България е на 137-мо място по дарителство в света от общо 146 изследвани държави, съобщи директор „Програми за НПО“ към Фондация „Помощ за благотворителността в България“ /ФПББ/. Това показва Световният КАФ (Charities Aid Foundation)* дарителски индекс за 2012 г. – най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб.
Общият дарителски индекс на страната е 17 процента, като хората, които са дарявали пари са 13 на сто, доброволците са 5 на сто, а 32 на сто от българите са помагали на непознат.
Изследването покрива около 95 на сто от населението на планетата, а проучването измерва три аспекта на дарителството – даряване на пари, даряването на време (доброволчество) и оказването на помощ на непознат.
Като цяло, докладът показва, че светът е станал по-малко щедър през изминалата година и дарителството по света е огледален образ на световните икономически модели.
Анализът на глобалното дарителство през последните пет години показва, че дарителството изживява спад през 2008 г. и 2009 г., възстановява се през 2010 г. и след това отново спада рязко през 2011 година.
Като цяло Световният дарителски индекс на КАФ установява, че Австралия е най-щедрата държава на света, а на второ място е Ирландия. Канада е на трето място, следвана от Нова Зеландия – номер 4, САЩ – номер пет, Холандия – номер 6, Индонезия – номер 7, Великобритания – номер 8, Парагвай – номер
9 и на 10-то място е Дания.
Да помагаме на другите е вродено желание, считат повечето психолози.
Как световните лидери дават пример за дарителство?
Правилата на добрия политически тон изискват да икономисваш и от себе си, казва Барак Обама и дава личен пример като дарява Нобеловата си награда за мир от 2009 г. в размер на близо 1.4 млн. долара за благотворителност. През 2011 г. Обама дарява близо една четвърт от семейния си доход /около 172 хиляди
долара/ заедно с хонорарите си от книги за близо 800 хиляди долара.
Заедно с това Обама дава личен пример и с участието си в програмата по съкращаване на държавните разходи в САЩ като връща 5 на сто от заплатата си в държавния бюджет. Мерките за финансови икономии в САЩ действат от 1 март 2013 г. и до края на текущата финансова година се предвиждат икономии от 85 млрд. долара.
Обама обаче не е първият американски президент, който дава пример на нацията с благотворителност – президентите Вашингтон, Хувърт и Кенеди дават изцяло заплатите си за благотворителност.
В Русия президентът Путин и премиерът Медведев също дават заплатите си изцяло за благотворителност. Същото прави и премиерът на Япония Наото Кан, който заедно с няколко свои министри се отказват от заплатите си за благотворителност след трагедията с японската атомна централа „Фукушима“.
Уругвайският президент Хосе Мухика, наричан в страната си „бедният президент“ дарява 90 на сто от заплатата си от 12 хиляди долара за благотворителност, живее в стара ферма и ходи на работа с „Фолксваген“ от 1987 г. Мухика дарява за благотворителна дейност половината от собствеността си – земя, трактори и една къща на обща стойност около 215 хиляди долара.
Латвийският президент Андрис Берзинш също дава изцяло държавната си заплата за благотворителност.
Президентът на Гърция Каролос Папуляс дарява 50 на сто от възнаграждението си, а държавният глава на Кипър Никос Анастиадис дарява 25 на сто от заплатата си. Испанският крал Хуан Карлос Първи в знак на солидарност със своите сънародници, които търпят лишения по време на икономическата криза, се отказа от близо 7 на сто от средствата, които получава от държавата.
Пример за алтруизъм даде и наскоро избраният папа Франциск, който се отказа от Апостолическия дворец във Ватикана, от личната луксозна папалимузина и живее в двустаен апартамент в хотел за духовници.
Индия е страната с най-голям брой дарители – 164.5 милиона. Ирландия е страната с най-голям дял на хората, които дават пари – 79. САЩ са с най-много доброволци – 105.1 милиона. В Китай има най-голям брой хора, помогнали на непознат – 283.4 милиона.
Според проучването, най-често срещано като поведение е това да се „помага на непознат“. Почти половината от световното население (47%) е помагало на чужд човек. За сравнение, по-малко от три от всеки десет души са давали пари за благотворителност (29%) или са били доброволци всеки месец (21%).
Навсякъде по света, жените даряват повече пари, отколкото мъжете, но мъжете са по-склонни да работят като доброволци и да помогнат на непознат в нужда. В доклада се посочва също, че между различните поколения има разлики в дарителството. През последните пет години сред 16-24 годишните вероятността да дарят средства е с 10% по-малко спрямо хората над 50 години. Причина за това е световната криза, заради която все повече ще нараства броят на младите без работа и жилище и на възрастните с имоти, но без средства да ги обслужват. И спасението е във взаимопомощта.
По материали от bcaf.bg и българския печат
–––––––––––––––––-
* Световният дарителски индекс на КАФ използва данни от Световното проучване на Галъп (Gallup World Poll) и в него участват над 150 000 души, в 153 държави, представляващи 95% от световното население.
Уникалното за рейтинга на КАФ е, че е направен действителен опит да се оцени нивото на благотворителността не само чрез нейното парично изражение – иначе логично най-богатите нации биха заели първите места, но и чрез отчитане на доброволческия принос и взаимопомощта. Така получената картина е по-точна и отразява културата и традициите на отделните народи.
Освен това в докладът на КАФ прави сравнение за всички участващи държави между нивата на даряване и БВП, от една страна, и чувството за удовлетвореност от живота, от друга. Сравнението доказва, че взаимовръзката между щастието и даряването е по-силна отколкото между богатството и дарителството.
.
