Или за моя окончателен избор в предизборното време!
Господи мой!
Живее ми се на друга планета!
Планета, която да бъде лишена от грозотата и гнусотата!
Планета, на която да липсват лъжата, арогантността, простащината, дебелащината и грандоманщината!
Планета, на която никога да не видя нито една мутра, нито един демагог, нито един примитивен и гнусен хитрец, нито един лукав манипулатор!
Твърде страшно е, когато, дори отречени от историята, днес отново се възпроизвеждат обществени модели на манипулация, които са били характерни за древния Рим. За оня център на световния империализъм, в който са записали имената си личности като Калигула и Нерон, Тиберий и Комод!
Как да живея, Господи мой, сред общество, в което е преминал вихърът на латинската максима „Divide еt Impera!„, сиреч, „Разделяй и Владей!„?
Как да повярвам на очите си, че един малък народ от седем милиона души е толкова разделен в отношението си към реалностите, които го заобикалят?
Как да приема, че вече виждам не просто безмозъчни, но безсъвестни хора, за които властта и парите са единственият смисъл на живота им? С власт ли се измерва всичко в този толкова жесток свят? Парите ли се превърнаха в алфа и омега на човешкото съществуване? Къде е поставена тази съвестомелачка, която превръща един читав човек със здрав морал в бездушен изрод и гнусен шарлатанин?
И какво притъпи моралните критерии на българите, та да не могат да разделят Добро от Зло, и привидно Доброто от привидно Злото? Не станаха ли мнозина жертви на друг модел за манипулация, взет отново от древния Рим, чиято максима гласи “Homo homini lupus est!”, тоест, „Човек за човека е вълк!„? Как да оцелеят овцете в едно вълчо време, в което милостта и човеколюбието са отстъпили място на насилието и грабителството? Как да претърпи човекът угнетението от извършени против него престъпления, за които не намира справедливост и закрила от държавата? Няма ли такъв човек в миг на най-жестока депресия върху душата си да си каже, че във вълчия свят е нужно да бъдеш вълк, за да не бъдеш изяден?
Как да удържа, Господи мой, на тоталното нашествие на посредствеността и идещите с нея съблазни, когато всичките й „звезди“ са издигнали третия плакат от древния Рим, който гласи “Panem et circenses!”, сиреч, „Хляб и зрелища!„?
Не притъпяват ли тези зрелища устрема на душата към чистото, възвишеното и святото? Не се ли владее твърде лесно народ, над който веят ветровете на примитивизма, консумацията и прокламирания разврат?
Не разбраха ли, Господи мой, тези последни поколения българи, че образът на властта, която ги управлява, винаги отговаря на духовете, които владеят сърцата и душите на мнозинствата? Защо те всякога се подхлъзват от измамата на четвъртия модел на манипулация, взет от древния Рим, който гласи „Vox pópuli vox Déi„, сиреч „Глас народен – Глас Божий„? Какво ще да е това измислено равенство между Бог и народ, когато Гласът на Бог Отец е Свят и Праведен, а гласът на народа – тотално манипулиран от бесове и тъмни влияния.
Нищо ново няма под слънцето, и нищо ново няма да изненада Всевишния Творец, защото от времето на човешкото грехопадение и до днес светът лежи и ще продължи да лежи в лукавия.
Най-пълнокръвният образ на Злото във всичките му проявления се е реализирал някога в древния Рим, но и до ден днешен светът остава проекция на неговите зловещи сентенции и максими, които са своеобразни печати върху сърцата на човеците, за които животът е само ядене, пиене, съвокупление, биене, псуване, храчене, грабене, лъжене, крадене и убиване.
Пръстта всякога ще си остане пръст, и родените от нея – в нея ще се върнат. Но за онази чудна, светла и истинска планета, на която ми се живее, ще кажа и тези думи, обърнати към Спасителя на сърцето ми:
Господи мой, ослепи очите ми за Злото на този свят, и ги направи зрящи за Доброто, което все още може да се намери в него! Оглуши ушите ми за мутренското, арогантното, лъжливото, и ги направи да чуват Истината, хармонията и небесните послания на Твоя Свят Дух! Направи ням езика ми за хулите, злословията и простащината, и го благослови с думите, които Ти искаш да слушаш от Святото Си Небе! Затвори вратата на сърцето ми за всичките ветрове на лукавия, които помитат осквернените сърца като купища от изсъхнали листа, неспособни за никаква съпротива и отпор на Злото!
Едва тогава, Господи мой, аз наистина ще живея на тази друга планета, в която няма да има помен от дъха на древния Рим, нито зловоние от мерзостите на неговите днешни патриции и сенатори, които разделят тълпите, за да ги владеят и превръщат във вълци! А когато искат напълно да успокоят глутниците си, им подхвърлят хляб и зрелища!
Елате и вие, мои приятели на тази друга планета!
Защото само там ще съхраните душите и сърцата си!
.
Ясен Ведрин
