Българската държава създава редица спънки пред гласуването на българите в чужбина. Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива – не с пари от държавата. Това обяснява Стефан Манов, който живее в Тулуза и освен експерт по изборни методики, се е превърнал и в експерт по избори „Направи си сам“.
.
Интервю на Полина Паунова, Mediapool
.
– Господин Манов, алармирахте за много проблеми в организацията на гласуването зад граница, кои проблеми се решиха и кои не?
– За пръв път след силен натиск от страна на българите в чужбина бе дадена възможност да се подават заявления за гласуване онлайн. Това теоретично бе голямо облекчение, но първоначалната идея за опростено подаване бе изкривена от ЦИК. Комисията дописа Изборния кодекс с добавени изисквания за посочване на лични данни, които не са описани в закона. Освен три имена, ЕГН, постоянен адрес в страната и настоящ в чужбина, заявителите трябваше да посочват номер на лична карта, дата на издаване и орган, който я е издал. Искаше се и телефонен номер, на който да се изпрати есемес за проверка. Това се оказа затруднение, защото след като през 2011 г. от сайта на МВнР изтекоха 36 000 имена на подали заявления с лични данни, хората в чужбина се отнасят изключително скептично към този начин на подаване.
От друга страна – не е тайна, че процесът по набиране на заявления от чужбина, въпреки че всички твърдят, че е индивидуален акт на даден гражданин, всъщност той е организиран от български организации по места. Истината е, че ако няма няколко души, които да ръчкат хората, образно казано, няма как да се случи нищо. В това число влиза дори подаването на интернет-заявленията. Просто хората имат някаква инерция, което не означава, че не гласуват, защото броят на заявленията е далеч по-малък от броя гласували. Просто два месеца преди изборите, когато стартира този процес, никой не е в темата.
Бяха въведени и нови изисквания за подаване на заявленията по пощата. Новите изисквания са скандални, тъй като в средата на този процес, десет дни преди крайния срок за подаване, излезе протоколно решение на ЦИК, което промени изцяло реда.
До момента в едно писмо можеха да се подават няколко заявления за гласуване. 15 дни след като ЦИК прие това си традиционно решение, се разигра някакъв етюд между МВнР и комисията и от ЦИК постановиха, без да публикуват това на страницата си, че в едно писмо може да има само едно заявление. Това изискване доведе до ликвидиране на серия от секции, в които се е гласувало от години. Причината е, че хората не са разбрали навреме и са изпратили заявленията си в един плик, както досега. Веднага са разтълкувани като „невалидни“. Такъв пример е град Сеговия в Испания. Там секция е имало от 2005 до 2011 г. Заради новото изискване българите там няма да има къде да гласуват, тъй като са приети 81 редовни заявления и 45 нередовни, които са изпратени в един плик след „тайната“ промяна на правилата.
– ЦИК не трябва ли да информира? Комисията има бюджет за информационна кампания.
– Според Изборния кодекс ЦИК е длъжна да проведе информационна кампания за правата и задълженията на българските граждани за изборния процес. Такава се провежда в страната за хората с увреждания, за начина на гласуване с „Х“ и така нататък. В чужбина такава кампания – няма. Никой не сметна за нужно да разясни на българската диаспора как да подаде заявление в интернет. Никой не ни обясни, че в средата на срока за подаване на заявления за гласуване, правилата, по които това се случва, се променят. Появяват се в медиите журналистически текстове от време на време, институционално никой не си прави труда да прави кампания.
Ние им изпратихме списък от български медии в чужбина и начини, по които да направят тази кампания безплатно. Т.е. ЦИК да не даде и един лев за кампанията, но комисията не си мръдна пръста. Едно е медиите сами да копаят и да търсят какво правят институциите, друго е комисията например да проведе кампания – чувстваш уважението на държавата. Такова нещо обаче няма.
Организацията на изборите в чужбина е едно голямо лицемерие – от една страна държавата казва всеки сам да подава заявление, не може да подадеш с близките си и заявления в един плик, да кажем, а от друга страна, ако ние не се обединим сами да работим на терен, избори в чужбина просто няма да се случат. След това държавата казва – изборите в чужбина се организират от българската държава. А това е категорично невярно.
– Защо не е вярно? Според закона българската държава организира изборите в чужбина, получава бюджет за това.
– Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. Или се занимава с подобно нещо в държавите, които са близки – Турция, например. Но в Европа изобщо не поема никакъв ангажимент по организацията на секции. Ние, емигрантите, осигуряваме и обезпечаваме изборния процес. Избори „Направи си сам“ започват с отиването на някой български гражданин в кметството, искане на урна и тъмна стаичка. Кметът ни осигурява от реквизитите за Франция, Германия или за която държава става дума.
– Българската държава поне не покрива ли финансовата част?
– Теоретично – да, на практика – не. Никъде в държавата не се казва публично в даден документ, че дипломатическите и консулските представители се свързват с българи по места и ги молят за съдействие при организацията на вота. Това попада в зона на джентълменска нелегалност. Мога да обясня как го правим ние в Тулуза – обаждаме се в консулството и казваме: събираме заявления, секция ще има, свършете си работата с френското външно министерство и поискайте разрешение за адреса на секцията. Т.е. ние организираме секцията, искаме помещение, кметът ни отпуска зала, урна и прочие. Държавата, която трябва по принцип да прави това, не го върши, няма капацитет и няма желание. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива, не с пари от държавата.
Копирните машини, например, които бяха въведени първо при нас, на предходните изборите не бяха докарани. Поискаха ние да осигурим техниката – компютър и сканиращо устройство. И сега не са доставени. През 2011 година в Тулуза им казах, че няма да осигуря сканирането на протоколите, кършиха ръце в посолството и дойдоха с думите „Нищо не можем да направим“. После ние донесохме всичко, което трябва. Искахме само да ги проверим как ще реагират и видяхме – с повдигане на рамене.
– Ситуацията, която описвате, прецедент ли е или организацията се случва по този начин всеки път?
– Всеки път. Като говорим за повторяемост, има друг голям проблем е активната регистрацията. Защо ние трябва да подаваме заявления всеки път, за всички избори, след като държавата разполага с данни по настоящ адрес от ГРАО, че има българи, които са декларирали настоящ адрес в чужбина? Тези данни бяха използвани, за да заличат хората за местните избори тук, но за да ни облекчат зад граница не могат да се използват. Т.е. един и същи принцип ти приемаш в една форма на вот за правилен, в друга за неправилен. Нещо повече – отказват ни да предоставят тези данни по държави. Искат ни 1600 лева да ни направят справка от ГРАО колко българи живеят в чужбина. По Закона за достъп за обществена информация поисках от ГРАО да ми каже колко наши граждани има във Франция, Германия, САЩ и прочие. Оказа се, че МРРБ е предоставило сървърите на ГРАО на Информационно обслужване и те искат по 0.1 стотинка за справка на човек.
– Колко заявления за гласуване са подадени тази година в чужбина?
– Данните, с които разполагам, гласят, че в чужбина са подадени около 84 000 заявления за гласуване. Но гласуващите всъщност са много повече от тези, които подават заявления. Електронно от тази бройка са подадени 11 360, което представлява 14%, т.е. 86% от заявленията са подадени по пощата.
От всички 84 000 заявления 74% са подадени в Турция. От тях 97% са подадени по пощата. Това потвърждава казаното по-рано – никой не си подава сам заявлението, а всичко това се случва с организация. Извън Турция са подадени над 21 000 заявления за гласуване в чужбина, но и в този случай българите предпочитат да подадат по пощата. Което означава следното – там, където българите зад граница имат традиция в гласуването, се организират и изпращат писма със заявления. Лично аз за тези избори една събота съм събирал заявления и съм лепил марки и изпращал пликове.
– Този процес не оскъпява ли?
– Тези над 60 000 души в Турция, за които казахме, че са 74% от всички подали заявления, са платили около 30 000 евро, само за да изпратят заявленията си.
– Всичко това, което описвате, не затруднява ли гласуването и не води ли до отказ от вот?
– Когато говорим за избори в чужбина, е важно да се броят не секциите, а населените места, в които има секции. Защото има градове с повече от една секция, има градове с по 15 секции. И като кажат – има 300 секции в чужбина за гласуване, това далеч не е така крупно както изглежда. През 2013 година има 166 населени места със секции. В страните от Европейския съюз, Северна Америка, Австралия и държави като Норвегия и Швейцария има 109 населени места със секции, от които 35 в дипломатически и консулски представителства и 74 извън. Т.е. 74 секции организирани от самите хора.
Тук трябва да се отбележи, че в САЩ има сериозен спад в откриването на секции. Там градовете, в които ще се гласува, са седем по-малко. Наблюдаваме процес на прогресивно откъсване на българската диаспора в САЩ от националната орбита и това се дължи в голяма степен на отношението на самата държава, която създава спънки пред изборния процес.
В Европа има механично нарастване – много хора заминаха след 2007 г. и все още връзката с България е много силна, а и географски сме по-близо, но тези фактори ще избледнеят на фона на всички затруднения.
За всички е ясно, че създаването на спънки за гласуващите в чужбина цели да ограничи вота в Турция, което искам да подчертая, че е неправилно – тези хора са български граждани. Но както и да е – опитите уж да се ограничи Турция, ограничават и откъсват от изборния процес българските граждани в Европа и Америка.
