.
„Голямото приключение на малкото таласъмче” на Никола Райков
може би е първата авторска приказка-игра в света
Помните ли книгите-игри? През деветдесетте години на миналия век те се превърнаха в културен феномен за страната ни и изкачиха България на първо място в света по брой на издадени книги-игри на глава от населението. Тяхната бройка е близо двеста, но никой от авторите тогава не дръзна да пробва нещо, което изглеждаше очевидно – да напише книга за най-малките.
Двадесет години по-късно Никола Райков написва първата „приказка-игра“, уникална не само за България. Според сайта gamebooks.org, който поддържа най-пълна база данни за интерактивна литература в света, четири подобни книжки са издадени на английски през далечната 1984. Те обаче са преразказ на класически приказки. „Голямото приключение на малкото таласъмче“ е може би първата авторска приказка-игра в света.
В нея най-малките, в ролята на „малкото таласъмче Таласъмчо”, имат възможността да се потопят в един приказен свят, за да намерят храна за зимата за лакомото си коремче.
Авторът обещава „близо сто начина“ да прочетете книгата и „двадесет възможни края“, както и специални съвети към родители, които искат да се включат активно.
Никола Райков* завършва информационни технологии в Чикаго, но не остава тук, връща се в родния си град Стара Загора, където живее и сега. Американския начин на живот и светоглед вероятно не са били за него.
Той е награждаван за научнофантастичните си разкази, фентъзи с български фолклорни мотиви, антиутопия и филмов сценарий.
„Голямото приключение на малкото таласъмче” е негова дебютна самостоятелна книга, написана за тригодишния му син.
Райков инвестира всичките си спестявания и се заема да реализира амбициозния си проект изцяло сам. „Исках да гарантирам най-високо качество на илюстрации, дизайн и оформление, а и никое издателство нямаше да ми позволи да пусна електронна версия на книгата си безплатно“, казва авторът, който твърди, че „вярва в свободното споделяне на информация и изкуство“. Свободна версия на книгата вече е налична онлайн на сайта prikazka-igra.com.
Освен автор на текста, Никола Райков е автор и на графичния дизайн и оформлението на книгата, а илюстрациите в нея са на художниците Джин Янг Ли, Матю Коул, Андреа Данти, Албърт Зиганшин и др.
Някои резензии на книгата я наричат „вълшебна, изобретателна и изумително детска“ и „най-необикновената книга, която ще попадне в ръцете ти“. Сред феновете на този нетрадиционен проект, скоро след появата му, вече са имена като известния автор и преводач Любомир Николов и популярната писателка на детски книги Мая Дългъчева.
.
Тук може да проследите първите няколко глави от книгата:
.
В която живее таласъмчето
Високо в планината, дълбоко в гората, там покрай реката, в дупка в земята живееше таласъмче. Таласъмчетата си нямат имена, но всички го наричаха Таласъмчо. Таласъмчо много обичаше да разхожда лапичките си из гората, да къпе козинката си в реката и да пече опашката си на слънце, а най-много обичаше да си похапва. Похапваше боровинки, гъби и ягоди, а най харесваше къпини, с които оцапваше цялата си муцунеста муцунка. Но един ден храната свърши!
На поляната дойде старата Драконка, детска учителка, и обяви, че храната свършвала, защото сега било лято, но вече идвала есента и после зимата и храната свършвала. Така били сезоните! Малкото таласъмче не знаеше какво са сезоните, но коремчето много се притесни, че утре няма да има храна и ще остане гладно. Тогава рогцата предложиха всички да отидат на приключение, за да намерят храна за цялата зима!
Таласъмчето се разшета из дупката, в която живееше, заподрежда, ряза, чука, готви и приготви багаж за приключението. Взе си торбичката и в нея сложи едно гребенче, омагьосан ключ, парче стар хляб, въже и една ръждива стотинка. Това щеше да бъде едно невероятно приключение, каквито само приключенията могат да бъдат!
Ти таласъмче, което слушаш (или четеш) тази приказка, ще решиш какво да се случи. От твоите избори зависи какви приключения ще преживее Таласъмчо. И така, първо трябва да решиш накъде ще тръгне той:
Може да влезе в Тъмната пещера, където е чувал, че растат вълшебни гъби. Таласъмчо много обичаше гъби, а вълшебни никога не бе опитвал. (Глава Втора)
Може да се покатери по Голямата планина, където на върха растат къпини. А Таласъмчо най-много обичаше къпини! (Глава Трета)
Може да тръгне надолу покрай Дълбоката река и да стигне до къщите на хората. Те изхвърляха царевични пръчици и бонбони и бисквити и солети и какво ли още не! (Глава Четвърта)
Може да влезе в Омагьосаната гора, където се случват омагьосани неща и расте най-красивото цвете на света. А прашецът на това цвете бил невероятно вкусен. (Глава Пета)
Таласъмчо спря и се зачуди! (Ако е необходимо, прочетете изборите още веднъж.)
.
Глава Втора
В която Таласъмчо си прави опашката по-дълга
Таласъмчо живееше близко до Тъмната пещера – и Тъмната пещера живееше близко до Таласъмчо. Затова той бързо стигна до нея.
Таласъмчето не знаеше какво е пещера, но видя една дупка, същата като неговата, само че много, много по-голяма. Всъщност толкова голяма, че никак не приличаше на неговата дупка.
Любопитното носленце на Таласъмчо само влезе в пещерата, а след това и главичката и лапичките му поискаха да влязат. Той завърза въжето за опашката си и така получи една много дълга опашка. С нея се спусна в пещерата.
Вътре беше тъмно, но очичките на таласъмчетата могат да виждат в тъмното. Така Таласъмчо продължи да се промъква навътре и само опашката му от време на време трепереше от страх, защото те опашките са си такива – треперещи.
В пещерата живееха големи боцкащи шипове, които казаха на таласъмчето:
– Внимавай да не си набоцкаш лапичките!
И таласъмчето внимаваше и ги заобиколи и не си набоцка лапичките.
– Благодарим, шипове! – казаха лапичките.
А пътеката се разделяше наляво и надясно, макар че Таласъмчо не знаеше кое е ляво и кое е дясно. И щеше ли лявото да е ляво, ако няма дясно, а дясното дясно, ако няма ляво?
Така или иначе, едната лапичка искаше да тръгне насам, а другата натам. И докато таласъмчето се чудеше коя лапичка да послуша, опашката каза, че иска да се връща обратно. Колкото повече Таласъмчо се чудеше коя лапичка да послуша, толкова повече опашката искаше да се връщат обратно.
Време е да избираш:
Таласъмчо тръгва накъдето иска лявата лапичка. (Глава Шеста)
Таласъмчо тръгва накъдето иска дясната лапичка. (Глава Седма)
Таласъмчо се връща обратно, както иска опашката, и избира някой от другите пътища:
Към Голямата планина. (Глава Трета)
Покрай Дълбоката река. (Глава Четвърта)
Или в Омагьосаната гора. (Глава Пета)
.
Глава Трета
В която има една табела
Голямата планина беше толкова голяма, че очичките не я виждаха цялата, защото бяха едни малки очички. А малките очички си имаха малко таласъмче. А пък колкото по-малко беше едно малко таласъмче, толкова по-голяма беше Голямата планина.
А там, в Голямата планина живееха много дървета, цветя и животни. Толкова много, че със сигурност бяха осем. Осем беше най, ама най-голямото число, за което Таласъмчо беше чувал. В планината живееха и някои вълшебни същества. Но те бяха малко и със сигурност не бяха осем.
Таласъмчо завърза торбичката си за една пръчка и после нарами пръчката и торбичката. А дългото въже намота и завърза около коремчето си. Така той се приготви за експедиция в Голямата планина. За една истинска и голяма експедиция – поне толкова голяма, колкото и планината.
Лапичките се изкачваха нагоре по скалите, после по поляните и склоновете. И въпреки че бяха малки лапички на голяма експедиция, те не се уморяваха лесно, защото бяха свикнали да ходят и да подскачат и да се катерят. Истински приключенски лапички.
Внезапно таласъмчето видя една голяма табела със стрелка. Таласъмчо не знаеше да чете, затова не разбра какво има на табелата, но реши, че пише „Конкурс за горска песен”. А можеше и да е написано „Опасно за малки таласъмчета” или пък „Опасно за големи таласъми”, но таласъмчето реши, че пише точно „Конкурс за горска песен”, защото то много обичаше да пее и си имаше любима песничка. А ако не сте чували песничката на Таласъмчо трябва да знаете, че тя е една изключително невероятна песен, която звучи ето така: „Аз съм таласъмче, таласъмче, таласъмче”. А после има и втори куплет, който е съвсем различен – в него се пее „Аз съм Таласъмчо, Таласъмчо, Таласъмчо”. Но, деца, ако искате да чуете и третия куплет, който беше напълно, ама напълно различен, ще трябва да почакате, защото таласъмчето спря да пее и се замисли накъде да продължи.
И така:
Дали Таласъмчо да тръгне, накъдето сочи табелата, въпреки че не може да я прочете. (Глава Тридесет и Първа)
Или да продължи да се катери нагоре по скалите към върха, където растат къпините. (Глава Двадесет и Пета)
.
Глава Четвърта
В която няма банани
Лапичките сами намериха пътя до Дълбоката река, защото обичаха да цопат в нея. Таласъмчо стигна до реката, която тук не беше дълбока, но въпреки това се казваше Дълбоката река. А на лапичките им бе горещо и поцопаха малко преди да продължат.
– Цоп, цоп, цоп – казаха лапичките.
– Цоп, цоп, цоп – отговори им реката.
А когато лапичките спряха да цопат, възголемите ушички на таласъмчето заслушаха песните на птичките. Ушичките много харесваха песни. А най-много харесваха, когато таласъмчето ги пееше, защото то пееше по-хубаво от всички птички. Или поне то смяташе така. И таласъмчето запя „Аз съм таласъмче, таласъмче, таласъмче”. После запя и вторият куплет, който беше съвсем различен – в него се пееше „Аз съм Таласъмчо, Таласъмчо, Таласъмчо”. Точно когато щеше да започне и третият куплет, който беше напълно, ама напълно различен, нослето започна да души.
Нослето винаги душеше наоколо за банани, макар че никога не намираше. То беше чувало, че носовете на други животни намират, и затова винаги душеше, въпреки че не знаеше как миришат бананите. Ето и сега, нослето подушваше различни тревички, бодлички, мушички, но нито следа от банани.
Най-накрая таласъмчето стигна до стария мост. А старият мост беше толкова стар, че се беше счупил и вече не беше мост. А тук реката беше същата река, ама не съвсем. Наистина се казваше Дълбоката река. Пътеката от тази страна свърши и Таласъмчо нямаше как да продължи по реката, без да премине оттатък. Очичките видяха едно голямо старо дърво и лапичките казаха, че могат да се покатерят на него. А рогцата пък казаха, че таласъмчето може да си построи лодка.
И така:
Таласъмчето може да опита да се покатери по клоните на дървото, защото е голям катерач – И така да пресече реката. (Глава Петнадесета)
Или да опита да си построи лодка, защото е голям лодкостроител – и с нея да премине през Дълбоката река. (Глава Шестнадесетa)
.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Още за автора на „Голямото приключение на малкото таласъмче“
.
Никола Райков е роден на 21 юни 1981 г. в Стара Загора, където и живее сега. Завършил е висшето си образование в Чикаго, САЩ, в областта на информационните технологии, като през това време поддържа официален сайт за кинорецензии върху американското кино. Започва да публикува свои статии, разкази и повести, пише кинопрегледи за телевизия ММ. След завършването на образованието си се връща в България.
Награди и признания:
2004 г. – Награда на списание „Усури“ за късия разказ „Хардуерен проблем“;
2005 г. – 2-ро място на конкурса „Таласъмия ‘2005“ за разказа „Пеперуда“, в съавторство с Димитър Стефанов;
2005 г. – Наградата „Най-добър филмов проект“ на Международния кинофестивал в Балчик.
Сценарии:
2005 г. – „Влез“
Публикации:
2006 г. – „Таласъмия ‘2005“ – „Пеперуда“ (разказ, заедно с Димитър Стефанов)
2006 г. – „Списание Усури“ – „Хардуерен проблем“
2008 г. – „Секси хоризонти“ – „Изневяра“
Субтитри за филми:
2002 г. – „Waking Life“
