоро късния Лев Толстой, ще я намери като корен почти на всяка страница в неговите дневници и мисли. Класикът често, до втръсване започва разсъжденията си по този еднообразен начин: „Стоит только людям сговориться…“ Само ако можеха хората да се сговорят… Ако се сговореха, то не би било така, че някой да няма какво да яде, а други да изхвърлят тонове деликатеси. Ако можеха хората да се сговорят, то нямаше едни да се ограждат от други със стени и решетки, а и тия зад решетките, и тия пред тях да са нещастни. Ако можеха хората да се сговорят, то не би се случвало така, че един слугува другиму, втори мами стотици, трети краде хиляди, четвърти убива, пети съсипва самия себе си от невежество и злоба…
Ако се сговореха хората в Северна Корея, сигурно нямаше да живеят в такова нелепо общество, мисля аз, гледайки отвън. Примерно през очите на някой случаен журналист, успял да се престори на турист, да снима скришно и да пусне всичко това в интернет.
А ако някой гледа планетата ни така, както аз гледам филм за Северна Корея, дали също не би изхълцал изумен? Гледам и една анимация, доста нашумяла – South Park. US майки не разбират чедата си – чедата се отварят на мръсен жаргон, понеже го видели в канадски филм, а майките се „сговарят“ да воюват за добър морал. В резултат САЩ обявява война на Канада. Сатаната в ада потрива ръце – идва неговото време. Страшният Сатана във филма впрочем е пасивен гей, върти в ада нежна дружба със Саддам Хюсеин. Двамата са чудна двойка.
Нарочно почвам със смешките
ТV гледанията често се прекъсват от образ на страдалец или страдалка, които имат нужда от 100-200-300 хиляди, за да им се направи животоспасяваща операция. Нека дарим и помогнем. Мисля си – а ако не съберем? Освен това знам добре, че тези страдалци са сред малцината, които са имали смелостта, находчивостта или късмета да стигнат до телевизията. Или да се пуснат в социалните мрежи. Знам такива, които боледуват тежко, но нямат ни куража, ни парите да идат в болница. Никой не научава за тях – отиват си в мизерия и самота. (Сатаната впрочем също е самотен в смешния филм – накрая се скарва със Саддам и се разтъмват поради несъвпадение на ценности и характери. Сатаната пее за самота и отчаяние, Саддам е щастлив и весел.)
Знаете ли какво мисля? Че отделно взетият ни свят пет пари не чини, щом не може да се сговори едни хора, които умеят да лекуват, да излекуват други хора, които нямат пари. И си отиват от отчаяние и мизерия. Мисля още, че въпросният Саддам, така весело пресъздаден във филмчето, едва ли би изтребил досега над 200 000 души, ако още управляваше в Ирак. Нашият „сговор“ за инвазия, водена от САЩ там, има за резултат тъкмо това – над 200 000 цивилни и военни избити досега. Да ви кажа ли колко струва намесата на света, воден от най-могъщата и демократичната страна, в Ирак и Афганистан? Според доклад, подготвен от професора по политология Линда Билмс (Linda J. Bilmes) в Харвардския университет, всичко това ще излезе между 4 и 6 трилиона долара. Един трилион е хиляда милиарда. Суми, трудни за представяне. Кипър например разтърси Европа заради десет милиарда. Нашите депресирани съграждани, които цялото здравно министерство хукна да превентира с психиатри и психолози, за да не се палят, го правят поради липса на работа или скромни дългове, а не от умствена слабост.
Те не са медицински, а социален казус
През 2002 г., когато вървеше агитация за операция в Ирак заради така и ненамерените оръжия за масово поразяване, един експерт на Белия дом, Стив Фридман, предсказваше, че операцията може да стигне до 200 милиарда долара. Прогнозата му предизвика скандал поради голямото число и го наказаха с уволнение.
Ние, разбира се, не щем чужди пари. Нека си ги харчат. Само че се чудим защо границата между бедни и богати все расте – в САЩ, в Германия, в Испания. При положение, че се уловихме за правилния гребен.
Чудя се и какво би казал Толстой. Нещо не го чувам, мрак и тишина. А Саддам чувам и виждам – безумно весел е.
