Позиция на един български гражданин
Режимът на партиите, на досегашното политическо статукво в България, възпрепятства центрирането на обществените и държавни отношения върху интересите и аспирациите на мнозинството българи и превръщането им в политическа система. Те устроиха своя държава, над обикновените граждани отгоре, без да чувстват, че под тях има жив народ. Веднъж погрешни в представите за себе си, те на всичко ще гледат и гледат погрешно, забравят на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този народ. Като гледат на това състояние, те не припознават нуждите на хората, а служат на цели, които са почти винаги противоположни на националните.
Ако един народ продължително се обезкървява, ако здравия смисъл е заменен с илюзии и противоречията са го разяли до основите, то този народ върви към азиатски деспотизъм, независимо от съществуващите свободни форми на обществен живот.
Няма съмнение, в скоро време играта на партиите, нежелаещи да подчинят користното си призвание на политическите необходимости, ще отвори поле за решителните.
Трудностите и тревогите – социални, държавни, външни – ни насочват към духа, с които трябва да подходим към тях и да ги разрешим. Българите, които никога не са играли играта на партиите и не възнамеряват да играят друга „игра“, освен тази на страната си, където и да се намират, имат общо чувство. Но става въпрос това чувство да намери своя конкретен носител, чрез когото да се изразява, който да му позволи да се превърне в сила, способна да създаде климат и да подкрепи определена политика.
Става въпрос за това дали ще съществуваме в династически скования режим на партиите на досегашното статукво, или чрез усилие ще съумеем да се въздигнем на по-високо ниво и да създадем реалността на легитимната държава. Ние заслужаваме едно по-добро положение, на което ни дават права индивидуалната човешка неповторимост, качествата ни като народ и нашето разположение. Велика лудост би било ако някой се опита да заздрави лошо устроения ред и корумпираната политика, разпространени в тези времена, които хората осъждат изначално.
.
Светослав Савов
