Понеже тук пари не се намериха
и няма да ги има занапред,
днес моят син замина за Америка –
с еднопосочен – в джоба си, билет.
Ската във сака ризи – две, изгладени.
И обеща, че в САЩ ще ги пере.
Щял да си купи в Тексас нефтен кладенец,
та с мама да живеем по-добре.
Но как да стане? – фраш е със отворковци,
които стържат кацата със мед,
а ние – под тоягата със моркова –
със дружна песен пак вървим напред.
Нас – до един! – Държавата изклати ни.
Изплю ни се – в добрите сърчица.
И в „Боинг”-ите – птици неизпратени,
да пази Господ нашите деца!
Валери Станков,
14 май 2013 г.
