Ако има нещо ново в текущия скандал с подслушванията, то това е невижданото досега дълбоко затъване в блатото на политическата байганьовщина и човешката мерзост, смята Методи Андреев, бивш шеф на Комисията по досиетата.
„Първият голям скандал с шпионска тематика в току-що възникналата след комунистическата диктатура млада българска демокрация бе свалянето на правителството на Филип Димитров.
В основата на мръсната игра стояха назначеният от президента Жельо Желев началник на Националната разузнавателна служба и бивш щатен сътрудник на Държавна сигурност генерал Бриго Аспарухов и ръководеното от бивши агенти на ДС Движение за права и свободи. Новото правителство бе оглавено от бившия агент на Второ главно управление на ДС Любен Беров.
По времето на правителството на Иван Костов избухна скандалът с подслушването на тогавашния главен прокурор.
При управлението на НДСВ бе разкрито нерегламентирано подслушване в рамките на скандала „Гном“.
А по време на Тройната коалиция бе предприета операцията на ДАНС „Галерия“, в която бяха подслушвани неудобни за властта медии и журналисти.“
Така бившият председател на първата Комисия по досиетата Методи Андреев резюмира печалните резултати от намесата на тайните служби в работата и съдбата на всички български правителства след падането на Берлинската стена.
Шпионските сюжети се повтарят
Този път обаче бяха прекрачени всички граници
„Ясно могат да бъдат проследени едни и същи шпионски сюжети по време на всички възникнали през прехода предизборни ситуации, чиято цел бе да бъде подменен дебатът за целите и способите на един нов тип управление на България, а също определени политически противници да бъдат омаскарени.
В случая с подслушването в дома на бившия премиер се стигна до невиждани дори в България низости. Така бяха надминати всички възможни предели в това отношение“, добавя Андреев.
Според него, причините за истерията около подслушванията на политици и медии се коренят в резултатите от приватизацията на държавното имущество през целия преход, което трябваше да попадне в ръцете на членовете на управлявалата преди 1990 година партийна номенклатура и обслужващия я репресивен апарат.
Андреев съзира подозрително съвпадение между скандалите с подслушванията и 15-годишните опити да бъдат обявени кредитните милионери с картончета в ДС, които са получили огромни необезпечени заеми от фалиралите през 1996-1997 година 46 държавни и частни банки.
„Сега българският народ е изправен пред сложен вот, защото няма партия, която избирателите да предпочетат без голям компромис със съвестта си. А целта на текущите скандали бе всички участници в изборите – и тези, които са жертвите на подслушванията, и тези, за които има съмнения, че стоят зад слушалките – да бъдат поставени в един кюп“, твърди Методи Андреев.
Кои са изводите от скандала?
Скандалът с подслушванията прави тазгодишния вот особено тежък
Предизборните инвестиции в политическата и човешката мерзост правят тазгодишния вот на българските избиратели особено тежък, смята бившият шеф на Комисията по досиетата.
„Тук не става въпрос за избор на по-добрите политици, защото след всички скандали такива просто няма.
По-скоро на 12-ти май избирателите трябва да помислят по-философски“, призовава Андреев. Според него, разковничето е във въпроса дали гласоподавателите искат строителството на АЕЦ „Белене“ да започне отново. Защото ако изберат БСП, това няма как да не се случи, макар и след нов, но този път „правилен“ одит на скандалния проект.
„Грешката на кандидата за премиер от БСП Пламен Орешарски е, че гледа на АЕЦ „Белене“ като на инвестиционен проект. Но това е чисто политически проект на Русия, която иска да прави чрез него енергийна политика в Европейския съюз.
Другият момент за размисъл е дали българите искат да бъдат енергийно независими от Русия, защото доскоро нито едно правителство в София не направи усилия да потърси газови находища в Черно море. Една от двете концесии, които правителството на ГЕРБ даде на западни компании за търсене на залежи на синьо гориво, вече дава резултат. Първоначалните данни от втората концесия дават надежди да се говори за запаси, които ще стигнат на България поне през следващите 40 или 50 години. А това определено накланя везните в полза на ГЕРБ, чието правителство все пак се осмели да спре два от общо трите руски енергийни проекти в България„, обобщава Методи Андреев.
Н. Цеков, Дойче Веле
